НАП: Осигуряване на самоосигуряващо се лице съдружник и управител в ООД при производство по несъстоятелност

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2 и чл. 10

ДОПК - чл. 3, чл. 4 и чл. 12, ал. 1

ОТНОСНО: Установяване упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряване на самоосигуряващо се лице - съдружник в ООД, за времето след обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на дейността му

В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. .............. от 03.11.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицето М.П.Д., ЕГН ......... и отправено запитване от ТП на НОИ гр. .... за установяване на периодите, през които е упражнявана трудова дейност от лицето, е установена следната фактическа обстановка:

М.П.Д. е съдружник и управител в "М" ЕООД, ЕИК ......... Подала е "Декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице" с "начало на осигуряване" - 01.01.2009 г. и "вид осигуряване" - за всички осигурителни рискове. Не е декларирала прекъсване/прекратяване на дейност/осигуряване чрез ЕИК 123629277 за периода от 01.01.2009 г. до момента. Подавала е декларации образец № 1 за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2015 г. и декларации образец № 6 за 2009 г. - 2014 г. Не е внасяла осигурителни вноски за тези периоди. За 2009 г. - 2012 г. дружеството е декларирало загуба, а съгласно подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010а) за 2013 г. и 2014 г. то не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.

С решение № 311/31.07.2012 г. на Окръжен съд - ..... "М" ООД е обявено в свърхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата - 01.01.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, дейността на предприятието на длъжника е прекратена, дружеството е обявено в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност. С решение № 15/14.01.2014 г. на Окръжен съд - ....... за начална дата на неплатежоспособността е определена датата - 01.10.2010 г. С решение № 88/07.03.2014 г. на Окръжен съд - ......... производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик. С определение № 464/01.04.2015 г. на Окръжен съд - ........ е назначен постоянен синдик. С решение № 137/09.04.2015 г. на Окръжен съд - .......... правомощията на органите на длъжника "М" ООД (в несъстоятелност) са прекратени, длъжникът е лишен от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряването му.

Поставени са следните въпроси:

1. До коя дата следва да се счита, че самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване:
   • до датата на прекратяване търговската дейност на предприятието;
   • до датата на назначаване на временен синдик или;
   • до датата на прекратяване правомощията на органите на длъжника?

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В Кодекса за социално осигуряване не е дадено определение за понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания за да възникне за това лице основание за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.

Собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол лицата полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).

От изложеното следва, че задължението за осигуряване на съдружник в ООД, който е вписан и като управител на дружеството, може да отпадне единствено в хипотезата, при която той не упражнява трудова дейност.В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност може да се приеме всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в търговския регистър, дори тогава, когато същото не извършва стопанска дейност.

Съгласно чл. 630, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696. Според чл. 632, ал. 1 от ТЗ, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

С откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл. 629а длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а. (чл. 635, ал. 1 от ТЗ). Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите (ал. 2). В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика (ал. 3).

В хипотезите по чл. 630, ал. 2 и чл. 632, ал.1 от ТЗ, когато дейността на длъжника е прекратена, трудовата дейност на съдружниците в дружеството (длъжник) също се прекратява. Но ако съдружникът е вписан като управител, до назначаването на синдик, той е лицето, което има представителната власт и правомощията да извършва действия от името на дружеството, доколкото такива са допустими или предвидени в закона (чл. 632, ал. 6, чл. 640, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ).

В производството по несъстоятелност, когато дейността на дружеството (длъжник) е прекратена и е назначен синдик, правомощията на управителя са ограничени, но той може да извършва процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика - лично или чрез упълномощено лице.

С прекратяване правомощията на управителя като орган на дружеството (длъжник) той е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството, като това право е предоставено на синдика. Следователно, крайният период, до който може да е налице упражняване на трудова дейност от лицето в качеството му на управляващ съдружник в "Мираж-ХМ" ООД (в несъстоятелност), е до датата на прекратяване на правомощията му, след която той не може повече да полага управленски труд, т.е. да изпълнява задълженията и функциите по управление и представителство на дружеството.

Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс (чл. 3 от ДОПК). Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).

С оглед гореизложеното периодите, през които лицето е упражнявало трудова дейност на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и/или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, следва да се установят в хода на административното производство. За установяване на този факт са допустими всякакви писмени доказателства, относими към предмета на производството и събрани по реда и със средствата, предвидени от ДОПК.