Изх. № М-24-39-33
Дата: 11. 03. 2024 год.
ЗКПО,чл. 26, т. 7;
ЗКПО, чл. 31.
ОТНОСНО:данъчно третиране поЗакона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разходи за дарение в полза на народно читалище
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше запитване, връчено чрез ССЕВ на 10.11.2023 г., препратено по компетентност и заведено с вх.№ М-24-39-33/02.02.2024 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации. Управителят желае от името на дружеството да направи дарение в полза на Народно читалище "Хр. С..", с. С.... Сумата на дарението е под 10 на сто от очакваната за 2023 г. счетоводна печалба и е единствено, т.е. изпълнени са ограниченията по чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО. Срещу дарението ще бъде издаден документ, съгласно приложението (образец на свидетелство за дарение).
Народно читалище "Хр. С..", е регистрирано по Закона за народните читалища (ЗНЧ) и е вписано в регистъра на същите към Министерството на културата. За издръжката си получава субсидия от общинския бюджет.
Посочвате, че читалищата са юридически лица с нестопанска цел, но няма конкретно определение на техния статут - обществена или частна полза, съответно не може да се определи с точност дали попада в изброените лица в чл. 31, ал. 1, от т. 1 до т. 19 от ЗКПО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дарението в полза на читалището признава ли се за данъчни цели по ЗКПО и на кое основание?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично.
Условията, за да бъде признато дарението като счетоводен разход съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗКПО, са изчерпателно посочени:
1. Първото условие е свързано с размера на дарението. Сумата, представляваща счетоводни разходи за дарения, не може да бъде над 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба);
2. Второто условие е общият разход за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4 на чл. 31, да не превишава 65 на сто от счетоводната печалба;
3. Третото условие, за да бъде признато дарението като счетоводен разход по реда на чл. 31, ал. 1, е същото да бъде направено в полза на някое от лицата, изчерпателно посочени в т. 1 - т. 19 на посочената разпоредба.
Читалището не е посочено измежду тези лица изрично, както например законодателят е подходил в други данъчни закони - Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ).
Независимо от гореизложеното считам, че по отношение на народните читалищае приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели се признават разходи за дарения в общ размер 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, когато са направени в полза на юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството(ЗМ), като мотивите за това са следните:
- В чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ е посочено, че народните читалища са юридически лица с нестопанска цел(ЮЛНЦ);
- Независимо че в ЗНЧ не е изрично посочено, че читалищата са ЮЛНЦ в обществена полза, то този статут би могъл да се изведе от целите, посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗНЧ - да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с: развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; осигуряване на достъп до информация. Това са цели, близки до тези, посочени в чл. 38 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ);
- На народните читалища се отпускат субсидии от държавния или общинския бюджет, с които се подпомага тяхната дейност и им се предоставят и държавни и общински имоти за ползване, като, съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗНЧ, тези, които не са вписани в регистъра по ал. 1, не могат да се възползват от тези преференции. От това ограничение може да се направи извод, че вписването в регистъра удостоверява статута на народното читалище като ЮЛНЦ със статут в обществена полза;
- Съгласно чл. 1 от приетия Устав на читалището, същото е самоуправляващо се културно-просветно сдружение, което изпълнява държавни културно-просветни задачи.
Основната цел на читалището е да задоволява потребностите на гражданите с:
1. развитие и обогатяване на културният живот в село Свежен;
2. запазване на обичаите и традициите на българския народ;
3. разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуствата и културата;
4. възпитание в дух на демократизъм, родолюбие и човешка нравственост;
5. възпитание на националното самосъзнание;
6. осигуряване на достъп до информация.
Видно от Устава, целите, които читалището си поставя, го определят като организация за дейност в обществена полза.
Доколкото Народно читалище "Хр. С..", е вписано в регистъра на народните читалища по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ и другите изисквания на ЗКПО са изпълнени, разходите са документално доказани и дружеството дарител (данъчно задължено по ЗКПО лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък) е реализирало счетоводна печалба за съответната година, последното може да ползва данъчното облекчение за дарения, предвидено в чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО, при съобразяване и с разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от същия закон.
Съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
- Дружеството осъществява счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации.
- Управителят желае от името на дружеството да направи дарение в полза на Народно читалище "Хр. С..", с. С....
- Сумата на дарението е под 10 на сто от очакваната за 2023 г. счетоводна печалба и е единствено дарение, поради което се счита, че са изпълнени ограниченията по чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО.
