Изх. № 24-38-12
Дата: 24-03-2017 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 6
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за обезщетение и лихви във връзка с уволнение на работник
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-38-12/10.02.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е уволнило свой работник през 2015 г. През 2016 г. е постановено съдебно решение, според което уволнението е обявено за незаконно и е отменено. Съдът е присъдил на лицето обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, разноски, лихви и държавна такса. Решението не е обжалвано от дружеството.
С изпълнителен лист от 2016 г. лицето завежда изпълнително дело, като освен присъдените суми дружеството е задължено да изплати и адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). След получена покана за доброволно изпълнение всички дължими суми са изплатени в края на 2016 г. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2017 г. дружеството ще внесе за своя сметка и осигурителни вноски за времето, през което лицето не е било осигурено на друго основание (за част от 2015 г. и 2016 г.).
Във връзка с гореизложеното са поставени следните въпроси:
- Признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО горепосочените разходи - за обезщетение, държавни такси, лихви, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ, осигуровки?
- Ако не се признават, на какво основание следва да се увеличи счетоводният финансов резултат и в кои графи на годишната данъчна декларация следва да се посочат сумите?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Така поставен въпросът вероятно се отнася до прилагането на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Тази разпоредба постановява, че не се признават за данъчни цели разходите за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.
Тази разпоредба не е приложима в описания от Вас случай, поради това, че отчетените като разходи суми за обезщетение, държавни такси, лихви, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ и осигуровки нямат характер нито на глоби, конфискации или други санкции за нарушаване на нормативни актове, нито на лихви за просрочие на публични държавни или общински задължения. Следователно описаните разходи са признати за данъчни цели.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка:
- През 2015 г. дружеството уволнява свой работник.
- През 2016 г. е постановено съдебно решение, с което уволнението е обявено за незаконно и е отменено.
- Съдът присъжда на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, разноски, лихви и държавна такса.
- Решението не е обжалвано от дружеството.
- Въз основа на изпълнителен лист от 2016 г. работникът образува изпълнително дело, по което, освен присъдените суми, дружеството е задължено да заплати и адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
- След получена покана за доброволно изпълнение всички дължими суми са изплатени в края на 2016 г.
- Съгласно чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, през 2017 г. дружеството ще внесе за своя сметка осигурителни вноски за времето, през което лицето не е било осигурено на друго основание (за част от 2015 г. и 2016 г.).
Във връзка с тази фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО горепосочените разходи - за обезщетение, държавни такси, лихви, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ, осигуровки?
Въпрос 2: Ако не се признават, на какво основание следва да се увеличи счетоводният финансов резултат и в кои графи на годишната данъчна декларация следва да се посочат сумите?
В становището се посочва, че така поставеният въпрос се отнася до прилагането на чл. 26, т. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл. 26, т. 6 от ЗКПО не се признават за данъчни цели:
- разходите за начислени глоби,
- конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс,
- други санкции за нарушаване на нормативни актове,
- лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.
В становището се приема, че тази разпоредба не е приложима в описания случай, тъй като отчетените като разходи суми за:
- обезщетение,
- държавни такси,
- лихви,
- адвокатско възнаграждение,
- присъдени разноски,
- такси по ЗЧСИ,
- осигуровки,
нямат характер нито на глоби, конфискации или други санкции за нарушаване на нормативни актове, нито на лихви за просрочие на публични държавни или общински задължения.
Извод: Описаните разходи за обезщетение, държавни такси, лихви, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ и осигуровки се признават за данъчни цели по реда на ЗКПО, поради което не възниква основание за увеличение на счетоводния финансов резултат и не се дължи попълване на специфични корекции в годишната данъчна декларация на това основание.
