Изх. №20-00-206/09.06.2016 г.
ДДС, чл.11 ал.2
ДДС, чл.113 ал.1
ДДС, чл.119, ал.3
ДДС, чл.113, ал.6
ЗСч. чл. 6
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"....." ЕАД е лицензирано дружество за извършване на застрахователна дейност. Дружеството възнамерява да разработи нов вид продукт, при който за определени видове здравни услуги (болнична и извънболнична помощ) клиентите ще заплащат самоучастие в размер на .. %, а останалите .. % се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Съществуват ли данъчни рестрикции една и съща търговска доставка да бъде фактурирана с две отделни фактури, респ. до два отделни получателя?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 11, ал. 2 от закона, получател е лицето, което получава стоката или услугата.
В ЗДДС не е дадено определение за понятието "здравни (медицински) услуги". Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията "здравни (медицински) услуги" и "извършването на здравни (медицински) услуги" обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (Решение по дело Dornier, C‑45/01, Recueil, т.48, Решение по дело L. u. P. С-106/05, т.27, както и Решение по дело С-86/09, т.37).
В конкретния случай се касае за предоставяне на здравна услуга, по която получател се явява съответния пациент /физическо лице/, независимо, че е уговорено 20% от стойността й да се заплатят от физическото лице, а останалите 80% да се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка застрахователното дружество не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС по правоотношението, свързано с оказване на болнична и извънболнична помощ.
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Документирането на доставката за целите на ЗДДС не се поставя в зависимост от това, кое лице ще извърши плащането. В случая, застрахователното дружество се явява друго лице по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, което ще заплати част от възнаграждението по доставката /тъй като 80% от стойността ще се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие/. Получател по конкретната доставка е самото физическо лице, на което се предоставя здравната услуга, и поради това липсва нормативно основание съответното лечебно заведение да издава фактура на "....." ЕАД .
В ал. 3 на чл. 113 от закона са посочени изключения от правилата за документиране, като т. 1 указва, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби,който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съгласно чл. 119 от ЗДДС съдържанието на обобщената информация се определя с Правилника за прилагане на ЗДДС(ППЗДДС).
В случая, за доставката на здравна услуга, по която получателе данъчно незадълженото физическо лицеследва да бъде съставенотчет за продажбите по смисъла на чл. 119 от ЗДДС.
Трябва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, според която, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай за доставката следва да бъде издаден документ /отчет за извършените продажби/ само на физическото лице - получател на здравна услуга. Не съществува пречка, ако последният желае да му бъде издадена и фактура.
Документирането на паричните отношения между застрахователното дружество и лечебните заведения може да се извърши с друг първичен счетоводен документ по смисъла на разпоредбата на чл. 6 от Закона за счетоводството(в сила от 01.01.2016 г.)
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "....." ЕАД е лицензирано дружество за извършване на застрахователна дейност. Дружеството възнамерява да разработи нов вид продукт, при който за определени видове здравни услуги (болнична и извънболнична помощ) клиентите ще заплащат самоучастие в размер на .. %, а останалите .. % се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.
Въпрос: Съществуват ли данъчни рестрикции една и съща търговска доставка да бъде фактурирана с две отделни фактури, респ. до два отделни получателя?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
По смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС получател е лицето, което получава стоката или услугата.
В ЗДДС не е дадено определение за понятието "здравни (медицински) услуги". Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията "здравни (медицински) услуги" и "извършването на здравни (медицински) услуги" обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (Решение по дело Dornier, C‑45/01, Recueil, т. 48, Решение по дело L. u. P. C‑106/05, т. 27, както и Решение по дело C‑86/09, т. 37).
В конкретния случай се касае за предоставяне на здравна услуга, по която получател е съответният пациент - физическо лице, независимо че е уговорено 20% от стойността да се заплатят от физическото лице, а останалите 80% да се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка застрахователното дружество не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС по правоотношението, свързано с оказване на болнична и извънболнична помощ.
Извод: Получател по доставката на здравната услуга е единствено физическото лице - пациентът, а застрахователят не е получател или доставчик по тази доставка по смисъла на чл. 11 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Документирането на доставката за целите на ЗДДС не се поставя в зависимост от това кое лице ще извърши плащането. В разглеждания случай застрахователното дружество се явява "друго лице" по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, което ще заплати част от възнаграждението по доставката, тъй като 80% от стойността ще се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. Получател по конкретната доставка е самото физическо лице, на което се предоставя здравната услуга, и поради това липсва нормативно основание съответното лечебно заведение да издава фактура на "....." ЕАД.
Извод: Задължението за документиране по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС се определя от получателя на услугата, а не от платеца; лечебното заведение няма основание да издава фактура на застрахователя, тъй като получател е физическото лице.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са посочени изключения от правилата за документиране. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл. 119 от ЗДДС съдържанието на обобщената информация се определя с Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
В разглеждания случай, за доставката на здравна услуга, по която получател е данъчно незадълженото физическо лице, следва да бъде съставен отчет за продажбите по смисъла на чл. 119 от ЗДДС.
Извод: При доставка на здравна услуга към данъчно незадължено физическо лице лечебното заведение може да не издава фактура, а е длъжно да включи доставката в отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, според която, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Извод: Въпреки че не е задължително, по желание на доставчика или на получателя може да бъде издадена фактура за доставката, като страните са длъжни да си съдействат за това.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай за доставката следва да бъде издаден документ - отчет за извършените продажби - само на физическото лице, което е получател на здравната услуга. Не съществува пречка, ако последният желае, да му бъде издадена и фактура.
Документирането на паричните отношения между застрахователното дружество и лечебните заведения може да се извърши с друг първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.).
Извод: За самата доставка на здравната услуга се документира единствено правоотношението с физическото лице - чрез отчет за продажбите и при желание фактура, а финансовите отношения между застрахователя и лечебното заведение се уреждат с друг първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството, без издаване на отделна фактура за същата доставка към застрахователя.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
