НАП: Данъчно облекчение за основно жилище на чужди граждани по чл. 25 ЗМДТ

Становището разглежда ползването на данъчното облекчение за "основно жилище" по чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ за жилищни имоти, собственост на чужди граждани, и отговаря на няколко конкретни въпроса.

1. Документ, удостоверяващ пребиваване/обитаване над 183 дни

Данъчните преференции по ЗМДТ се ползват чрез подаване на декларации по образец, одобрен от министъра на финансите, съгласно чл. 27 ЗМДТ.

При ползване на облекчения при данъка върху недвижимите имоти законът не предвижда задължение за представяне на доказателства, с изключение на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност. Доказателства могат да бъдат изискани по преценка на администриращия орган в рамките на правомощията му на орган по приходите по чл. 12, ал. 1 ДОПК.

Законовото изискване за ползване на облекчението за "основно жилище" е имотът да служи за задоволяване на жилищните нужди на собственика или членовете на неговото семейство през по-голямата част от годината, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ. Това означава, че е необходим документ, който да доказва обитаването на жилището от лицето през преобладаващата част от годината (повече от 183 дни).

Като такива доказателства могат да служат квитанции за платени консумативи или бележки от домоуправителя на етажната собственост.

Относими към казуса са и справките, издавани от Дирекция "Миграция" на МВР (за граждани на държави, които не са членки на ЕС), удостоверяващи датите на влизане и напускане на страната на определено лице. Тези документи обаче не доказват конкретно, че лицето е ползвало именно жилището, претендирано за "основно".

Удостоверенията за местно лице, издавани от НАП, се издават на основанията, алтернативно изброени в чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ и разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Те не удостоверяват във всички случаи пребиваване на лицето в страната най-малко 183 дни за съответния данъчен период.

Извод: Необходим е документ, доказващ реално обитаване на жилището през повече от 183 дни (напр. консумативи, бележки от домоуправител), като справки от "Миграция" и удостоверения за местно лице не са достатъчни сами по себе си да докажат ползването на конкретното жилище като "основно".

2. Честота на изискване на документ за обитаване от чужд гражданин

Въпрос: Относно честотата на изискване на документ, удостоверяващ обитаването на жилището през по-голямата част от годината от чужд гражданин.

Честотата на изискване на такъв документ е въпрос на преценка на администриращия орган според конкретния случай, например когато лицето е с постоянно пребиваване в страната и др.

Извод: Колко често да се изискват документи за обитаване се решава от общинския орган по приходите във всеки конкретен случай.

3. Деклариране и последици при непредставяне на документи

Ползването на данъчни преференции се предявява с подаване на декларация, в случая - с подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна в обстоятелствата.

Ако изискваното обстоятелство за ползване на преференцията е посочено в декларацията, облагането следва да се извърши в съответствие с декларираните данни.

При условие, че след направено искане от администриращия орган задълженото лице не представи документи, жилището следва да се облага без преференция.

Извод: При декларирано "основно жилище" облагането се извършва по декларираните данни, но ако след изрично искане не се представят доказателства, имотът се облага без преференцията.

4. Право на облекчение за минали данъчни периоди за чужди граждани

Право да претендират ползването на облекчение за "основно жилище" за минали данъчни периоди имат всички данъчнозадължени лица, включително чужди граждани, при условие че е подадена декларация и са представени документи, доказващи обстоятелството за минали периоди, ако такива са изискани.

Извод: Чуждите граждани могат да ползват облекчението за "основно жилище" и за минали години, ако има подадена декларация и при поискване са представени доказателства за съответните периоди.

5. Допълнителна преференция за лица с намалена работоспособност над 50 на сто

Относно допълнителната преференция по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ за лица с намалена работоспособност над 50 на сто се прилага същият подход.

Тези лица могат да ползват преференцията за минали периоди, ако са подали декларация, не е изтекъл 5-годишният давностен срок и са представили доказателства.

Данъкът за минали данъчни периоди следва да се преизчисли и надвнесената сума да се прихване или възстанови по реда на чл. 129 ДОПК.

Извод: Лица с намалена работоспособност над 50% могат да ползват допълнителната преференция със задна дата в рамките на 5-годишната давност, при подадена декларация и доказателства, като надвнесеният данък се коригира по чл. 129 ДОПК.

6. Проверка за друго декларирано "основно жилище"

Програмният продукт на Министерство на финансите за администриране на местните данъци и такси позволява извършване на справки по ЕГН на лицето за наличие на декларирано друго "основно жилище" на територията на страната, освен жилището в съответната община.

Освен това при въвеждане в продукта на декларация по чл. 14 ЗМДТ се извършва автоматична проверка дали собственикът/собствениците имат декларирано друго "основно жилище".

За подробни указания относно функционалностите и работата с продукта следва да се обърнете към регионалния отговорник на "Информационно обслужване" АД.

Извод: Налице е техническа възможност за автоматична проверка по ЕГН за други декларирани "основни жилища" в страната чрез програмния продукт за местни данъци и такси.