2_73/17.02.2022
ЗКПО, чл.10, ал. 1
Чл.26, т. 2
В е постъпило по електронен път Ваше писмено запитване, е поставен следният въпрос:
Признават ли се за данъчен разход, предвид чл.7, ал.4 от Закона за счетоводството (ЗСч), разходите за ток, вода и др. по наемен договор, за който няма фактури на името на дружеството като клиент, а съставен протокол за разхода от физическо лице (ФЛ)- наемодател, съдържащ реквизитите на чл.7, ал.1 от ЗСч. В договора за наем е предвидено консумативите за ток, вода и др. да са за сметка на наемателя и да се заплащат от него направо на доставчиците на електрическа енергия и вода. В проведен телефонен разговор е уточнено, че са посочени разпоредбите на вече отменения ЗСч с ДВ. бр.95 от 8 декември 2015г. Приложимите разпоредби са чл.6, ал.1 и ал.6 от ЗСч.
Предвид изложената фактическа обстановка и съотносимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот - сграда или част от нея, се предвижда, консумативните разходи, каквито са тези за ток и вода съгласно показанията на монтираните контролно-измервателни уреди, да се заплащат на дружествата - доставчици на тези услуги от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата или част от нея и е абонат на тези дружества - доставчици, като на негово име се водят съответните партиди.
Съгласно чл. 232 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта в случая-ползваните консумативи. Обикновено в договорите за наем се предвиждат клаузи за заплащане от наемателя на наемодателя на сумите за потребените консумативни разходи за електроенергия, вода и др. подобни.
Следва да се има предвид, че такова заплащане на консумативни разходи е допустимо, както в случай, че измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя. В тези случаи за целите на данъчния контрол следва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния нает обект по обективно избрани критерии.
По отношение на документирането на възникналите отношения между физическото лице - наемодател и предприятието - наемател и, за да бъде данъчно признат разход, стойността на употребените консумативни разходи от наемателите, трябва да се документира с първичен счетоводен документ (без значение наименованието му), издаден от физическото лице, по реда на чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Закона за счетоводство. Съгласно ал. 1 на чл. 6 от цитирания закон - първичният счетоводен документ, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция
Съгласно чл.6, ал.6 от ЗСч документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал.1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Аналогични са и разпоредбите на корпоративния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а съгласно ал. 3 на същия член счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
По силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
В тази връзка при заплащане на разходите за ел. енергия, вода и др. от физическото лице-наемодател за ползвания от дружеството имот, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ, реквизитите на който са посочени по-горе.
При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за консумативите по използване на наетото помещение като разходи за външни услуги.
В случай, че не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Също така, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти.
Въпрос: Признават ли се за данъчен разход, предвид чл. 7, ал. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч), разходите за ток, вода и др. по наемен договор, за който няма фактури на името на дружеството като клиент, а е съставен протокол за разхода от физическо лице - наемодател, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, при положение че в договора за наем е предвидено консумативите за ток, вода и др. да са за сметка на наемателя и да се заплащат от него направо на доставчиците на електрическа енергия и вода?
Уточнено е, че първоначално са посочени разпоредби на вече отменения Закон за счетоводството (отменен с ДВ, бр. 95 от 8 декември 2015 г.), като приложимите разпоредби са чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от действащия Закон за счетоводството.
Изложена е следната фактическа обстановка: по договор за наем на недвижим имот (сграда или част от нея) е уговорено консумативните разходи за ток, вода и др. да са за сметка на наемателя и да се заплащат от него директно на доставчиците на електрическа енергия и вода. Няма фактури на името на дружеството - наемател, а е съставен протокол за разхода от физическото лице - наемодател, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Обичайно при договор за наем на недвижим имот се предвижда консумативните разходи (ток, вода и др.), определени по показанията на монтираните контролно-измервателни уреди, да се заплащат на дружествата - доставчици на тези услуги от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата или част от нея и е абонат на тези дружества - доставчици, като на негово име се водят съответните партиди.
Съгласно чл. 232 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта, в случая - ползваните консумативи. Обикновено в договорите за наем се предвиждат клаузи за заплащане от наемателя на наемодателя на сумите за потребените консумативни разходи за електроенергия, вода и др. подобни.
Такова заплащане на консумативни разходи е допустимо както когато измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя. В тези случаи за целите на данъчния контрол трябва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния нает обект по обективно избрани критерии.
По отношение на документирането на възникналите отношения между физическото лице - наемодател и предприятието - наемател, за да бъде данъчно признат разходът за употребените консумативи от наемателя, той трябва да се документира с първичен счетоводен документ (без значение наименованието му), издаден от физическото лице по реда на чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Закона за счетоводството.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната информация:
- 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- 2. дата на издаване;
- 3. наименование или име, адрес и единен иденфикационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗСч документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Аналогични са и разпоредбите на корпоративния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗКПО счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
По силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
В тази връзка, при заплащане на разходите за електрическа енергия, вода и др. от физическото лице - наемодател за ползвания от дружеството имот, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ, чиито реквизити са посочени по-горе. При наличие на договор за наем и първичен документ за разхода са налице основанията разходите за консумативите по използване на наетото помещение да се отчитат като разходи за външни услуги.
В случай че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Също така, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Извод: За да бъдат признати разходите за консумативи (ток, вода и др.) по наемния договор за данъчни цели, е необходимо да са спазени изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, включително надлежно документиране с първичен счетоводен документ по чл. 6 от ЗСч; при липса на такава документална обоснованост разходите не се признават за данъчни цели по чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО.
