Изх. № ЕП-08-Л-5
Дата: 05.10.2021 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 6;
ДР на КСО, § 1, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НЕВДВПОВ, чл. 4.
ОТНОСНО:задължително осигуряване на общинските съветници
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №ЕП-08-Л-5 от 13.09.2021 г., в което са поставени въпроси по отношение право на парични обезщетения за бременност и майчинство на лице, което изпълнява задълженията си като общински съветник поЗакона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и е осигурявано и на длъжност по Закона за държавния служител в Министерството на отбраната.
В рамките на компетенциите на НАП изразявам следното становище по направеното запитване:
За да възникне задължение за социално осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /доход/.
С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени са всички рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата заелементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителнивноски,осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2021 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО.
Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна залата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, както е в конкретния случай, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО поредността е следната:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, т. е. прилага се поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следва да се има предвид, че при поредността на доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски, на първо място е доходът от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следват доходите, определени в чл. 6, ал. 11 от КСО.
С цел ограничаване на месечният осигурителен доход до максималния размер на осигурителния доход и спазване поредността за ограничаване на същия, с разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски законодателят е определил, че когато съответното лице упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО трябва да декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Относно правото на обезщетение за бременност и раждане компетентна институция е Националния осигурителен институт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването се поставят въпроси относно правото на парични обезщетения за бременност и майчинство на лице, което изпълнява задълженията си като общински съветник по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и едновременно с това е осигурявано и на длъжност по Закона за държавния служител в Министерството на отбраната.
За възникване на задължение за социално осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
С § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО е въведена легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От тази разпоредба следва, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответните престации по кодекса, трябва едновременно да са налице:
- извършване на трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение/доход.
С други думи, в основата на възникване на осигуряването е осъществяването на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 18 от ЗМСМА правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички рискове по КСО на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху:
- полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или
- неначислено възнаграждение,
но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
На основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилага за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, като определянето на възнаграждението на общинските съветници е в компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.
В чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
- брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
- средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, през който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО. Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Ако възнаграждението на общинския съветник за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни, осигурителна вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна заплата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, както е в конкретния случай, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО поредността е следната:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, т.е. прилага се поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следва да се има предвид, че при поредността на доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски, на първо място е доходът от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следват доходите, определени в чл. 6, ал. 11 от КСО.
С цел ограничаване на месечния осигурителен доход до максималния размер на осигурителния доход и спазване на поредността за ограничаване на същия, се прилага разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски.
Извод: Общинските съветници, включително когато едновременно са осигурени и на друго основание по чл. 4 от КСО (например като държавни служители), подлежат на задължително обществено и здравно осигуряване за периода, през който са осигурени лица по смисъла на КСО, като осигурителните вноски се дължат върху доходите им в рамките и по поредността, установени в чл. 6, ал. 3 и ал. 11 от КСО, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗО, при спазване на специалните правила за минимален осигурителен доход за общински съветници и ограниченията до максималния месечен осигурителен доход.
