Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице от производство и продажба на електрическа енергия от фотоволтаична инсталация

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-21-2513/07.11.2025 г. относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство във връзка с облагане на доходи от фотоволтаична инсталация.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Посочвате, че сте изградил, в качеството Ви на физическо лице без регистрирана фирма, фотоволтаична инсталация върху собствен недвижим имот за производство на енергия с инсталираща мощ до 10 kw. Ще извършвате продажба на ел. енергията на електроразпределително дружество.

Поставени са следните въпроси:

1. Предвид че сте физическо лице, необходимо ли е за осъществяване на така посочената дейност да направите регистрация на фирма?

2. С какви документи следва да се отчита доходът, при какви условия и срокове?

3. Проектът е стартирал през 2024 г. и имате фактури за направените разплащания. Ще се признаят ли така направените разходи във връзка с изграждането на инсталацията?

4. Дължи ли се данък върху приходите от централата, какъв е неговият размер, как се определя и какъв документ се подава. Кога следва да се декларира доходът и какъв е редът?

5. Задължен ли сте да водите счетоводство за осъществяваната дейност по производство и продажба на ел. енергия?

6. Задължен ли сте да правите ежемесечни вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" и по какъв начин те се отчитат при подаване на данъчна декларация?

7. Трябва ли да се регистрирате като самоосигуряващо се лице, при условие че работите по трудов договор на осем часов работен ден? Как, кога и къде да се направи това? Какъв документ се подава и къде?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:

Относно прилагане на данъчното законодателство:

Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от същия закон.

Следва да имате предвид, че извършаването на продажба на електроенергия е стопанска дейност, която се извършва редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея следва да се определи като доход от търговска дейност. Получател по сделките е енергийно дружество - търговец, поради което физическото лице - доставчик следва да бъде определено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че не е регистрирано като едноличен търговец съгласно Търговския закон (ТЗ).

Когато физическо лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.

Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1 - 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%.

Срокът за подаване на ГДД по действащото законодателство е от 01.03 до 30.06 на следваща година.

Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

За целите на облагането, определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.

От изложеното следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.

Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по ЗСч (чл. 3, ал. 3 от същия). Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.

С оглед на изложеното, лицето извършващо доставки на ел. енергия, следва да издава първичен счетоводен документ (фактура) за извършените доставки, който следва да съдържа задължителни реквизити посочени в чл. 6 от ЗСч.

Всички извършени разходи за изграждането, разходи за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия и други, които са във връзка с дейността и са документално обосновани, ще бъдат данъчно признати.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО).

В чл. 11 от ЗКПО е регламентирано, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

В този смисъл и вноската във фонд "Сигурност на електроенергийната система", уредена с нормите на ЗЕ, следва да отчетете като разход по икономически елементи за текущия период при условие, че има платежно нареждане за извършен превод.

Съгласно чл. 36е, ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за целите на данъчното облагане, внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.

При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Въпросът дали сте здаължен да правите ежемесечни вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" не е от компетентността на НАП. Следва да разгледате нормата на чл. 36е и други от ЗЕ, както и нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници и друга нормативна уредба, свързана с производство, внос и износ, пренос, разпределение и др. на ел. енергия.

В данъчните закони и в осигурителното законодателство не е регламентирано задължение на лицата за регистрация в търговския регистър или регистър Булстат. Следва да имате предвид изискванията на чл. 4 и чл. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ всеки търговец е задължен да поиска да бъде вписани в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството/приемане на акта.

Относно осигурителното законодателство:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци (ЕТ), собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на тези лица по тяхно желание да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).

Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

При определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се вземат предвид - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ)).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).

На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица (вкл. едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) регламентира, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (декларация образец ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.)). Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).

На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и образец № 5 "Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски" съгласно приложение № 1 и 3, в които вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ.

Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 от ЗДДФЛ", в която вписват ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).

Видно от цитираните разпоредби, ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ е необходим при попълване на декларация образец ОКд-5 при започване, прекъсване и възобновяване на дейността и за избор на вида на осигуряване, както и при попълване на декларации образец № 1 и образец № 5 за подлежащото на осигуряване лице за периодите (месеците) на упражняваната от него трудова дейност. В случай че търговецът не се впише в търговския регистър към Агенцията по вписванията, следва да се има предвид, че липсата на ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ не е пречка за подаване на декларация образец № 6, в която се вписва ЕГН на лицето, както и за внасяне на осигурителните вноски, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят осигурителните вноски по съответната сметка на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП.

Предвид изложеното, на основание на чл. 10 от КСО за осъществяваната дейност (производство и продажба на електрическа енергия) като търговец с или без вписване в търговския регистър Вие ще подлежите на задължително осигуряване по горе описания ред, тъй като попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от същия кодекс. Задължение за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на данни с декларации по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО ще възникне за Вас, като собственик на фотоволтаичната система, който ще упражнява трудова дейност по смисъла на КСО, във връзка със сключения договор за доставка на електрическа енергия.

Следва да имате предвид също, че при упражняване на трудова дейност на няколко основания (в конкретния случай по трудово правоотношение и като търговец), разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО регламентира, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.