НАП: Документална обоснованост на разходи за международен въздушен транспорт по ЗКПО

ОТНОСНО: прилагане на изискването за документална обоснованост съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

"Сдружение туризъм" е организация с нестопанска цел, създадена с цел да работи и съдейства за развитие и утвърждаване на добрите практики в туризма. Членовете на сдружението извършват туристически дейности по Закона за туризма - туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство, ресторантьорство и др.

Във връзка с осъществяване на туроператорската дейност на някои от членовете на сдружението е поставен въпросът за документалната обоснованост (за счетоводни и данъчни цели) на покупката на самолетни билети от авиокомпания Ryanair.

Покупката на самолетни билети се осъществява чрез интернет страницата на компанията (www.ryanair.com), посредством резервация ("Reservation"), в която се съдържат данни за пътника и полета, стойността на билета и начина на плащане (вид на банковата карта). В резервацията има и данни на Ryanair - адрес в Дъблин и Company Number. Направеното плащане за самолетните билети е видно от банковото извлечение на съответната сметка/карта.

Авиокомпания Ryanair не издава фактура за продадените самолетни билети на български лица. На интернет страницата си е посочила, че издава фактури само за Унгария и за вътрешни полети в Италия.

Въпрос: относно възможността НАП да изиска от посочената авиокомпания да издава фактури за закупените самолетни билети от българските лица, както издава на лица от Унгария.

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.

1. Общи изисквания за признаване на разход за данъчни цели и документална обоснованост

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва:

• да е свързан с дейността;
• да е документално обоснован;
• да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, включително да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.

Понятието "документална обоснованост" е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичен счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.

Извод: За данъчни цели разходът се признава, ако е свързан с дейността, не попада в хипотезите на данъчни постоянни разлики и е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, който вярно отразява стопанската операция, като липсващи реквизити могат да се допълват с други удостоверяващи документи.

2. Специално правило за международен въздушен транспорт

Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет.

Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСч, съгласно която счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, следва да бъдат придружени от превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Извод: За международен въздушен транспорт разходът е документално обоснован, ако е налице първичен счетоводен документ и бордна карта, като при документи на чужд език е необходим превод на български език на съдържанието на стопанската операция.

3. Връзка със счетоводното законодателство и становище на дирекция "Данъчна политика"

Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Поради това запитването е изпратено за становище до дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство.

Изразено е следното становище:

Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи.

За наличие на документална обоснованост се приема и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но са налице документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).

Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде "сметка" или "квитанция". Съгласно чл. 9а от същия регламент доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура.

Следователно, щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността ѝ, може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката.

Извод: Според становището на дирекция "Данъчна политика" документ, съдържащ данни за доставчика, крайния потребител, вида и стойността на услугата, отговаря на критериите за документална обоснованост, без да е налице изрично изискване този документ да бъде фактура.

4. Признаване на разходите за самолетни билети и възможност НАП да изиска издаване на фактури от Ryanair

Предвид гореизложеното становище на дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите се приема, че щом въпросният документ отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката по смисъла на ЗСч, то и документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.

Във връзка с искането НАП да изиска от авиокомпания Ryanair да издава фактури за закупените самолетни билети от българските лица се посочва, че ЗСч има териториален обхват на действие в България и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия.

Предвид това търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.

Извод: Разходите за самолетни билети, документирани с издадения от Ryanair документ, който вярно отразява стопанската операция и съдържа необходимите данни по смисъла на ЗСч, се признават за данъчни цели. НАП не може да изиска от Ryanair, като чуждестранен търговец, да издава фактури, съобразени с изискванията на българското законодателство.