Изх. № 08-В-21
Дата: 21.12.2018 год.
ДОПК, чл. 9;
ДОПК, чл. 18-20;
ДОПК, чл. 168, т. 6;
ДОПК, чл. 168, т. 7;
ДОПК, чл. 173, ал. 1;
ДОПК, чл. 173, ал. 2;
ДОПК, чл. 171, ал. 2;
ДОПК, чл. 225;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 9б
ОТНОСНО:прилагане разпоредбата на чл. 168, т. 6 и т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх.
№08-В-21/12.11.2018 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
В Община ............ са налице множество установени публични задължения на длъжници, които не могат да бъдат събрани поради обстоятелството, че задължените юридически лица след приключили производства по ликвидация или несъстоятелност са заличени от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. В тези случаи не са установени трети лица, които да отговарят за задълженията на заличеното юридическо лице (ЮЛ), не са подадени декларации за промяна на обстоятелства и към днешна дата продължават да се начисляват задължения за местни данъци и такси. Поради обстоятелството, че заличените търговски дружества нямат правоприемник, практически е невъзможно публичните им задължения да бъдат събрани. Посочва се, че в издаваните от НАП указания се наблюдава разнопосочна практика по въпроса подлежат ли на отписване вземанията на длъжници, които са заличени като търговци.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
По какъв начин общината следва да установи погасяване на вземанията си към заличени ЮЛ - с отписване по реда на чл. 173, ал. 1 от ДОПК или с маркиране на вземанията като погасени на основание чл. 168, т. 6, съответно т. 7 от ДОПК?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,изразявам следното становище:
По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по установяване на задължения служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на публичните общински вземания, съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ - на публични изпълнители.
При установяване на публични задължения служителите на общинската администрация, имайки правата и задълженията на органи по приходите, могат да установяват вземания само спрямо лице, което съществува в правния мир, тъй като същото се явява страна в производството съгласно чл. 9 от ДОПК. В този смисъл след прекратяване на ЮЛ не следва на същото да се начисляват задължения за местни данъци и такси. Ако задълженото ЮЛ е прекратено след установяване на публичните му задължения е необходимо да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 168 от ДОПК посочва различни основания за погасяване на публичните задължения. По силата на чл. 168, т. 6 от ДОПК публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение, а на основание т. 7 - при заличаване на ЮЛ след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Под "други лица, които отговарят за публичното задължение" се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18 - 20 ДОПК или други хипотези на отговорност. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище с писмо с изх. № 20-00-87/17.05.2018 г.
Според чл. 173, ал. 1 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не могат да се предприемат действия за принудително събиране.
Гореописаните начини на погасяване по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК на публични задължения могат да бъдат приложени както от органи на общинската администрация при наличие на съответните обстоятелства, така и от органа по принудително изпълнение. Отписване на публичните вземания съгласно чл. 173 ал. 2 от ДОПК може да бъде извършено само от публичния взискател независимо от наличието на производство по принудително събиране по реда на ГПК или ДОПК (писмо с изх. № 33-00-30#1/05.02.2016 г. на ЦУ на НАП, адресирано до Националното сдружение на общините в Република България). Когато публично общинско вземане се събира принудително от публичен изпълнител по реда на ДОПК и са налице условия по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК или по чл. 173, ал. 2 от ДОПК, органът по принудително изпълнение с разпореждане прекратява производството на основание чл. 225 от ДОПК. Това е и документът, от който органите на общинската администрация могат да определят основанието за погасяване на предявено за принудително събиране в НАП публично вземане или да предприемат действия за неговото отписване, в случай че е изтекъл абсолютният давностен срок в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
От гореизложеното може да се направи извод, че при наличие на установени публични вземания на заличени ЮЛ погасяване на основание чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК може да бъде извършено само в случай, че други лица не отговарят за установеното задължение. В ДОПК липсва законово основание задълженията на заличени ЮЛ да бъдат отписани на основание чл. 173 от ДОПК. Отписване на задълженията на основание чл. 173 от ДОПК се извършва само при изтичане на абсолютния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
В Община ............ са установени множество публични задължения на длъжници, които не могат да бъдат събрани, тъй като задължените юридически лица след приключили производства по ликвидация или несъстоятелност са заличени от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. В тези случаи не са установени трети лица, които да отговарят за задълженията на заличеното юридическо лице, не са подадени декларации за промяна на обстоятелства и към момента продължават да се начисляват задължения за местни данъци и такси. Поради липса на правоприемник на заличените търговски дружества на практика е невъзможно публичните им задължения да бъдат събрани. Посочва се, че в указанията на НАП се наблюдава разнопосочна практика относно това подлежат ли на отписване вземанията на длъжници, които са заличени като търговци.
