|
Изх. №54-0001-65/13.03.2025 г. |
ЗДДФЛ- чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ - чл. 31 |
Съгласно изложеното в запитването, през 2024 г. сте придобили недвижим имот (апартамент) в Република Гърция, който е в режим на съпружеска имуществена общност. За периода от края на месец юни до средата на месец септември сте отдавали апартамента под наем на физически лица (краткосрочно). Сочите, че съгласно действащото данъчно законодателство в Гърция за доходите (до 12 000,00 евро) от наем се дължи данък 15 на сто върху брутния размер на дохода. За този доход следва да се подаде годишна данъчна декларация и съответно данъкът да се плати в Гърция. За целта сте наели счетоводител в Гърция, който Ви е уведомил, че декларацията ще бъде подадена месец май 2025 г. и тогава ще бъде определен дължимият данък. Пояснявате, че освен гореописания апартамент, притежавате и жилищен имот - гарсониера в София, който също отдавате под наем на физически лица (дългосрочно - по информация от проведен телефонен разговор), като за придобитите доходи от наем подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) (ГДД) и плащате 10 на сто данък.
Във връзка с изложеното отправяте следните въпроси:
1.Следва ли и как да се декларира в България, придобитият доход от наем в Гърция? Искате да Ви бъде указано къде в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ да се отрази платеният в Гърция данък и съответно кое приложение трябва да се попълни(допълвате, че към момента в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ декларирате придобития доход от наем на апартамента в София и ползвате данъчно облекчение за две деца по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ - вероятно се има предвид по чл. 22в от ЗДДФЛ).
2. Какъв документ трябва да представите за платения в Гърция данък?
3. Трябва ли да се декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, придобитият в Гърция недвижим имот?
4. Предвид това че облагаемият годишен доход от наем в България се намалява с 10% разходи и върху разликата се дължи 10 на сто данък, а дължимият годишен данък върху дохода от наем в Гърция е 15 на сто върху брутната сума на дохода(за доходите до 12 000,00 евро), има ли механизъм чрез който да се постигне уеднаквяване размера на данъка и какви са евентуалните действия, които следва да извършите за постигането на това?
5. В случай че не е възможно да се постигне уеднаквяване на данъка, допустимо ли е платеният в Гърция данък да се счита за авансово внесен данък, който да се приспада от годишната данъчна основа на облагаемия доход за двата посочени във фактическата обстановка жилищни имота?
6. Всеки от съпрузите ли трябва да декларират придобития доход от наем в Гърция(по 50% за всеки)?
С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
Видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест основни групи, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от този закон:
1. доходи от трудови правоотношения;
2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
3. доходи от друга стопанска дейност;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5. доходи от прехвърляне на права или имущество;
6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.
В хипотезата при която недвижимият имот се предоставя за настаняване на туристи (или чрез електронни платформи - AirBnB, Booking или др), следва да имате предвид че на основание чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Предвид това, ако физическо лице извършва хотелиерски услуги, освен в случаите по чл. 2, т. 3 от ТЗ, следва да се третира като търговец по смисъла на ТЗ.
Доколкото извършваната (в тази хипотеза) дейност има характеристиките на "стопанска дейност като едноличен търговец", доходите от която са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, следва да имате предвид, че:
На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ сданък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.
За извършваната стопанска дейност, при формиране на облагаемия доход, приложение ще намерят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели лицето следва да се облага като едноличен търговец, прилагайки разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), независимо че няма съответната търговска регистрация.
Годишната данъчна основа се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон тези доходи се облагат с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Доходите, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, задължително се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се посочват в приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) на декларацията за съответната година.
В хипотезата при която дейността не се определя като стопанска дейност като ЕТ, следва да имате предвид, че облагането на доходите на местните физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е уредено в чл. 31 от ЗДДФЛ, а облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи, независимо дали същият е реализиран от източник в страната или от чужбина. Придобитите от местни физически лица през данъчната година доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Доходите от наем на местни физически лица се декларират в приложение №4 "Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество" (обрацец 2041), на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ставката на данъка е 10 на сто.
