ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на положен личен труд от съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи запитване с вх. № 55-0001-82#2/14.02.2025 г., препратено за отговор от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, предоставя счетоводни услуги на малки бизнеси. В рамките на дейността, която осъществявате, имате управители и съдружници, които са самоосигуряващи се лица и получават възнаграждение за положен личен труд. Посочвате също, че тези лица (управители и съдружници) често пътуват в командировки и съществуват неясноти относно данъчните и осигурителните задължения, които следва да спазвате като работодател и самоосигуряващи се лица.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли осигурителният доход на самоосигуряващото се лице да бъде равен на размера на възнаграждението за положен личен труд? Допустимо ли е лицето да се осигурява върху минималния месечен осигурителен доход (933лв.) и да получава възнаграждение за положен личен труд 2 000лв./месец?
2. Ако през годината лицето се е осигурявало върху доход по-нисък от реално изплатеното възнаграждение за положен личен труд, следва ли при подаване на годишната данъчна декларация да извършва изравняване на осигурителните вноски? Ако следва, молите за разяснение относно попълването на справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2) към годишната данъчна декларация.
3. Върху коя сума следва да се изчисляват месечните осигурителни вноски - върху избрания месечен осигурителен доход (напр. 933лв.) или върху реално изплатената сума за личен труд (напр. 2 000лв.)?
4. Възможно ли е на управител, който полага личен труд, да бъдат изплащани командировъчни разходи за пътуване и престой, когато е командирован в друг град? Ако е възможно, признават ли се тези разходи за данъчни цели като счетоводни разходи на дружеството?
5. Следва ли доходите от личен труд на самоосигуряващо се лице да бъдат включени в справката по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)? Ако следва, молите за пояснение за коректното отразяване на тези доходи в справката и евентуални допълнителни задължения, които възникват за дружеството във връзка с изплащането на възнагражденията за положен личен труд.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване е определен в чл. 4, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
Когато разликата между декларирания доход и авансовия осигурителен доход е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна, надвнесените суми се възстановяват, освен когато средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на годишната данъчна декларация, е по-малък от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби по прилагане на осигурителното законодателство, не съществува законово изискване за обвързване на избрания месечен осигурителен доход от самоосигуряващото се лице с определеното възнаграждение за положен личен труд. Съдружникът в търговско дружество, който полага личен труд в дружеството, следва да внася авансово осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Ако във връзка с извършваната трудова дейност в дружеството получава възнаграждение за положения личен труд, то следва да определи и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица - съдружници в търговски дружества, които през календарната година са получили единствено облагаем доход от упражняване на личен труд в дружествата, попълват Таблица 1 и Таблица 2 в Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
Таблица 1:
- колона 3 - не се попълва;
- колона 4 - попълва се осигурителният доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО;
- колона 5 - попълва се облагаемият доход от упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, деклариран в Приложение № 1, част IІ, ред 1, колона 4 с код 102 в данъчната декларация по ЗДДФЛ, който се разделя поравно на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се, независимо от броя на отработените през месеца дни;
- колона 6 - осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колона 3 и колона 4;
- колона 7 - осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван като сбор от сумите на съответните редове, вписани в колона 3 и колона 5, но не по-голям от максималния размер на осигурителния доход.
Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в т. 1 под Таблица 1. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна - надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.
Таблица 2:
- колона 3 - не се попълва;
- колона 4 - попълва се доходът, върху който самоосигуряващото се лице дължи авансово осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО;
- колона 5 - облагаемият доход от упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, деклариран в Приложение № 1, част IІ, ред 1, колона 4 с код 102 в данъчната декларация по ЗДДФЛ, който се разделя поравно на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни;
- колона 6 - осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колона 3 и колона 4;
- колона 7 - осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван като сбор от сумите на съответните редове, вписани в колона 3 и колона 5, но не по-голям от максималния размер на осигурителния доход.
Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в т. 1 под Таблица 2. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна - надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по ЗЗО.
Обръщам Ви внимание, че в хипотезата, при която съдружникът получава доход за положен личен труд от дружеството, в което се осигурява като самоосигуряващо се лице, в декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.) освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително осигуряване и здравното осигуряване, се попълват и полетата на точки 31 - Начислен месечен облагаем доход и 31а - Начислен месечен данък/данък по чл. 41а от ЗДДФЛ.
Сумата на удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за тези лица се посочва и в полетата на точки 16 и 17 от декларация образец № 6, която се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 5 от същата наредба.
По четвърти въпрос:
В разпоредбата на чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Видно от горецитираните изисквания на ЗКПО, в случаите, при които в дружество са направени разходи за пътуване и престой на съдружник, е от съществено значение лицето да осъществява дейност в полза на дружеството и разходите, които е извършило да са свързани с тази дейност. Втората част от текста на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от закона поставя изискване лицата да са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице и се отнася и за "управители, членове на управителни или контролни органи".
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица - съдружници, полагащи личен труд в предприятието, ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения (трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор). За да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на съдружниците е необходимо същите да са извършени във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице (в конкретния случай съдружника) да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. Взаимоотношенията между дружеството и съдружника могат да бъдат уредени по различен начин. Например с договор за управление по реда на Търговския закон (ТЗ) или друг вид договор на основанието, на който съдружника работи в дружеството с личен труд за реализиране на предмета на дейност, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. От съдържанието на договора, изпълнението и отчитането на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали "пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността" на дружеството.