Въпрос: По какъв начин общината следва да установи погасяване на вземанията си към заличени юридически лица - с отписване по реда на чл. 173, ал. 1 от ДОПК или с маркиране на вземанията като погасени на основание чл. 168, т. 6, съответно т. 7 от ДОПК?
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по установяване на задължения служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на публичните общински вземания, съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ - на публични изпълнители.
При установяване на публични задължения служителите на общинската администрация, действащи с правата и задълженията на органи по приходите, могат да установяват вземания само спрямо лице, което съществува в правния мир, тъй като това лице е страна в производството по смисъла на чл. 9 от ДОПК. Поради това след прекратяване на юридическо лице не следва да му се начисляват задължения за местни данъци и такси.
Ако задълженото юридическо лице е прекратено след установяване на публичните му задължения, следва да се имат предвид следните разпоредби. Чл. 168 от ДОПК изброява различни основания за погасяване на публичните задължения. Съгласно чл. 168, т. 6 от ДОПК публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Съгласно чл. 168, т. 7 от ДОПК публичното вземане се погасява при заличаване на юридическо лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Под "други лица, които отговарят за публичното задължение" се разбира отговорността на членове на органи на управление или управители по чл. 18 - 20 от ДОПК или други хипотези на отговорност. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище с писмо с изх. № 20-00-87/17.05.2018 г.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В чл. 173, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. При отписване на задълженията задължението продължава да съществува, но по отношение на него не могат да се предприемат действия за принудително събиране.
Посочените начини на погасяване по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК на публични задължения могат да бъдат прилагани както от органите на общинската администрация при наличие на съответните обстоятелства, така и от органа по принудително изпълнение. Отписване на публичните вземания по чл. 173, ал. 2 от ДОПК може да бъде извършено само от публичния взискател, независимо от наличието на производство по принудително събиране по реда на ГПК или ДОПК. Това следва от писмо с изх. № 33-00-30#1/05.02.2016 г. на ЦУ на НАП, адресирано до Националното сдружение на общините в Република България.
Когато публично общинско вземане се събира принудително от публичен изпълнител по реда на ДОПК и са налице условията по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК или по чл. 173, ал. 2 от ДОПК, органът по принудително изпълнение с разпореждане прекратява производството на основание чл. 225 от ДОПК. Това разпореждане е документът, въз основа на който органите на общинската администрация могат да определят основанието за погасяване на предявено за принудително събиране в НАП публично вземане или да предприемат действия за неговото отписване, ако е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
От изложеното следва, че при наличие на установени публични вземания на заличени юридически лица погасяване на основание чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК може да се извърши само ако други лица не отговарят за установеното задължение. В ДОПК няма законово основание задълженията на заличени юридически лица да бъдат отписани на основание чл. 173 от ДОПК. Отписване на задълженията по чл. 173 от ДОПК се извършва единствено при изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Извод: Вземанията към заличени юридически лица се считат погасени по чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК, ако няма други лица, които да отговарят за публичното задължение, а отписване по чл. 173 от ДОПК е допустимо само при изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като в ДОПК липсва основание за отписване на задължения на заличени юридически лица на друго основание по чл. 173.
