НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-24-37-59
Дата: 12.10.2015 год.
КСО, чл. 4, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1(а) и (б);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, параграф 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13, параграф 5;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 16, параграф 1.
Относно:Задължително здравно осигуряване на български граждани, наети по граждански договори от полска фирма
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (вх. № М-24-37-59/24.09.2015 г.), Ви уведомявам:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Българска гражданка е сключила два договора с полско дружество, което е със седалище в гр. Варшава, Полша и няма вписан в търговския регистър клон на територията на Р България. Договорите са определени в запитването като граждански - "Голям" и "Малък", като първият договор включва дейности, извършвани в Германия, а според втория лицето извършва услуги на територията на Р България. Дружеството- възложител е превело определена сума (15,29 Евра) за здравноосигурителни вноски по сметката на ТД на НАП ........... за изпълнителя по гореспоменатите договори.
Поставен е въпрос какви действия следва да предприеме полското дружество с оглед изясняване здравноосигурителния статус на изпълнителя по гражданските договори.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба в сферата на социалното и здравно осигуряване, изразявам следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване съгласно българското законодателство спрямо лице, което осъществява трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
От съществено значение е да се определи дали лицата осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В конкретния случай няма достатъчно данни относно извършваната от лицето дейност на територията на Германия и България, на базата на които да се прецени дали се касае за дейност, упражнявана в качеството му на заето или самостоятелно заето лице. В писменото запитване се твърди, че договорите са граждански - "Голям" и "Малък", като същите не са приложени. Също така, липса информация дали лицето осъществява дейност в държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на фирмата възложител (Полша).
Възможни са различни хипотези, които съответно обуславят прилагането на различни правни норми от Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004. Изясняването на фактическата обстановка е от решаващо значение за правилното определяне на приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност.
Следва да се има предвид, че във всеки случай, когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави-членки, са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивават (основание чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Съгласно информацията в писменото запитване, възложителят е превел по сметките на ТД на НАП ................ здравноосигурителни вноски за лицето - изпълнител по договорите. В този случай, е необходимо да имате предвид, че ако бъде определено като приложимо българското осигурително законодателство, за лицето, респективно неговия осигурител ще възникне и задължение за подаване на информация съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Здравноосигурителния статус на осигурените лица се формира на база на информацията от декларации, трудови договори, регистрация, платежни документи и др.
В случай, че за лицето се определи като приложимо законодателството на друга държава-членка и се установи, че заплатените здравноосигурителни вноски са недължимо платени, приложение могат да намерят разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП, съобразно нормативните актове по осигурителното законодателство.
ЗАМЕСТНИК Изпълнителен Директор на НАП:
/Г. ДИМИТРОВА/
Изложената фактическа обстановка е следната:
Българска гражданка е сключила два договора с полско дружество със седалище в гр. Варшава, Полша, което няма вписан в търговския регистър клон на територията на Република България. Договорите са посочени като граждански - "Голям" и "Малък". По "Големия" договор лицето извършва дейности в Германия, а по "Малкия" договор извършва услуги на територията на Република България. Дружеството - възложител е превело сума в размер на 15,29 евро за здравноосигурителни вноски по сметката на териториална дирекция на НАП за изпълнителя по тези договори.
Въпрос:
Какви действия следва да предприеме полското дружество с оглед изясняване на здравноосигурителния статус на изпълнителя по гражданските договори?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на социалното и здравното осигуряване се изразява следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване по българското законодателство спрямо лице, което осъществява трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, първо трябва да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Разпоредбите относно определяне на приложимото законодателство се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави членки (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
За правилното определяне на приложимото право е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай. От съществено значение е да се установи дали лицата осъществяват трудова дейност като заети или като самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки.
За целите на прилагането на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно чл. 1, букви (а) и (б), "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. Следователно, за определяне на приложимото законодателство, тези понятия се отнасят до дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия се извършват дейностите.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В конкретния случай няма достатъчно данни относно извършваната от лицето дейност на територията на Германия и България, въз основа на които да се прецени дали се касае за дейност, упражнявана като заето или като самостоятелно заето лице. В запитването се посочва, че договорите са граждански - "Голям" и "Малък", но самите договори не са приложени. Липсва и информация дали лицето осъществява дейност в държавата членка, на чиято територия се намира седалището на фирмата възложител - Полша.
Възможни са различни хипотези, които обуславят прилагането на различни правни норми от дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Изясняването на фактическата обстановка е от решаващо значение за правилното определяне на приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност.
Извод: Не може да се определи приложимото осигурително законодателство и съответно здравноосигурителният статус на лицето без допълнително изясняване на фактическите обстоятелства относно характера и мястото на извършваната дейност.
Следва да се има предвид, че когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави членки, те са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивават, на основание чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно.
Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях, за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно, ако в срок от два месеца нито една от надлежно информираните институции не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, информира съответното лице относно задълженията, установени от това законодателство, и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от него формалности.
Извод: Лицето, което работи в две или повече държави членки, следва да уведоми институцията по пребиваване, която по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 определя приложимото законодателство и информира лицето за произтичащите задължения.
Съгласно информацията в запитването, възложителят е превел по сметките на териториална дирекция на НАП здравноосигурителни вноски за лицето - изпълнител по договорите. Ако бъде определено като приложимо българското осигурително законодателство, за лицето, респективно за неговия осигурител, ще възникне задължение за подаване на информация съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Здравноосигурителният статус на осигурените лица се формира на база информацията от декларации, трудови договори, регистрации, платежни документи и други.
В случай че за лицето се определи като приложимо законодателството на друга държава членка и се установи, че заплатените здравноосигурителни вноски в България са недължимо платени, приложение намират разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако искането е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искане се прилага редът по ДОПК за прихващане или възстановяване.
Извод: Ако българското законодателство е приложимо, възниква задължение за подаване на данни по Наредба № Н-8 и здравноосигурителният статус се формира въз основа на подадените данни и документи. Ако се окаже, че е приложимо законодателството на друга държава членка и внесените в България здравноосигурителни вноски са недължимо платени, те подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК в 5-годишен срок.
