Осигурителни и данъчни задължения на физическо лице при отдаване под наем на къща за нощувки, облагано с патентен данък

ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Законa за местни данъци и такси (ЗМДТ), Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрeз електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) и осигурителното законодателство.

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-151/23.05.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ, ЗМДТ, Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и осигурителното законодателство.

Посочвате, че като физическо лице ще отдавате недвижим имот - къща под наем за нощувки, като ще облагате приходите чрез патентен данък.

Поставяте въпросите:

1. Трябва ли да плащате допълнително здравни осигуровки, при положение че работите на трудов договор или ако сте пенсионер?
2. Каква декларация и пред кой трябва да подавате, за да отчитате доходите си от тази дейност?
3. Трябва ли да имате касов апарат за парите, които получавате в брой и ако трябва да имате касов апарат, трябва ли да пускате месечни и дневни отчети?

С оглед действащото към момента законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на едно физическо лице за целите на държавното обществено осигуряване, следва да е налице упражняване на трудова дейност и да е налице нормативно основание за неговото осигуряване.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5, т. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). При условие че им е отпусната пенсия, те се осигуряват социално по свое желание (чл. 4, ал. 6 КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В ЗЗО не е предвидена възможност самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

От горецитираната нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване следва, че ако Вие извършвате дейност, за която подлежите на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и не сте регистриран едноличен търговец, както и ако извършвате дейност, за която подлежите на облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, ще попаднете в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с правната норма на чл. 4, ал. 3, т. 1 или 2 от КСО (като свободна професия, едноличен търговец или лице, което се облага по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ). Съответно, при започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност като самоосигуряващо се лице, за Вас ще възникне задължение за подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

В хипотеза, при която освен като самоосигуряващо се лице работите и по трудово правоотношение, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, според която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

За лицата, на които е отпусната пенсия, поредността на доходите за здравно осигуряване е същата, но на първо място следва да се постави размерът на пенсията или сборът от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване без добавките към тях (чл. 40, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗЗО).

По втори въпрос:

Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на  ЗМДТ.

Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, раздел VІ, чл. 61з - 61п от ЗМДТ. Видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ", като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМДТ, места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, където попадат и къщите за гости, апартаментите за гости, стаите за гости.

На основание разпоредбата на чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 100 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона да данък върху добавената стойност (ЗДДС), с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

Съгласно чл. 61з, ал. 2 от ЗМДТ за извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на  ЗДДФЛ, съответно на Закона за корпороативното подоходно облагане (ЗКПО).

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата, данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н, ал. 1 от ЗМДТ).

Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност.

Размерът на патентният данък се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране и в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.

Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице (чл. 54 от ЗДДФЛ). ГДД по чл. 50 от закона се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода

В случай че не са налице гореописаните условия за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ или лицето спре да отговаря на някое от тях, доходът от тази дейност ще се облага по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели физическите лица се облагат като еднолични търговци, прилагайки разпоредбите на ЗКПО, независимо че нямат съответната търговска регистрация.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, се декларират в ГДД по чл. 50 от същия закон, като се посочват в Приложение № 2 (образец 2021).

Предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ срокът за подаване на годишната данъчна декларация за тези лица е от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Обръщам внимание, че ако при извършване на дейността ползвате услуги на чуждестранно данъчно задължено лице - Booking, AirBnB и др., за Вас ще възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

По трети въпрос:

Разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да я съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите.

Съгласно чл. 3 от същата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Изключенията от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредбата.

Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател - физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.

За да попаднете в изключението на чл. 4 от приложното поле на Наредба № Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:

1. лицето да извършва дейност на наемодатели, в качеството си на физическо лице и

2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.

Разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Следователно, ако сте наемодател - физическо лице и извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитавано от Вас жилище, то за Вас няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

Ако сте наемодател-физическо лице и извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от Вас, то за Вас не е приложимо изключението на разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. и съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

С чл. 39 от Наредба № Н-18/2006 г. е въведено изискване всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 от наредбата, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.

Предвид гореизложеното, ако сте наемодател и извършвате хотелиерски услуги, без да обитавате жилището, следва да отпечатвате месечен отчет.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.