НАП: Здравно осигуряване на държавен служител в продължителен неплатен отпуск и прилагане на чл. 40а ЗЗО

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: държавен служител на Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде в продължителен неплатен отпуск за срок от 4 години, поради придружаване на съпруг, изпратен като дипломатическо лице в Китай - Пекин.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Как следва да се заплащат здравните вноски от лицето в неплатен отпуск?

Въпрос: Кое е по-правилно - лицето да подаде декларация образец 7 и да внесе здравните вноски по сметка на НАП като самоосигуряващо се лице или следва задължително да се внасят в касата на КЕВР и да се подава декларация обр. 1 с дохода и процента за здравно осигуряване?

Въпрос: В нарушение ли е Комисията, ако подаде декларация обр. 1 като посочва само дните в неплатен отпуск, тъй като лицето се води на работа, без да се посочва доход за осигуряване и процент за здравно осигуряване, ако лицето избере само да внесе здравните вноски по сметката на НАП след подаване на декларация образец 7?

Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се изразява следното становище:

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Вноската е:

• изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание;
• за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой.

Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

От цитираната разпоредба следва, че при неплатен отпуск по желание на служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Служителят трябва да внесе при органа по назначаването дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.

Органът по назначаването, като лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

Данните, свързани със задължителното осигуряване на лицата, се декларират от осигуряващия с Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

За периодите на неплатен отпуск, които не се зачитат за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, се подават данни само за задължително здравно осигуряване на лицето. В този случай в Декларация обр. 1, освен данните за осигуреното лице и осигурителя, се попълват единствено следните точки:

• т. 12 "вид осигурен" - попълва се код 28 "за лицата, които внасят само здравноосигурителни вноски";
• т. 27 "доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване" - посочва се половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година;
• т. 28 "върху сумата в т. 27" - попълва се размерът на здравноосигурителната вноска за съответната година за сметка на самоосигуряващия се (в случая служителя).

Извод: При неплатен отпуск по желание на служителя, който не е осигурен на друго основание, здравноосигурителните вноски се дължат върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, вноската е за сметка на служителя, внася се чрез органа по назначаването, а осигурителят подава Декларация обр. 1 с попълване само на т. 12 (код 28), т. 27 и т. 28.

В ЗЗО е предвиден специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават продължително в страни извън Европейския съюз. Съгласно чл. 40а от ЗЗО на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си, при определени условия е дадена възможност да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски - от датата на напускане на страната.

Тъй като лицата в неплатен отпуск по свое желание са самоосигуряващи се по смисъла на ЗЗО, когато отговарят на всички останали условия, те могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск.

В случай че за периода на неплатен отпуск лицето е подало заявление по чл. 40а от ЗЗО, работодателят/органът по назначаването няма задължение да внася здравноосигурителни вноски и съответно да подава данни за задължително здравно осигуряване на лицето.

Извод: Ако лицето в неплатен отпуск по свое желание подаде заявление по чл. 40а от ЗЗО и отговаря на предвидените условия, то се освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната за периода на неплатения отпуск, а работодателят няма задължение нито да внася вноски, нито да подава данни за здравно осигуряване за този период.