ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Вашe запитванe с вх. № 07-00-2/06.01.2025 г. и вх. № 07-00-2#2/10.01.2025 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП и допълнение към него с вх. № 07-00-2#1/09.01.2025 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Стартираща фирма, регистрирана на основание чл. 100 от ЗДДС, създава онлайн платформа за свързване на наематели със собственици на паркоместа. Последните създават обяви в сайта на дружеството, управляват и одобряват резервации на наематели. Наемателите плащат наемна цена, която се задържа в банкова сметка на дружеството и след приключване на наема се изплаща на собственика. Наемателите и собствениците плащат такса (% от наемната цена) към фирмата/платформата.
В общите условия е заложено, че дружеството извършва посредничество - сключва договор за посредничество, поотделно със собствениците и с наемателите на паркоместа.
Според Вас данъчната основа следва да е таксата, която собствениците и наемателите плащат към платформата, а не наемната цена на паркомясто. Посочвате, че всеки собственик следва да е отговорен за плащането на ДДС и патентен данък върху генерираните приходи от наем.
Поставен е следният въпрос:
Правилни ли са изложените в запитването съждения, и как се определя данъчната основа за начисляване на ДДС в качеството Ви на онлайн посредник?
В отговор на въпроса и съобразявайки действащото законодателство, изразявам следното становище:
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока или услуга е регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Данъчната основа се увеличава с елементите, посочени в чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
От изложената фактическа обстановка е видно, че посредством онлайн платформа дружеството посредничи за сключване на сделки между собственици и наематели на паркоместа, срещу насрещна престация - такса, представляваща процент от наемната цена.
Предвид горното, данъчната основа на предоставената от Вас посредническа услуга е договореното и дължимо от получателите по доставката (собственици и наематели на паркоместа) възнаграждение, определенo като процентен размер от наемната цена за отдадено чрез платформата на дружеството паркомясто.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Стартираща фирма, регистрирана по чл. 100 от ЗДДС, създава онлайн платформа за свързване на наематели със собственици на паркоместа. Собствениците създават обяви в сайта на дружеството, управляват и одобряват резервации на наематели. Наемателите плащат наемна цена, която се задържа в банкова сметка на дружеството и след приключване на наема се изплаща на собственика. Наемателите и собствениците плащат такса (процент от наемната цена) към фирмата/платформата.
В общите условия е предвидено, че дружеството извършва посредничество и сключва договор за посредничество поотделно със собствениците и с наемателите на паркоместа.
Според запитващия данъчната основа следва да е таксата, която собствениците и наемателите плащат към платформата, а не наемната цена на паркомястото. Посочва се, че всеки собственик следва да е отговорен за плащането на ДДС и патентен данък върху генерираните приходи от наем.
Въпрос: Правилни ли са изложените в запитването съждения, и как се определя данъчната основа за начисляване на ДДС в качеството Ви на онлайн посредник?
В отговор се посочва следното:
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока или услуга е регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Данъчната основа се увеличава с елементите, посочени в чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
От изложената фактическа обстановка е видно, че посредством онлайн платформа дружеството посредничи за сключване на сделки между собственици и наематели на паркоместа, срещу насрещна престация - такса, представляваща процент от наемната цена.
Предвид горното, данъчната основа на предоставената от дружеството посредническа услуга е договореното и дължимо от получателите по доставката (собственици и наематели на паркоместа) възнаграждение, определено като процентен размер от наемната цена за отдадено чрез платформата на дружеството паркомясто.
Извод: В качеството на онлайн посредник дружеството определя данъчната основа за целите на ДДС върху възнаграждението (таксата), дължимо от собствениците и наемателите, изчислено като процент от наемната цена, а не върху самата наемна цена на паркомястото.
Посочва се, че становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има сила само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
