НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на неустойка за престой на товарен адрес при транспортна услуга

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

На ......2016 г. със заявка за транспортна услуга "М" ЕООД възлага на "КДГ" ООД да извърши превоз на 15 бр. палета със шперплат плоскости от гр. К /Румъния/ до с. П., срещу уговорено възнаграждение от 600 лв. с ДДС. Възнаграждението е платимо до 15 дни от издаване на фактура, след доставката на товара до получателя.

На ........2016 г. с CMR № ...... стоката е натоварена на превозно средство на "КДГ" ООД. На ......2016 г. в с. П. представител на превозвача предава на дружеството 14 бр. палети, вместо натоварените и изпратени 15 бр. Липсата на товара е удостоверена с подписи и печат на превозвача и получателя (позиции № 19 и № 24 на товарителницата).

Във връзка с услугата по превоз "КДГ" ООД издава на дружеството фактура № .......... от 20.05.2016 г. В данъчната основа на доставката в размер на 1100 лв. са включени: стойност на услугата по транспорт - 500 лв. и неустойка за престой на товарен адрес - 600 лв. Начислен е ДДС в размер на 220 лв.

Тъй като между страните не е договорено заплащане на неустойка, дружеството оспорва неустоечното вземане по издадената фактура и кани превозвача да издаде кредитно известие за същото, но до настоящия момент такова не е издадено от "КДГ" ООД.

С платежно нареждане "М" ЕООД заплаща услугата по превоз в размер на 600 лв. с ДДС по договора от ..........2016 г., но не заплаща фактурираната неустойка, тъй като смята, че не я дължи.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли дружеството да отрази в своето счетоводство издадената в този вид фактура № ..........2016 г.?

Въпрос 2: Има ли право дружеството да не отрази издадената фактура в счетоводството си и в дневника за покупки до издаването от доставчика на друг данъчен документ, с който издателят коригира данъчната основа на доставката с фактурираната неустойка?

С оглед приложимите разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС е изложено следното становище относно данъчното третиране на неустойка за престой на товарен адрес, начислена за доставка на услуга по транспорт на стоки:

Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.

От цитирания законов текст следва, че неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките и върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.

Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ (фактура, известие към фактура, протокол), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ.

С оглед гореизложеното, в издадената за извършения превоз на стоки фактура № .............2016 г. от "КДГ" ООД неправилно е включена неустойка за престой на товарен адрес като елемент на данъчната основа на доставката на услуга.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени.

Ако доставчикът не издаде кредитно известие за изменение на данъчната основа на доставката в указания в чл. 124, ал. 4 срок, за дружеството ще възникне право на данъчен кредит в размер на 100 лв. за услугата по транспорт на стоки на стойност 500 лв.

Относно възникналия между страните по доставката спор за дължимост на неустойка за престой на товарен адрес е посочено, че НАП не е компетентна да изрази становище, тъй като въпросът е от гражданскоправен характер. Обстоятелствата, свързани с продължителността на престоя на превозното средство на доставчика в мястото на натоварване на стоката, подлежат на изясняване и при липса на съгласие между "КДГ" ООД и "М" ЕООД спорът може да бъде отнесен към съда.

Извод: Неустойката за престой на товарен адрес не е елемент от данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС и не следва да се фактурира и облага с ДДС, а се документира с първичен счетоводен документ по чл. 84 от ППЗДДС; получената фактура следва да бъде отразена в дневника за покупки в срока по чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, като при липса на кредитно известие възниква право на данъчен кредит само за частта от данъчната основа, отнасяща се до услугата по транспорт (500 лв., ДДС 100 лв.), а спорът относно дължимостта на неустойката е гражданскоправен и извън компетентността на НАП.