Изх. № М-95-19-179
Дата: 01. 10. 2024 год.
ЗМДТ, чл. 62;
ЗМДТ, чл. 64, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 66;
ЗМДТ, чл. 71;
ЗМДТ, чл. 71а, ал. 1.
ОТНОСНО:приложение на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ по отношение на не/дължимостта на такса за битов отпадък /ТБО/ за имот с данъчна оценка до 1680 лв.
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №.............г., желаете да получите разяснения във връзка с постъпило искане за прихващане и/или възстановяване, за недължимо платена според лицето сума за ТБО, за притежаван от него недвижим имот с данъчна оценка до 1680 лв.
Съобразявайки относимата нормативна уредба по поставения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ определя , че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя според калкулираните и одобрени от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62 ЗМДТ. В тази връзка общинският съвет приема наредба за определянето ѝ /чл. 9 ЗМДТ/. На основание чл. 9б ЗМДТ вземанията от такса се установяват, обезпечават и събират от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като актът за установяване на вземането може да се обжалва отново по реда на същия кодекс.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ определя кои са данъчно задължените лица за таксата, а именно тя се заплаща от лицата по чл. 11 от закона - собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят, както и при имот, отдаден на концесия - концесионерът.
Тук следва да въведем уточнението, че нормата на 64, ал. 1 ЗМДТ препраща към чл. 11 от закона единствено с цел коректното определяне на данъчно задължените лица за ТБО, а не на имотите, за които е дължима. Направеното уточнение е необходимо, доколкото посоченото от лицето основание за подаденото искане за прихващане и/или възстановяване е за недължимост поради данъчна оценка на имота, по-ниска от 1680 лв. Принципно това са имоти, за които не се дължи данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10, ал. 4 ЗМДТ, съгласно който не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
В нормата на чл. 71 от ЗМДТ са посочени случаите, в които не се събира ТБО, а именно:
- сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
- поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
- обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
В допълнение, в чл. 71а, ал. 1 ЗМДТ е постановено, че не се събира ТБО за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени.
Следователно ТБО се дължи от лицето за притежавания от него имот, независимо че същият е с данъчна оценка до 1680 лв., освен ако не попада в горепосочените хипотези на чл. 71 от ЗМДТ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Относно: приложение на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно дължимостта на такса за битови отпадъци (ТБО) за имот с данъчна оценка до 1680 лв.
Във връзка с постъпило при общината искане за прихващане и/или възстановяване на според лицето недължимо платена сума за ТБО за притежаван от него недвижим имот с данъчна оценка до 1680 лв., се иска разяснение относно приложението на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 4 ЗМДТ.
Съобразявайки относимата нормативна уредба, се излага следното:
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по:
- събиране на битовите отпадъци;
- извозване на битовите отпадъци;
- обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Съгласно чл. 66 ЗМДТ размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно, а именно:
- сметосъбиране и сметоизвозване;
- обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
- чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя според калкулираните и одобрени от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62 ЗМДТ. В тази връзка общинският съвет приема наредба за определянето на таксата по силата на чл. 9 ЗМДТ.
На основание чл. 9б ЗМДТ вземанията от такса се установяват, обезпечават и събират от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на същия кодекс.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ определя данъчно задължените лица за ТБО. Таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а именно:
- собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти;
- при учредено вещно право на ползване - ползвателят;
- при имот, отдаден на концесия - концесионерът.
Уточнява се, че препращането в чл. 64, ал. 1 ЗМДТ към чл. 11 ЗМДТ има за цел единствено коректното определяне на данъчно задължените лица за ТБО, а не определяне на имотите, за които таксата е дължима.
Това уточнение се налага, тъй като основанието, посочено от лицето в искането за прихващане и/или възстановяване, е недължимост на ТБО поради данъчна оценка на имота, по-ниска от 1680 лв. Принципно това са имоти, за които не се дължи данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10, ал. 4 ЗМДТ, съгласно който не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
В чл. 71 ЗМДТ са посочени случаите, в които не се събира ТБО, както следва:
- За сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
- За поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
- За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Допълнително, съгласно чл. 71а, ал. 1 ЗМДТ не се събира ТБО за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени.
Извод: ТБО се дължи от лицето за притежавания от него имот, независимо че имотът е с данъчна оценка до 1680 лв., освен ако не попада в изрично посочените в чл. 71 ЗМДТ хипотези, при които ТБО не се събира, или в хипотезата на чл. 71а, ал. 1 ЗМДТ за молитвени домове, храмове и манастири.
