НАП: Облагане с патентен данък на заведения за бързо обслужване по ЗМДТ при различен капацитет и режим на категоризация

В отговор на въпросите относно начина на облагане - с патентен данък по ЗМДТ или с подоходен данък по ЗДДФЛ - на доходите от дейността "заведения за хранене", упражнявана от едноличен търговец, се разглежда следната фактическа обстановка:

Едноличен търговец с оборот за предходната година до 50 000 лв. и нерегистриран по ЗДДС притежава две заведения за бързо обслужване (бистра), в които осъществява търговска дейност. Първото заведение е с 15 места за консумация, а второто - с 10 места за консумация.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: По кой ред следва да се обложи едноличният търговец за дейността си в първото заведение - с патентен данък по ЗМДТ или по общия ред на ЗДДФЛ, след като капацитетът на обекта е с 15 места за сядане и не е категоризиран, независимо че подлежи на категоризация по реда на Закона за туризма (ЗТ)?

Въпрос 2: По кой ред трябва да се обложи едноличният търговец за дейността си във второто заведение - с патентен данък по ЗМДТ или по общия ред на ЗДДФЛ, след като капацитетът на обекта е 10 места за сядане и не подлежи на категоризация съгласно разпоредбите на ЗТ?

Съгласно чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности) към закона, се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности при посочените в същата разпоредба условия. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ.

Видовете патентни дейности са изчерпателно изброени в Приложение № 4 към ЗМДТ. В т. 2, б. "б" е посочена дейността "заведения за хранене и развлечения", за която данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта: "заведения за бързо обслужване 1, 2 и 3 звезди".

В разглеждания случай дейността е "заведения за бързо обслужване" (бистра), която подлежи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, при условие че заведенията са категоризирани с 1, 2 или 3 звезди.

Условията и редът за категоризиране на туристически обекти са регламентирани в Закона за туризма (ЗТ), в сила от 26.03.2013 г., и в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категорията, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, в сила от 25.08.2015 г.

Съгласно чл. 111 ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти. Категоризацията се извършва от министъра на туризма и от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица - за видовете обекти и категории, посочени в закона.

Изключенията от тази разпоредба са уредени в чл. 120 ЗТ, според който не подлежат на категоризиране заведенията за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти.

Относно първото заведение (15 места за сядане)

При условие че едноличният търговец извършва патентна дейност в некатегоризиран туристически обект (заведение за бързо обслужване), който на основание чл. 111 ЗТ подлежи на категоризиране, дейността се извършва в нарушение на разпоредбите на ЗТ и търговецът носи административнонаказателна отговорност по реда на глава седемнадесета от закона.

Независимо от административната санкция се приема, че търговецът дължи патентен данък за доходите от упражняваната дейност по т. 2, б. "б" от Приложение № 4 към ЗМДТ, при спазване на условията на чл. 61з ЗМДТ.

В подкрепа на този извод се посочва практиката по прилагане на аналогични текстове от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (отм. със Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обн. ДВ, бр. 95 от 24 ноември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), напр. решение № 3010 от 2006 г. по адм. д. № 4220/2005 г. на ВАС. В това решение се разглежда случай на декларирана патентна дейност "павилион", за която е издадено удостоверение съгласно Наредба № 2/14.08.1998 г. за категоризиране на туристическите обекти. Данъчните органи са констатирали разминаване между декларираната и действително извършваната дейност и са определили патентен данък за действително извършваната дейност, а именно дейност по чл. 31, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗОДФЛ (заведение за бързо обслужване).

Извод: За първото заведение с 15 места за сядане, което подлежи на категоризиране по чл. 111 ЗТ, но не е категоризирано, едноличният търговец дължи патентен данък по т. 2, б. "б" от Приложение № 4 към ЗМДТ при условията на чл. 61з ЗМДТ, независимо че дейността се извършва в нарушение на ЗТ и подлежи на административнонаказателна отговорност.

Относно второто заведение (10 места за сядане)

Когато едноличният търговец извършва дейност в туристически обект (заведение за бързо обслужване), който на основание чл. 120 ЗТ не подлежи на категоризиране, и дейността попада в изброените в т. 2, б. "е" от Приложение № 4 към ЗМДТ (бюфети, павилиони, каравани), доходите от тази дейност подлежат на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ.

Посочва се, че заведенията за хранене "бюфет, павилион, каравана" предлагат ограничен асортимент от готови пакетирани стоки, студени и топли сандвичи, тестени и захарни изделия, пиво, безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки, съгласно т. 3.2.7 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (отм.).

Извод: За второто заведение с 10 места за сядане, което по силата на чл. 120 ЗТ не подлежи на категоризиране и ако дейността му попада в обхвата на т. 2, б. "е" от Приложение № 4 към ЗМДТ (бюфети, павилиони, каравани), доходите от тази дейност се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ.