Изх. № 53-04-569/ 10.08.2023 г.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 16;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21;
Наредба №5, чл. 62;
ДОПК, чл. 81, ал. 3;
ДОПК, чл. 50.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-569/02.08.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) иРегламент (ЕО) №987/2009на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009),Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) и Наредба №5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда(КТ)(Наредба №5).
Описана е следната фактическа обстановка:
Българско търговско дружество, регистрирано в....., възнамерява да сключи трудов договор с унгарски гражданин на длъжност мениджър продажби за регион Унгария, като местоработата и трудовите функции ще се изпълняват на територията на тази държава. Центърът на жизнените интереси на лицето е Унгария.
Поставени са следните въпроси:
1. Къде и как се внасят осигурителните вноски за лицето?
2. Необходима ли е регистрация в НАП на унгарския гражданин и издаване на служебен номер от съответната териториална дирекция на НАП по седалище на работодателя?
3. Какъв е редът за сключване на трудов договор за дистанционна работа с лице живеещо в Унгария?
Въпросът, касаещ реда за сключване на трудов договор за дистанционна работа с лице живеещо в Унгария и свързан с прилагането на разпоредби от Кодекса на труда (КТ), е от функционалната компетентност на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика и запитването е препратено към тази институция.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По отношение на лицата-граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл.11(1) от Регламент №883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент №883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави членки, тъй като лицето ще полага труд единствено на територията на една държава членка (Унгария).Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава членка (България). С оглед на това, лицето ще попадне в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за него следва да се определи приложимото законодателство. Доколкото лицето осъществява трудова дейност на територията само на една държава членка (държавата, в която пребивава), за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 -"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
През 2018 г. са утвърдени нови образци на Удостоверение А1 и съответно инструкции за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА №А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз.
С новите образци се предвижда, при поискване, да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 (основно правило). Съгласно тази разпоредба спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. Във всички хипотези, при които се издава Удостоверение А1, Регламент (ЕО) №987/2009 не определя срок за издаването му.
Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице.
С оглед гореизложеното, унгарският гражданин може да поиска определяне на приложимото законодателство, респективно издаване на формуляр А1 от компетентната унгарска институция, копие от който следва да предостави на българското търговско дружество. При проверка от контролните органи на НАП, формулярът ще удостовери, че за съответното лице е приложимо унгарското законодателство и не се дължат осигурителни вноски в България.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (чл. 21(1) и (2)от Регламент №987/2009).
В запитването е уточнено че ще бъде сключен трудов договор по законодателството на Република България, като в случая следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от КТ и на чл. 1, ал. 1 от Наредба №5 от 29 декември 2002г., съгласно които работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление(приложение №1).
Разпоредбата е обща и се прилага за всички трудови договори, сключени по КТ, включително и в случаите, когато за лицето не е определено за приложимо българското осигурително законодателство.
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава членка (в случая Унгария), работодателят със седалище в България няма задължения да внася осигурителни вноски и да подава декларации в България, касаещи осигуряването на чуждестранното физическо лице като наето лице. Той ще има задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба №5 от 29 декември 2002г., в случай, че трудовият договор е сключен по българското законодателство.
Във връзка с подаването на данни от работодателя за сключен трудов договор с чуждестранно физическо лице, следва да бъде извършено служебно вписване на данни в регистъра на НАП. Извън подлежащите на вписване данни по чл. 81, ал. 3, вписването се извършва с протокол по чл. 50 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец, лицето получава служебен номер (чл. 82 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП, съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на физическо лице се подава искане за издаване номер на чужденец (Образец ОКд. 162), което е публикувано в електронния сайт на НАП - Административни услуги (nra.bg). Към искането следва да се приложи превод от лицензиран преводач на личния документ за самоличност (напр. националния паспорт) на лицето.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: българско търговско дружество, регистрирано в ..., възнамерява да сключи трудов договор с унгарски гражданин на длъжност "мениджър продажби за регион Унгария", като местоработата и трудовите функции ще се изпълняват на територията на Унгария. Центърът на жизнените интереси на лицето е в Унгария.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде и как се внасят осигурителните вноски за лицето?
Въпрос 2: Необходима ли е регистрация в НАП на унгарския гражданин и издаване на служебен номер от съответната териториална дирекция на НАП по седалище на работодателя?
Въпрос 3: Какъв е редът за сключване на трудов договор за дистанционна работа с лице живеещо в Унгария?
Въпросът относно реда за сключване на трудов договор за дистанционна работа с лице, живеещо в Унгария, свързан с прилагането на разпоредби от Кодекса на труда, е от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика и запитването е препратено към тази институция.
По отношение на лицата - граждани на държави членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента, лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004, лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне необходимост от определяне на приложимо законодателство по правилата на дял II от регламента, гражданите на държава членка трябва кумулативно:
- да са (или да са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- да е налице спрямо тях трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай лицето ще полага труд единствено на територията на една държава членка - Унгария, поради което формално липсва пресичане на граници от страна на работника. Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава членка - България. Поради това лицето попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за него следва да се определи приложимото законодателство.
Тъй като лицето осъществява трудова дейност на територията само на една държава членка - държавата, в която пребивава, за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка и съответно е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
През 2018 г. са утвърдени нови образци на удостоверение А1 и инструкции за тяхното попълване с Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз. С новите образци се предвижда, при поискване, да се издава удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004 (основното правило).
Съгласно тази разпоредба, спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Във всички хипотези, при които се издава удостоверение А1, Регламент (ЕО) №987/2009 не определя срок за издаването му. С издаването на формуляра компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице.
С оглед на гореизложеното, унгарският гражданин може да поиска определяне на приложимото законодателство и издаване на формуляр А1 от компетентната унгарска институция, копие от който следва да предостави на българското търговско дружество. При проверка от контролните органи на НАП формулярът ще удостовери, че за съответното лице е приложимо унгарското законодателство и не се дължат осигурителни вноски в България.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от това законодателство, включително по отношение на плащането на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Съгласно чл. 21, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.
В запитването е уточнено, че ще бъде сключен трудов договор по законодателството на Република България, ...
Извод: За унгарския гражданин, който полага труд само на територията на Унгария за български работодател, приложимо е унгарското законодателство за социална сигурност; осигурителни вноски в България не се дължат при наличие на удостоверение А1, издадено от унгарската компетентна институция, а всички задължения по осигуряването се изпълняват по унгарското право, включително възможността работникът да поеме от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноските при уведомяване на компетентната институция.
