ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи запитване с вх. № 96-00-122/11.06.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице, работещо по трудово правоотношение, е преназначено на друга длъжност считано от 28.03.2024 г. във връзка със сключено допълнително споразумение. За месец 03.2024 г. са генерирани две декларации образец № 1 с оглед промяната на длъжността. В първата декларация в полето на т. 21 е посочен осигурителен доход в размер на 3736.43 лв., а във втората декларация - осигурителен доход в размер на 13.57 лв., формиран като разлика между максималния месечен размер на осигурителния доход 3750 лв. и посочения осигурителен доход в т. 21 от първата декларация.
При подаване на декларациите за лицето, данните по втората декларация са отхвърлени с Валидация 100: Недопустим праг на осигурителния доход.
Във връзка с усъвършенстване на разработения от дружеството софтуер СКИПТЪР (i), чрез който се подготвят данни за декларация образец № 1 поставяте следния въпрос:
Как следва да се подават данни за осигуреното лице с декларация образец № 1 при изложената хипотеза, за да бъдат коректни и да отговарят на действителната ситуация?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 изречение 1-во от Кодекса за социално осигуряване (КСО), работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В същия смисъл е и текстът на чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), съгласно който осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО (вкл. работещи по трудови правоотношения) се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда (КТ), но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Съгласно чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2024 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3 750 лв., а минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии е съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. На основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост, както и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение). За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни и дните на отпуските, посочени в ал. 2, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение (аргумент чл.1, ал. 3 от НЕВДПОВ) .
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1), както и декларация за сумите за дължимите осигурителни вноски (декларация образец № 6). Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).
В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата са дадени подробни указания относно попълването на данните в декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", включително за вида осигурен, дните в осигуряване на лицата, осигурителния доход и т.н. При промяна на длъжността през месеца, която е свързана с промяна на поредния номер на квалификационната група на професията и съответно лицето за месеца на предходната длъжност е осигурено върху по-висок осигурителен доход (както в конкретния случай 3 736,43 лв.), при попълване на полетата за дни в осигуряване и осигурителен доход от втората декларация следва да имате предвид:
Осигурителният доход, който следва да се попълни в полето на точка 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски,включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО" следва да бъде съобразен с размера на максималния осигурителен доход за съответната година, т.е. ще бъде разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход и осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски на предходната длъжност.Във връзка с разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и чл. 1, ал. 3 от НЕВДПОВ и с цел правилното определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно ЗБДОО, по отношение на отработените дни с новата длъжност, следва да бъдат попълнени полетата на: точка 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало"точка 16 "Дни в осигуряване - общ"; точка 16.1 "Отработени и други дни в осигуряване" - посочва се броят на дните съответстващи на сумата в точка 21 и точка 16.4 "Дни без осигурителни вноски зачетени за осигурителен стаж"- попълва се броят на отработените дни извън посочените в точка 16.1.
Въз основа на гореизложеното, ако във връзка с промяна на длъжността през месеца, лице е отработило на новата длъжност 3 работни дни и осигурителният доход, ограничен до максималния размер на осигурителния доход е в размер на 80 лв., при минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии 1 000 лв. и 20 работни дни в месеца (1 000 лв./20 р.д.= 50 лв.< 80 лв.), в полето на т. 16.1 следва да се запише 1 ден, а в полето на т. 16.4 - 2 дни.
В конкретната фактическа обстановка в полето на т. 16.1 от втората декларация не следва да се попълват отработени дни, съответстващи на сумата в точка 21, предвид обстоятелството, че осигурителният доход във втората декларация (13,57лв.), формиран като разлика между максималния месечен размер на осигурителния доход и осигурителния доход, посочен в първата декларация е по-малък от пропорционално изчисления минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно ЗБДОО съобразно работните дни в месеца. В този случай всички отработени дни от лицето на новата длъжност ще се посочат в полето т. 16.4.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице, работещо по трудово правоотношение, е преназначено на друга длъжност, считано от 28.03.2024 г., въз основа на сключено допълнително споразумение. За месец март 2024 г. са генерирани две декларации образец № 1 поради промяната на длъжността. В първата декларация в т. 21 е посочен осигурителен доход 3 736,43 лв. Във втората декларация е посочен осигурителен доход 13,57 лв., формиран като разлика между максималния месечен размер на осигурителния доход 3 750 лв. и осигурителния доход 3 736,43 лв. от т. 21 на първата декларация. При подаване на декларациите данните по втората декларация са отхвърлени с Валидация 100: "Недопустим праг на осигурителния доход".
Във връзка с усъвършенстване на софтуера СКИПТЪР (i), чрез който се подготвят данни за декларация образец № 1, е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как следва да се подават данни за осигуреното лице с декларация образец № 1 при изложената хипотеза, за да бъдат коректни и да отговарят на действителната ситуация?
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, независимо от характера на работата, начина на заплащане и източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1 от КСО, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията за положен труд за минало време се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В същия смисъл е чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), съгласно който осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, включително работещите по трудови правоотношения, се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда (КТ), но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Съгласно чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2024 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е 3 750 лв., а минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии е съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г.
На основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост, както и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение). За тези лица минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всички дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2 на чл. 1 от НЕВДПОВ, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни и дните на отпуските, посочени в ал. 2, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение (аргумент чл. 1, ал. 3 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1), както и декларация за сумите за дължимите осигурителни вноски (декларация образец № 6).
Редът за подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО е регламентиран в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.). В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата са дадени подробни указания за попълване на данните в декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", включително за вида осигурен, дните в осигуряване, осигурителния доход и др.
При промяна на длъжността през месеца, която е свързана с промяна на поредния номер на квалификационната група на професията и съответно лицето за месеца на предходната длъжност е осигурено върху по-висок осигурителен доход (както в конкретния случай 3 736,43 лв.), при попълване на полетата за дни в осигуряване и осигурителен доход от втората декларация следва да се има предвид следното:
- Осигурителният доход, който следва да се попълни в т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО", трябва да бъде съобразен с размера на максималния осигурителен доход за съответната година, т.е. да представлява разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход и осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски на предходната длъжност.
- С оглед чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и чл. 1, ал. 3 от НЕВДПОВ и с цел правилно определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно ЗБДОО, за отработените дни на новата длъжност следва да се попълнят полетата:
- т. 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало";
- т. 16 "Дни в осигуряване - общ";
- т. 16.1 "Отработени и други дни в осигуряване" - посочва се броят на дните съответно за новата длъжност (текстът в становището продължава с конкретизация на тези дни).
Извод: При промяна на длъжността през месеца, когато за предходната длъжност лицето вече е осигурено върху по-висок осигурителен доход, във втората декларация образец № 1 осигурителният доход в т. 21 следва да се попълни като разлика до максималния месечен размер на осигурителния доход, а полетата за начална дата на осигуряването и дните в осигуряване (т. 14, т. 16 и т. 16.1) трябва да се попълнят за отработените дни на новата длъжност, съобразно изискванията на КСО, НЕВДПОВ, ЗБДОО и Наредба № Н-13/2019 г.