Следва да имате предвид, че освен приложения №2 или №4 (в зависимост от приложимата хипотеза) към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане следва да се подадат приложение №9 "Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6" (образец 2091) или приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010), в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане. Обръщам внимание, че както към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, така и в приложенията към нея се съдържат указания относно тяхното попълване.
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило е регламентирано само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия" - в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък - чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Във връзка с притежавания имот (апартамент) в Гърция следва да имате предвид, че на основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в ГДД по чл. 50 от същия закон притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.Информацията се посочва в част ІІ - "Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина" на приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; дължим данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина" (образец 2081) от ГДД.
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода или задължението за деклариране на притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ). Изключение от горното е предвидено за подаване на ГДД с попълнено приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец", като съгласно действащото законодателство е от 01.03. до 30.06 на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В случай че през съответната година Вие реализирате само посочените по-горе доходи и притежавате недвижима собственост в чужбина, следва да се съобразите с различните срокове за декларирането им като това може да се случи с една декларация, която да се подаде до 30.04.
Уведомявам Ви, че гореизложеното е относимо и към Вашата съпруга.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 24, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) всеки от съпрузите може самостоятелно да извършва управление на общото имущество. Следователно няма ограничение управлението на имот, в режим на СИО, да се осъществява само от единия от съпрузите. В случай че дейността по настаняване се извършва в недвижимия имот, който е придобит в режим на СИО, но се осъществява само от единия от съпрузите (налице е писмено съгласие от другия за това), данъчно задълженото физическо лице ще е именно този от тях.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение следва да намери СИДДО с Гърция.
По отношение тълкуване съдържанието на спогодбите, компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която е препратено искането Ви за пояснение и приложение на същата.
Съгласно изложената фактическа обстановка през 2024 г. сте придобили недвижим имот (апартамент) в Република Гърция, който е в режим на съпружеска имуществена общност. От края на месец юни до средата на месец септември апартаментът е отдаван краткосрочно под наем на физически лица. Посочвате, че по действащото данъчно законодателство в Гърция за доходи от наем до 12 000,00 евро се дължи данък 15 на сто върху брутния размер на дохода, като за този доход се подава годишна данъчна декларация и данъкът се плаща в Гърция. За целта сте наели счетоводител в Гърция, който Ви е уведомил, че декларацията ще бъде подадена през месец май 2025 г., когато ще бъде определен дължимият данък.
Уточнявате, че освен този апартамент притежавате и жилищен имот - гарсониера в София, който също отдавате под наем на физически лица (дългосрочно), като за придобитите доходи от наем подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) и плащате 10 на сто данък. Посочвате, че в тази декларация декларирате дохода от наем на апартамента в София и ползвате данъчно облекчение за две деца по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ (вероятно се има предвид чл. 22в от ЗДДФЛ).
Във връзка с това поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли и как да се декларира в България придобитият доход от наем в Гърция? Къде в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ да се отрази платеният в Гърция данък и кое приложение трябва да се попълни?
Въпрос 2: Какъв документ трябва да представите за платения в Гърция данък?
Въпрос 3: Трябва ли да се декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ придобитият в Гърция недвижим имот?
Въпрос 4: Предвид че облагаемият годишен доход от наем в България се намалява с 10% разходи и върху разликата се дължи 10 на сто данък, а дължимият годишен данък върху дохода от наем в Гърция е 15 на сто върху брутната сума на дохода (за доходите до 12 000,00 евро), има ли механизъм за уеднаквяване размера на данъка и какви действия следва да извършите за постигането на това?
Въпрос 5: Ако не е възможно да се постигне уеднаквяване на данъка, допустимо ли е платеният в Гърция данък да се счита за авансово внесен данък, който да се приспада от годишната данъчна основа на облагаемия доход за двата описани жилищни имота?
