3_ 844/16.05.2019 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2;
ТЗ, чл. 60, ал. 2;
КТ, чл. 123, т. 5;
КТ, чл. 325, т. 10
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство при унаследяване на предприятието на едноличен търговец (ЕТ) от негов наследник
Според изложеното в запитването, ЕТ "ЛЛ" е осъществявало дейност до смъртта на неговия представляващ на 17.12.2018 г. Впоследствие единият от наследниците е предприел действия по поемането на предприятието на починалия търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Наследникът е вписан в търговския регистър на 05.04.2019 г. като ЕТ "СС". Трудовите договори на наетите лица са регистрирани по чл.123 от Кодекса на труда (КТ). Възникнал е проблем при подаване на декларации образец № 1 и образец № 6 за месеците януари, февруари и март 2019 г. По ЕИК на починалия търговец данните не се приемат, защото периодът, за който се подават данните е след датата на прекратяване на регистрацията на осигурителя. Също така и по новия ЕИК данните са отхвърлени, защото периодът, за който се подават данните е преди датата на регистрация на осигурителя.
В тази връзка е поставен въпросът как следва да се подадат данните по чл. 5, ал.4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за наетите по трудово правоотношение работници до датата на пререгистрация на едноличния търговец в Агенцията по вписванията?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 35/2019 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 24/2019 г.) и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 36/2019 г.) e изразено следното становище:
ЕТ като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира като търговец, за да има право да осъществява търговска дейност. С регистрирането на ЕТ в Търговския регистър не възниква нов правен субект, а само се разширява правоспособността на физическото лице като се създава едно предприятие - съвкупност от права, задължения и отношения, но то остава част от патримониума на физическото лице.
При смърт на физическо лице - ЕТ се открива процедура по наследство, което включва както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването се извършва при спазване правилата и разпоредбите на Закона за наследството(ЗН). Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта, а според чл. 48 от закона, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ дава възможност търговската дейност на починалия търговец да бъде продължена, когато това се желае от наследниците му. Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. До приемането на наследството лицето,
което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им (чл. 58 от ЗН).
След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието на ЕТ, избраният наследник подава в Търговския регистър към Агенция по вписванията заявления, с които се стартират процедури по регистрация на ЕТ (ако наследникът няма) и прехвърляне на предприятието от наследодателя към наследника. На практика се случва, че през периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, дейността не спира, а продължава да се извършва от наследника - правоприемник въпреки, че документално прехвърлянето не е завършено.
Тъй като за работниците в посочения случай осигурителното правоотношение е вследствие на трудовото им правоотношение, за ЕТ е приложима хипотезата, предвидена от § 1, т. 1 от ДР на КТ. Съгласно посочената разпоредба работодател е и физическо лице, което самостоятелно наема служители или работници по трудово правоотношение. Също така на основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и ЗЗО. Съгласно чл. 325, т. 10 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, защото вече не съществува лицето, за което наемният работник или служител е работил, а често пъти и съображенията, поради които е сключен трудовият договор. В случая със смъртта на лицето престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ, както и осигурител по смисъла на КСО. Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
В случаите, в които наследници поемат предприятието на ЕТ с оглед разпоредбата на чл. 60,ал. 2 от ТЗ е налице универсално правоприемство и по смисъла на чл. 123 т. 5 от КТ трудовите, респективно осигурителните правоотношения с работниците и служителите могат да бъдат запазени.
Съгласно чл. 10,ал. 1 от КСО упражняването на трудова дейност е от основните правопораждащи предпоставки за възникване на осигуряване по смисъла на кодекса. Предвид цитираните разпоредби и изложените факти за въпросния период е продължило предоставяне на работна сила, досежно упражняване на трудова дейност от страна на наетите по трудови правоотношения лица.
В случаите, когато след смъртта на ЕТ трудова дейност извършва и наследникът на починалия търговец, за периода до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ от него, може да се счита, че попада в хипотезата на лицата, подлежащи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Освен това следва да се има предвид, че в сила от 01.01.2019 г. в кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а именно физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци. В случаите на регистрация на едно от посочените основания, се придобива качеството на самоосигуряващо се лице и осигурител за лицата по трудово правоотношение.
Редът за регистрация и осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Задължителните осигурителни вноски за сметка на самоосигуряващото се лице и в качеството му на осигурител и за работниците се внасят по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП. Компетентна териториална дирекция на НАП е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци (чл. 8, ал. 1, т. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс).
Извършващият трудова дейност и регистриран като задължено лице наследник на починалия търговец в качеството си на осигурител е и задължено лице по смисъла на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурявашите се лица (Наредба № Н-8/2005 г.). В този аспект е необходимо да подава данни за осигурените лица, включително и за себе си с декларация обр. № 1 (приложение № 1) към наредбата за периода след смъртта на ЕТ до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ.