При неизпълнение на горепосочените изисквания на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл.33 от ЗКПО.
Освен изпълнението на условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, е необходимо да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от същия закон т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Нарушението на това изискване е основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от същия закон.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
На основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
Предвид гореизложеното, ако извършените разходи за пътуване и престой на съдружника, полагащ личен труд, отговарят на условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО ще са признат разход на дружеството.
По пети въпрос:
На основание § 1, т. 26, б. "и" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ като трудови, за целите на закона, се определят и правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1. Следователно, ако по силата на облигационно правоотношение (граждански договор) съдружник полага личен труд в дружеството, в което е съдружник, правоотношението между дружеството и съдружника ще се определи като трудово, за целите на ЗДДФЛ, доколкото не попада в хипотезите на чл. 37, ал. 1 от закона. В тези случаи получените доходи следва да се облагат по реда за доходите от трудови правоотношения, регламентиран в ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
Специфично във връзка с облагането на тези доходи е, че годишният размер на данъка не се определя от работодателя по реда чл. 49 от ЗДДФЛ. На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ, местните физически лица са задължени да декларират в годишната данъчна декларация придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на същия закон.
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателите изготвят справка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за необлагаемите доходи по чл. 24, ал. 2 и 5 от закона, изброени в посочената разпоредба. В справката се посочва информация за всички доходи по трудови правоотношения, дефинирани в § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, без оглед на продължителността на тези правоотношения.
Справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. Предоставя се само по електронен път във формат и ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП (чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното за дружеството възниква задължение за деклариране на изплатените доходи от личен труд на съдружника в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ с посочване на код 102.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на положен личен труд от съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД)
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, предоставя счетоводни услуги на малки бизнеси. В рамките на дейността, която осъществявате, имате управители и съдружници, които са самоосигуряващи се лица и получават възнаграждение за положен личен труд. Посочвате, че тези лица (управители и съдружници) често пътуват в командировки и съществуват неясноти относно данъчните и осигурителните задължения, които следва да спазвате като работодател и самоосигуряващи се лица.
Поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли осигурителният доход на самоосигуряващото се лице да бъде равен на размера на възнаграждението за положен личен труд? Допустимо ли е лицето да се осигурява върху минималния месечен осигурителен доход (933 лв.) и да получава възнаграждение за положен личен труд 2 000 лв./месец?
Въпрос 2: Ако през годината лицето се е осигурявало върху доход по-нисък от реално изплатеното възнаграждение за положен личен труд, следва ли при подаване на годишната данъчна декларация да извършва изравняване на осигурителните вноски? Ако следва, молите за разяснение относно попълването на справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2) към годишната данъчна декларация.
Въпрос 3: Върху коя сума следва да се изчисляват месечните осигурителни вноски - върху избрания месечен осигурителен доход (напр. 933 лв.) или върху реално изплатената сума за личен труд (напр. 2 000 лв.)?
Въпрос 4: Възможно ли е на управител, който полага личен труд, да бъдат изплащани командировъчни разходи за пътуване и престой, когато е командирован в друг град? Ако е възможно, признават ли се тези разходи за данъчни цели като счетоводни разходи на дружеството?
Въпрос 5: Следва ли доходите от личен труд на самоосигуряващо се лице да бъдат включени в справката по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)? Ако следва, молите за пояснение за коректното отразяване на тези доходи в справката и евентуални допълнителни задължения, които възникват за дружеството във връзка с изплащането на възнагражденията за положен личен труд.
По първи, втори и трети въпрос
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този окончателен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между:
- декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност, и
- сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
Когато разликата между декларирания доход и авансовия осигурителен доход е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна, надвнесените суми се възстановяват, освен когато средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на годишната данъчна декларация, е по-малък от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби по прилагане на осигурителното законодателство, не съществува законово изискване за обвързване на избрания месечен осигурителен доход от самоосигуряващото се лице с определеното възнаграждение за положен личен труд.
Съдружникът в търговско дружество, който полага личен труд в дружеството, следва да внася авансово осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Ако във връзка с извършваната трудова дейност в дружеството получава възнаграждение за положения личен труд, то следва да определи и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица - съдружници в търговски дружества, които през календарната година са получили единствено облагаем доход от упражняване на личен труд в дружеството, определят годишния осигурителен доход по реда на чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ, като се вземат предвид изплатените им възнаграждения за личен труд, без получените дивиденти, и се сравнява този доход със сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При положителна разлика се довнасят осигурителни вноски, а при отрицателна - надвнесените суми се възстановяват при условията, посочени в наредбата и КСО.
Извод: Осигурителният доход на самоосигуряващото се лице не е задължително да бъде равен на възнаграждението за личен труд; лицето може да избере месечен осигурителен доход (вкл. минималния), върху който да внася авансово вноски, а при получаване на възнаграждение за личен труд е длъжно да определи окончателен осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 от КСО и да извърши изравняване съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ, като месечните вноски се дължат върху избрания авансов осигурителен доход, а изравняването - върху действителния доход от личен труд в рамките на минималния и максималния осигурителен доход.
