Регламент № 883/2004чл. 11(1);чл. 11(3)(а);чл. 13
Регламент(ЕО) № 987/2009чл. 14;чл. 16
КСО чл. 4, ал. 1;чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4;чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на български гражданин, който полага труд на територията на две държави-членки в ЕС
Във връзка с Ваше писмо с вх. № 20-31-50/.......... г., препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте управител и представляващ на ЕООД, регистрирано в България. Подал сте декларация за започване на дейност и осигуряване в качеството Ви на едноличен собственик на дружеството, но в същото време се осигурявате здравно в Република Германия. Допълнително уточнявате, че сте студент в Германия, работите и постоянно живеете там.
Задавате следния въпрос: Необходимо ли е да внасяте здравноосигурителни вноски в България като самоосигуряващо се лице при положение, че сте здравно осигурен и в Германия?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка(основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки(чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004). В този случай отново следва да се определи само едно приложимо осигурително законодателство съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лицасъгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави-членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Съгласно чл. 16 от Регламент № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава.Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
- продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;
- положението на лицето, включително:
- естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
- семейното положение и роднинските връзки на лицето;
- упражняването на неплатена дейност;
- когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
- държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент № 987/2009. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо издава удостоверение, чрез което се удостоверява приложимото законодателство (формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя"). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които то полага труд.
Напълно е възможно лице, което упражнява трудова дейност в две или повече държави-членки да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Документът може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо.
При условие, че Вие пребивавате на територията на Германия, е необходимо да уведомите германската компетентна институция за обстоятелството, че упражнявате дейност в две държави-членки. След определяне на приложимото за Вас законодателство за цялата Ви трудова дейност на територията и на двете държави-членки ще се прилага това законодателство.
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на български гражданин, който полага труд на територията на две държави членки в ЕС
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие сте управител и представляващ на ЕООД, регистрирано в България. Подали сте декларация за започване на дейност и осигуряване в качеството Ви на едноличен собственик на дружеството, но едновременно с това се осигурявате здравно в Република Германия. Допълнително уточнявате, че сте студент в Германия, работите и постоянно живеете там.
Въпрос: Необходимо ли е да внасяте здравноосигурителни вноски в България като самоосигуряващо се лице при положение, че сте здравно осигурен и в Германия?
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо лице, попадащо в обхвата на тези регламенти, първо трябва да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004). В този случай отново се определя само едно приложимо осигурително законодателство съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се приложат правилата за определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави членки, е необходимо преди всичко да се определи дали те са наети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, за целите на определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство съгласно Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава членка може да предвижда и други задължения - за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Съгласно чл. 16 от Регламент № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 "пребиваване" е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа на центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая могат да се вземат предвид следните критерии:
- продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;
- положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
- семейното положение и роднинските връзки на лицето;
- упражняването на неплатена дейност;
- когато става въпрос за студенти - източникът на техните доходи;
- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
- държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на горепосочените критерии, се взема предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Институцията на държавата членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент № 883/2004 и чл. 14 от Регламент № 987/2009.
Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, издава удостоверение, с което се удостоверява приложимото законодателство - формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя". Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които полага труд.
Възможно е лице, което упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава членка. Това се дължи на обстоятелството, че определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада със законодателството на държавата членка по пребиваване. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо.
При условие, че Вие пребивавате на територията на Германия, е необходимо да се приложат правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 за определяне на приложимото спрямо Вас осигурително законодателство, като се вземат предвид изложените по-горе критерии за пребиваване, характера на упражняваната от Вас дейност в Германия и в България, както и разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Извод: Приложимо спрямо Вас е законодателството само на една държава членка, определено по реда на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009; задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски в България като самоосигуряващо се лице зависи от това дали българското законодателство е определено за приложимо чрез процедурата по тези регламенти и удостоверено с формуляр А1.