Въпрос 6: Всеки от съпрузите ли трябва да декларира придобития доход от наем в Гърция (по 50% за всеки)?
Правна уредба и общи принципи
Видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест основни групи съгласно чл. 10, ал. 1 от закона:
- доходи от трудови правоотношения;
- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
- доходи от друга стопанска дейност;
- доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- доходи от прехвърляне на права или имущество;
- доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ или освободените от облагане по силата на друг закон.
По силата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.
В хипотезата, при която недвижимият имот се предоставя за настаняване на туристи (включително чрез електронни платформи като AirBnB, Booking и др.), следва да се има предвид, че по чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги. Съгласно чл. 2, т. 3 от ТЗ не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Оттук, ако физическо лице извършва хотелиерски услуги, освен в случаите по чл. 2, т. 3 от ТЗ, то следва да се третира като търговец по смисъла на ТЗ. Когато извършваната дейност има характеристиките на "стопанска дейност като едноличен търговец", доходите от която са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, се прилагат следните правила:
- На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.
- За извършваната стопанска дейност при формиране на облагаемия доход приложение намират разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ.
- Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели лицето се облага като едноличен търговец, прилагайки разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо че няма съответната търговска регистрация.
- Годишната данъчна основа се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ.
- На основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ тези доходи се облагат с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
- Доходите, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, задължително се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се посочват в приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) за съответната година.
Извод: Когато отдаването на имота (вкл. в Гърция) представлява хотелиерска услуга по занятие, доходите се третират като доходи от стопанска дейност като ЕТ (вкл. по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ), облагат се по реда на чл. 26 и чл. 28 ЗДДФЛ с 15% данък по чл. 48, ал. 2 и се декларират в приложение №2 към ГДД по чл. 50.
Доходи от наем, когато дейността не е стопанска дейност като ЕТ
В хипотезата, при която дейността не се определя като стопанска дейност като едноличен търговец, следва да се има предвид, че облагането на доходите на местните физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е уредено в чл. 31 от ЗДДФЛ.
Облагаемият доход по чл. 31 се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи, независимо дали доходът е реализиран от източник в страната или от чужбина.
Придобитите от местни физически лица през данъчната година доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
Доходите от наем на местни физически лица се декларират в приложение №4 "Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество" (образец 2041) към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ставката на данъка е 10 на сто.
Извод: Когато отдаването на имота (вкл. в Гърция) не представлява стопанска дейност като ЕТ, доходите се облагат по чл. 31 ЗДДФЛ - брутният доход се намалява с 10% разходи, остатъкът се включва в общата годишна данъчна основа и се декларира в приложение №4 към ГДД, като се облага с 10% данък.
Избягване на двойното данъчно облагане и документи за данъка в чужбина
Освен приложение №2 или №4 (в зависимост от приложимата хипотеза) към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане следва да се подаде:
- приложение №9 "Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6" (образец 2091), или
- приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010),
в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Посочва се, че към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и към приложенията към нея има указания относно тяхното попълване.
Съгласно чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ - за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък.
Извод: За дохода от наем в Гърция, деклариран в приложение №2 или №4, следва да се подаде и приложение №9 или №10 за прилагане на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане, като по общо правило към ГДД се прилага удостоверение от компетентните гръцки власти за внесения там данък, освен ако по действаща спогодба се прилага метод "освобождаване с прогресия, при който доказателство за внесения данък не е задължително.
Деклариране на притежавания имот в Гърция
По отношение на притежавания апартамент в Гърция се посочва, че на основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в ГДД по чл. 50 от закона притежаваните акции и дялови...
(Текстът на становището е прекъснат в предоставената част, поради което по-нататъшните конкретни разяснения относно обхвата на задължението за деклариране на недвижимия имот в Гърция не са налични.)
Извод: В становището се прави препратка към чл. 50, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ относно задължението на местните физически лица да декларират определени активи в ГДД, като анализът за конкретното третиране на апартамента в Гърция продължава след прекъснатата част на документа и не е изцяло наличен в предоставения текст.