В заключение следва да се отбележи, че ако наследникът се регистрира като самоосигуряващо се лице на основание посочените хипотези на чл. 4, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КСО, може да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от същия кодекс за наетите по трудово правоотношение работници до датата на регистрацията му като едноличен търговец.
Описана е следната фактическа обстановка: ЕТ "ЛЛ" е осъществявало дейност до смъртта на неговия представляващ на 17.12.2018 г. След това един от наследниците предприема действия по поемане на предприятието на починалия търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Наследникът е вписан в търговския регистър на 05.04.2019 г. като ЕТ "СС". Трудовите договори на наетите лица са регистрирани по чл. 123 от КТ.
Възниква проблем при подаване на декларации образец № 1 и образец № 6 за месеците януари, февруари и март 2019 г.: по ЕИК на починалия търговец данните не се приемат, тъй като периодът е след датата на прекратяване на регистрацията на осигурителя, а по новия ЕИК данните се отхвърлят, защото периодът е преди датата на регистрация на осигурителя.
Въпрос: Как следва да се подадат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО за наетите по трудово правоотношение работници до датата на пререгистрация на едноличния търговец в Агенцията по вписванията?
При тази фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на КСО, ЗЗО и НООСЛБГРЧМЛ, е изложено следното правно становище.
ЕТ като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира като търговец, за да има право да осъществява търговска дейност. С регистрирането на ЕТ в търговския регистър не възниква нов правен субект, а се разширява правоспособността на физическото лице чрез създаване на предприятие - съвкупност от права, задължения и отношения, което остава част от патримониума на физическото лице.
При смърт на физическо лице - ЕТ се открива наследство, което включва както личното имущество, така и предприятието. Наследяването се извършва по правилата на Закона за наследството. Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта, а по чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ дава възможност търговската дейност на починалия търговец да бъде продължена, когато това се желае от наследниците. Носител на правата и задълженията, свързани с търговската дейност на починалото лице, става наследникът, който поеме предприятието.
До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им - чл. 58 от ЗН.
След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието на ЕТ, избраният наследник подава в търговския регистър към Агенция по вписванията заявления за регистрация на ЕТ (ако наследникът няма такава регистрация) и за прехвърляне на предприятието от наследодателя към наследника.
На практика през периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, дейността не спира, а продължава да се извършва от наследника - правоприемник, въпреки че документално прехвърлянето не е завършено.
Тъй като за работниците в разглеждания случай осигурителното правоотношение произтича от трудовото правоотношение, за ЕТ е приложима хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на КТ, според която работодател е и физическо лице, което самостоятелно наема служители или работници по трудово правоотношение.
На основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условията и по реда, установени в КСО и ЗЗО.
Съгласно чл. 325, т. 10 от КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, тъй като вече не съществува лицето, за което наемният работник или служител е работил, както и съображенията, поради които е сключен договорът. В този случай престава да съществува работодател, който да изпълни задълженията по КТ, както и осигурител по смисъла на КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Когато наследници поемат предприятието на ЕТ по чл. 60, ал. 2 от ТЗ, е налице универсално правоприемство и по смисъла на чл. 123, т. 5 от КТ трудовите, съответно осигурителните правоотношения с работниците и служителите могат да бъдат запазени.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване по смисъла на кодекса. С оглед на това и на изложените факти, за разглеждания период е продължило предоставянето на работна сила, т.е. упражняването на трудова дейност от наетите по трудови правоотношения лица.
Когато след смъртта на ЕТ трудова дейност извършва и наследникът на починалия търговец, за периода до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ от него може да се приеме, че той попада в хипотезата на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Освен това, в сила от 01.01.2019 г., в кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, а именно физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци.
При регистрация на едно от посочените основания лицето придобива качеството на самоосигуряващо се лице и на осигурител за лицата по трудово правоотношение. Редът за регистрация и осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден в НООСЛБГРЧМЛ.
Задължителните осигурителни вноски за сметка на самоосигуряващото се лице, както и в качеството му на осигурител за работниците, се внасят по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци.
Наследникът на починалия търговец, който извършва трудова дейност и е регистриран като задължено лице, в качеството си на осигурител е и задължено лице по смисъла на Наредба № Н-8/2005 г. В този смисъл той е длъжен да подава данни за осигурените лица, включително и за себе си, с декларация образец № 1 (приложение № 1 към наредбата) за периода след смъртта на ЕТ до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ.
В заключение се посочва, че ако наследникът се регистрира като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КСО, той може да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО за наетите по трудово правоотношение работници за периода до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ.
Извод: Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО за наетите работници за периода от смъртта на ЕТ до вписване на поемането на предприятието следва да се подадат от наследника, регистриран като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КСО, в качеството му на осигурител, чрез декларация образец № 1 по Наредба № Н-8/2005 г.
