Изх. № М-26-Ф-301
Дата: 16. 08. 2023 год.
ЗДДС, чл. 123, ал. 10;
ЗКПО, чл. 201, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1.
ОТНОСНО:деклариране на наличните парични средства в касите и размера на вземанията съгласно чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. №М-26-Ф-301/09.08.2023 г., в което е поставен следният въпрос:
Има ли задължение дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, да декларира наличнитепарични средства в касите и вземаниятав общ размер над 50 000 лева., съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС?
В тази връзка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,Ви уведомявам следното:
В "Държавен вестник", брой 66 от 01.08.2023 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като с § 29 от неговите Преходни и заключителни разпоредби са направени изменения и допълнения в ЗДДС, отнасящи се до деклариране на наличните парични средства в касите и размера на някои вземания.
По силата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството(ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физическилица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Видно от текста на разпоредбата, когато към края на календарното тримесечие лицето е предприятие по смисъла на ЗСч, което е регистрирано по ЗДДС, за него ще възникне задължение за деклариране на определените в закона данни.
По отношение на изискването лицето да е предприятие по смисъла на ЗСч е необходимо да се има предвид чл. 2 от ЗСч, съгласно който за целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително клоновете на чуждестранните търговци;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. консорциумите по смисъла на ТЗ, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
5. фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Предвид изложеното може да се обобщи, че задължението за деклариране на данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС се отнася само за предприятията по смисъла на ЗСч, които са регистрирани по ЗДДС, без да се уточнява на кое основание от ЗДДС следва да е регистрирано предприятието.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Въпрос: Има ли задължение дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, да декларира наличните парични средства в касите и вземанията в общ размер над 50 000 лева, съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС?
В "Държавен вестник", бр. 66 от 01.08.2023 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., с § 29 от чиито Преходни и заключителни разпоредби са направени изменения и допълнения в ЗДДС, отнасящи се до деклариране на наличните парични средства в касите и размера на някои вземания.
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите и размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици - физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
- 1. сумата на налични парични средства в касите;
- 2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици - физически лица;
- 3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
От текста на разпоредбата следва, че когато към края на календарното тримесечие лицето е предприятие по смисъла на ЗСч и е регистрирано по ЗДДС, за него възниква задължение за деклариране на посочените в закона данни.
Относно изискването лицето да е предприятие по смисъла на ЗСч, следва да се има предвид чл. 2 от ЗСч, съгласно който за целите на този закон предприятия са:
- 1. търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително клоновете на чуждестранните търговци;
- 2. местните юридически лица, които не са търговци;
- 3. бюджетните предприятия;
- 4. консорциумите по смисъла на ТЗ, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
- 5. фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
- 6. търговските представителства;
- 7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Предвид изложеното се обобщава, че задължението за деклариране на данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС се отнася само за предприятията по смисъла на ЗСч, които са регистрирани по ЗДДС, без да се уточнява на кое основание от ЗДДС следва да е регистрирано предприятието.
Извод: Дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, няма задължение да декларира наличните парични средства в касите и вземанията по реда на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