- Срещу дарението ще бъде издаден документ съгласно приложен образец на свидетелство за дарение.
- Народно читалище "Хр. С.." е регистрирано по Закона за народните читалища (ЗНЧ) и е вписано в регистъра на народните читалища към Министерството на културата.
- За издръжката си читалището получава субсидия от общинския бюджет.
- Посочено е, че читалищата са юридически лица с нестопанска цел, но в закона няма конкретно определение на техния статут като организации в обществена или в частна полза, поради което не може с точност да се определи дали попадат сред лицата по чл. 31, ал. 1, т. 1 - т. 19 от ЗКПО.
Въпрос: Дарението в полза на читалището признава ли се за данъчни цели по ЗКПО и на кое основание?
Становището е изразено на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, при съобразяване на относимата нормативна уредба.
Правна уредба и общи принципи
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО. В тези разпоредби е предвидено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, разходите за дарения могат да бъдат:
- изцяло признати за данъчни цели;
- изцяло непризнати за данъчни цели;
- частично признати за данъчни цели.
Условията, при които дарението се признава като счетоводен разход за данъчни цели по чл. 31, ал. 1 от ЗКПО, са изчерпателно посочени:
- Първо условие: Размерът на дарението - сумата на счетоводните разходи за дарения не може да надвишава 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба).
- Второ условие: Общият разход за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4 на чл. 31, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
- Трето условие: Дарението трябва да е направено в полза на някое от лицата, изчерпателно изброени в т. 1 - т. 19 на чл. 31, ал. 1 от ЗКПО.
Посочено е, че читалището не е изрично включено сред тези лица, за разлика от подхода на законодателя в други данъчни закони - Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Статут на народните читалища и приложимост на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО
Независимо от горното, е прието, че по отношение на народните читалища е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели се признават разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, когато са направени в полза на юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството (ЗМ).
Мотивите за приложимостта на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО към народните читалища са следните:
- Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ народните читалища са юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
- Въпреки че в ЗНЧ не е изрично посочено, че читалищата са ЮЛНЦ в обществена полза, този статут може да се изведе от целите, посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗНЧ, а именно да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с:
- развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си;
- запазване на обичаите и традициите на българския народ;
- разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;
- възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
- осигуряване на достъп до информация.
- На народните читалища се отпускат субсидии от държавния или общинския бюджет за подпомагане на дейността им и им се предоставят държавни и общински имоти за ползване. Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗНЧ, читалищата, които не са вписани в регистъра по ал. 1, не могат да се ползват от тези преференции. От това ограничение се прави извод, че вписването в регистъра удостоверява статута на народното читалище като ЮЛНЦ със статут в обществена полза.
- Съгласно чл. 1 от приетия Устав на читалището, същото е самоуправляващо се културно-просветно сдружение, което изпълнява държавни културно-просветни задачи. Основната цел на читалището е да задоволява потребностите на гражданите чрез:
- развитие и обогатяване на културния живот в село Свежен;
- запазване на обичаите и традициите на българския народ;
- разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуствата и културата;
- възпитание в дух на демократизъм, родолюбие и човешка нравственост;
- възпитание на националното самосъзнание;
- осигуряване на достъп до информация.
Извод: Народните читалища, вписани в регистъра по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ, се третират като юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО.
Приложимост към конкретното дарение и допълнителни условия
Доколкото Народно читалище "Хр. С.." е вписано в регистъра на народните читалища по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ, и са изпълнени останалите изисквания на ЗКПО, включително:
- разходите за дарение са документално доказани;
- дружеството - дарител е данъчно задължено лице по ЗКПО, подлежащо на облагане с корпоративен данък;
- дружеството е реализирало счетоводна печалба за съответната година;
- са спазени ограниченията по чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО относно размера на дарението и общия размер на признатите дарения,
дружеството може да ползва данъчното облекчение за дарения, предвидено в чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО, при съобразяване и с разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от ЗКПО.
Съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато:
- с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него; или
- са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Извод: При условие че Народно читалище "Хр. С.." е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 1 от ЗНЧ, дарението е документално доказано, дружеството - дарител има счетоводна печалба и са спазени ограниченията на чл. 31 от ЗКПО, разходът за дарение в полза на читалището се признава за данъчни цели на основание чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО, освен ако е налице хипотезата на чл. 31, ал. 6 от ЗКПО.
