2_480/06.06.2016 г.
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 4
КСО - чл.10
КСО - чл. 6, ал.8
КСО - чл.6, ал.9
КСО - чл.9, ал.2, т.5
НООСЛБГРЧМЛ - чл.1, ал.2
НООСЛБГРЧМЛ - чл.3, ал.3
ЗЗО - чл.40, ал.1, т.5
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващо се лице през периодите на временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: регистриран земеделски стопанин от 02.09.2011 г. се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. За периода от м.05.2014 г. до м.02.2016 г. лицето е във временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и е внасяло здравноосигурителни вноски в размер на 4.8 % върху 420 лв. При анализ на счетоводната документация е установено, че лицето е регистрирано и работи като земеделски стопанин, обработва земеделска земя, реализирало е приходи от продажба на селскостопанска продукция и няма назначени работници от 2014 г.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: Дължат ли се осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО и в какви проценти за периода на получаване на обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид относимата нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал.8 от КСО).
На основание чл.6, ал.9 от КСО тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал.10 от КСО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Разпоредбата на чл.10 от КСО, регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл и в чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е определено, че задължението за осигуряване на самосигуряващите се лица в това число и на регистрираните земеделски стопани, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
На основание чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал.2, т.5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете).
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл.127, ал.1 от КСО). Размерът на осигурителните вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд е 5 на сто (2014г. - 2016г.).
Регистрираните земеделски производители за периодите през които упражняват трудова дейност, дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т. е. авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно по реда на чл. 6, ал.9 от КСО. Здравноосигурителните вноски са в размер на 8 на сто (2014г. - 2016г.).
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени във фонд "Общо заболяване и майчинство" са във временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.9, ал.2, т.5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, се дължат съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО. За самоосигуряващите се лица осигурителните вноски са в размер на 4.8 на сто, и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.
По презумпция самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, както беше отбелязано за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, безда се правят осигурителни вноски за фондовете на ДОО/арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО и чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ /, а здравноосигурителните вноски се дължат съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.
При условие че е налице упражняване на лична трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, следва да се внасят осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява лицето. В този случай, се дължат и осигурителни вноски (5%) за ДЗПО - универсален пенсионен фонд (за лицата родените след 31 декември 1959 г.) и здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (8%).
Упражняването на трудова дейност през въпросните периоди се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ в хода на съответното производство.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: регистриран земеделски стопанин от 02.09.2011 г. се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. За периода от м. 05.2014 г. до м. 02.2016 г. лицето е във временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и е внасяло здравноосигурителни вноски в размер на 4,8 % върху 420 лв. При анализ на счетоводната документация е установено, че лицето е регистрирано и работи като земеделски стопанин, обработва земеделска земя, реализирало е приходи от продажба на селскостопанска продукция и няма назначени работници от 2014 г.
Въпрос: Дължат ли се осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО и в какви проценти за периода на получаване на обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст?
С оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО. Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 9 от КСО тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е определено, че задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително регистрираните земеделски стопани, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО - периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО - чл. 127, ал. 1 от КСО. Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд е 5 на сто за периода 2014 г. - 2016 г.
Регистрираните земеделски производители за периодите, през които упражняват трудова дейност, дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т.е. авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Здравноосигурителните вноски са в размер на 8 на сто за периода 2014 г. - 2016 г.
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени във фонд "Общо заболяване и майчинство", са във временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, следва да се има предвид следното.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, както и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се дължат съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За самоосигуряващите се лица тези вноски са в размер на 4,8 на сто и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване. Ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада. По презумпция самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за фондовете на ДОО - по аргумент на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО и чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, а здравноосигурителните вноски се дължат съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
При условие че е налице упражняване на лична трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, следва да се внасят осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява лицето. В този случай се дължат и осигурителни вноски в размер на 5 % за ДЗПО - универсален пенсионен фонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.), както и здравноосигурителни вноски по общия ред за упражнявана трудова дейност.
Извод: За периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, през които самоосигуряващото се лице не упражнява трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО, като времето се зачита за осигурителен стаж без вноски, а се дължат здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО в размер на 4,8 % върху минималния осигурителен доход. Ако през тези периоди лицето фактически упражнява лична трудова дейност като земеделски стопанин, се дължат осигурителни вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО, за ДЗПО - универсален пенсионен фонд (5 % за родените след 31.12.1959 г.) и здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
