ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпиВаше запитване вх. № 07-00-338/01.10.2024 г. относно прилагането на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано като валутно-обменно бюро и отчита продажбите и покупките на валута като издава фискален бон в съответствие с чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г. Планира се разширяване на дейността чрез извършване и на продажби на сребърни монети и кюлчета с начислен данък от 20%.
Поставяте въпроса:
Как следва да настроите данъчните групи във фискалното устройство (ФУ) за регистриране на други сделки?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с от Наредба № Н-18/2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всички лица, използващи ФУ, с изключение на случаите на извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност (чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г.), да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със 9 % данък върху добавената стойност.
Регистрирането на всички продажби по посочените данъчни групи е задължително за всяко лице, използващо ФУ, независимо от вида на упражняваната от него дейност.
Изключение от това задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г. и то касае небанковите финансови институции и обменните бюра, извършващи сделки с чуждестранна валута в наличност.
Съгласно горната разпоредба, при извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност небанкови финансови институции и обменните бюра са длъжни да регистрират всяка сделка по групи според вида й:
1. група "А" - за обмяна- продажба на чуждестранна валута, при която стойността на сделката е равна на получените от обменното бюро левове;
2. група "Б" - за обмяна на левове за чуждестранна валута- покупка, при която стойността на сделката е равна на получените от купувача левове.
Следва да се има предвид, че по отношение на регистрацията и отчетността на сделките с чуждестранни средства за плащане в наличност (чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г.) и сделките със стоки и услуги (чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г.) съществува принципна разлика, произтичаща от спецификата на извършваната дейност. В тази връзка фискалните устройства, на които се регистрират сделки с чуждестранни средства за плащане в наличност, не могат де се използват за регистриране на други сделки.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано като валутно-обменно бюро и отчита продажбите и покупките на валута чрез издаване на фискален бон съгласно чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г. Планира се разширяване на дейността чрез извършване и на продажби на сребърни монети и кюлчета с начислен данък от 20%.
Въпрос: Как следва да настроите данъчните групи във фискалното устройство (ФУ) за регистриране на други сделки?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез:
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. всички лица, използващи ФУ, с изключение на случаите на извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност по чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г., са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
- група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
- група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
- група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
- група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Регистрирането на всички продажби по посочените данъчни групи е задължително за всяко лице, използващо ФУ, независимо от вида на упражняваната от него дейност. Изключение от това задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г. и касае небанковите финансови институции и обменните бюра, извършващи сделки с чуждестранна валута в наличност.
Съгласно чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г., при извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност небанковите финансови институции и обменните бюра са длъжни да регистрират всяка сделка по групи според вида й:
- група "А" - за обмяна - продажба на чуждестранна валута, при която стойността на сделката е равна на получените от обменното бюро левове;
- група "Б" - за обмяна на левове за чуждестранна валута - покупка, при която стойността на сделката е равна на получените от купувача левове.
Посочва се, че по отношение на регистрацията и отчетността на сделките с чуждестранни средства за плащане в наличност по чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г. и сделките със стоки и услуги по чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. съществува принципна разлика, произтичаща от спецификата на извършваната дейност. В тази връзка фискалните устройства, на които се регистрират сделки с чуждестранни средства за плащане в наличност, не могат да се използват за регистриране на други сделки.
Извод: Фискалното устройство, използвано за регистриране на сделки с чуждестранна валута в наличност по чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г., не може да се използва за регистриране на други сделки, включително продажби на сребърни монети и кюлчета, поради принципната разлика в режима на регистрация и отчетност по чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-18/2006 г.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
