Регистрация по чл. 97а от ЗДДС при получаване на платежни услуги от доставчик, установен в друга държава членка

В запитването е поставен въпрос относно задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС във връзка с плащане на такси за обработка на плащания към Stripe Payments Europe Limited.

За прилагане на конкретен режим на облагане с ДДС при доставки на услуги е необходимо правилно определяне на мястото на изпълнение на доставката. В зависимост от мястото на изпълнение се определя приложимият данъчен закон: за доставки с място на изпълнение на територията на страната - ЗДДС, а за доставки с място на изпълнение извън територията на страната - законът на държавата по местоизпълнение. Това е определящо за данъчното третиране на услугата, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения за регистрация.

Мястото на изпълнение при доставка на услуга съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, с които са транспонирани разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, е както следва:

• когато получател е данъчно незадължено лице - мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност;
• когато получател е данъчно задължено лице - мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Извод: Мястото на изпълнение на услугите зависи от статута на получателя - данъчно задължено или незадължено лице, и от мястото на установяване на съответния субект.

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

От разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС следва, че за специалната регистрация по този член трябва да са изпълнени кумулативно следните условия:

• получателят на услугата да е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС;
• получените доставки на услуги да са с място на изпълнение на територията на страната;
• доставките да са облагаеми;
• данъкът да е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Извод: Задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 възниква само при получаване на облагаеми услуги с място на изпълнение в страната, за които данъкът е изискуем от получателя и получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.

На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на получените от дружеството доставки на услуги, предоставени от данъчно задълженото лице, което управлява платформата, е на територията на страната, тъй като получателят на услугите е установен на територията на страната.

Извод: Получаваните от дружеството услуги от Stripe (данъчно задължено лице, управляващо платформата) имат място на изпълнение на територията на страната, доколкото дружеството - получател е установено в България.

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато:

• доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
• доставката е с място на изпълнение на територията на страната;
• доставката е облагаема,

данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.

В разглеждания случай доставчикът - данъчно задълженото лице, което управлява платформата, не е установен на територията на страната, а доставките на услуги, предоставени от него, са с място на изпълнение на територията на страната. Когато дружеството - получател по доставките е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 и 6 от ЗДДС, с оглед задължението за ДДС за тези доставки и евентуално възникване на задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки.

Извод: При услуги от доставчик, неустановен в страната, с място на изпълнение в страната и получател - данъчно задължено лице, данъкът по принцип е изискуем от получателя, но за регистрация по чл. 97а е решаващо дали услугите са облагаеми или освободени.

В чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, който транспонира чл. 135, пар. 1, б. "г" от Директива 2006/112/ЕО, е предвидено, че освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с:

• платежни сметки;
• платежни услуги;
• електронни пари;
• плащания;
• дългове;
• вземания;
• чекове;
• други подобни договорни инструменти,

като изключение са сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.

Предмет на решение на Съда на ЕС по дело C-350/10, Nordea Pankki Suomi Oyj, е разграничаването на освободена доставка по превод на парични средства съгласно Директива 2006/112/ЕО от извършването на материална или техническа услуга, като например предоставянето на информационна система на разположение на банката.

В цитираното решение е посочено:

• "т. 24. Съгласно постоянната съдебна практика, за да бъдат квалифицирани като освободени сделки по смисъла на член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива, извършените услуги трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло, което изпълнява специфичните и съществени функции на услугата, описана в тези точки. Що се отнася до преводите по смисъла на член 13, B, буква г), точка 3 от тази директива, предоставяните услуги трябва да водят до прехвърляне на парични средства и до правни и финансови промени. Следва да се разграничи освободената доставка по смисъла на посочената директива от извършването на материална или техническа услуга, като например предоставянето на информационна система на разположение на банката. За тази цел националният съд следва по-конкретно да прецени обхвата на отговорността на доставчика на услугите спрямо банките и в частност дали тази отговорност се свежда само до техническите аспекти или пък обхваща и специфичните и съществени елементи на сделките (вж. в този смисъл решение по дело С-2/95, SDC, т. 66 и решение по дело C-235/00, CSC Financial Services, т. 25 и 26)."
• "т. 25. Съдът също така е приел, че преводът на парични средства е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна между наредителя и получателя, и от друга страна - между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание (вж. в този смисъл решение по дело С-2/95, SDC, т. 53)."

Извод: Освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е налице, когато услугата представлява обособено цяло, изпълняващо специфичните и съществени функции на платежна операция (напр. превод на парични средства), водеща до прехвърляне на средства и правни и финансови промени, а не само до материално или техническо обслужване.

Данъчно задълженото лице, което управлява платформата, има лиценз от Централната банка на Ирландия като дружество за електронни пари и е вписано в регистъра на Европейския банков орган (ЕБО). В регистъра е посочено, че на територията на България това лице има право да извършва платежните услуги, посочени в регистъра на ЕБО (https://euclid.eba.europa.eu/register/pir/search/).

С оглед изложеното, в случай че предоставените платежни услуги от данъчно задълженото лице, управляващо платформата, по които дружеството е получател, са услуги, свързани с:

• платежни сметки;
• платежни услуги;
• електронни пари;
• плащания,

то тези услуги биха имали характер на освободени доставки на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

В този случай за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е изпълнено изискването на разпоредбата получената услуга да е облагаема.

В случай че получената от данъчно задълженото лице, което управлява платформата, доставка на услуги бъде определена като облагаема, за същата ще е налице задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС дружеството като лице - платец следва да начисли за доставката данък върху добавената стойност в размер 20 на сто.

С оглед изложеното, в случай че предоставените от данъчно задълженото лице, което управлява платформата и е доставчик на платежни услуги, по които дружеството е получател, са услуги, свързани с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, то същите биха имали характер на освободени доставки на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В този случай за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като няма да е налице изискването на разпоредбата - получената услуга да е облагаема. В случай че получената от данъчно задълженото лице, което управлява платформата, доставка на услуги бъде определена като облагаема, за същата ще е налице задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 82, ал. 1 от същия закон дружеството като лице - платец следва да начисли за доставката ДДС в размер 20 на сто.

Извод: Ако услугите на Stripe към дружеството представляват платежни услуги по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (свързани с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания), те са освободени доставки и не възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Ако обаче тези услуги бъдат квалифицирани като облагаеми, възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и дружеството като получател следва да начисли 20% ДДС по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.