ДОПК - чл. 162, ал. 2, т. 1, чл. 163, ал. 1 и чл. 175, ал. 1;
ЗЗО - чл. 107
ОТНОСНО: Дължими лихви при възстановяване на неоснователно внесени здравноосигурителни вноски
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........... от 13.07.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, лице с прекъснати здравноосигурителни права преди 28.12.2015 г. е подало декларация образец № 7 в ТД на НАП и е заплатило формираните по данъчно-осигурителната му сметка задължения за здравно осигуряване за последните 36 месеца, включително начислените лихви за просрочие. За този период не е упражнявало трудова дейност на територията на България и не е установено друго основание за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. През 2016 г. е представило формуляр Е 104, съгласно който за периоди от 06.2010 г. до 06.2016 г. е било осигурявано по схема за социална сигурност на друга държава-членка. Лицето претендира за възстановяване на недължимо платените вноски за здравно осигуряване и на платените лихви за същите периоди.
Въпросът Ви е: Подлежат ли на възстановяване доброволно платените лихви върху просрочени вноски, които впоследствие се оказват недължимо внесени?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното здравно осигуряване, изразяваме следното становище:
Задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания, които се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 162, ал. 2, т. 1 и чл. 163, ал. 1 от ДОПК). За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175, ал. 1 от ДОПК). В чл. 107 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е регламентирано, че налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода.
На основание чл. 33, ал. 2 (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Ако спрямо български гражданин за времето от 01.01.2007 г. до настоящия момент е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата на координационните регламенти в сферата на социалната сигурност, то може да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, като представи документ, удостоверяващ приложимо спрямо него законодателство (Е101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др.) и други.
В конкретния случай лицето е представило формуляр Е 104, удостоверяващ, че за определени периоди от 06.2010 г. до 06.2016 г. е било осигурявано по схема за социална сигурност на друга държава-членка. За същите периоди е установено, че то не е упражнявало трудова дейност на територията на България и не е подлежало на задължително здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
Безспорно, заплатените здравноосигурителни вноски за периодите от 06.2010 г. до 06.2016 г. не се дължат от лицето, след като за това време съгласно координационните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 то е било субект на осигурителното законодателство на друга държава-членка на ЕС. Преведените за тези периоди здравноосигурителни вноски се явяват неоснователно внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128-129 от ДОПК. По отношение на задължението за лихви следва да се отбележи, че то предполага наличието на друго главно задължение, т.е. лихвата не може да възникне без главницата. В този смисъл с отпадането на задължението за здравноосигурителни вноски за упоменатите периоди ще отпадне и задължението за лихви върху тези вноски. Предвид изложеното, доброволно заплатената сума за начислени лихви върху недължими вноски също подлежи на прихващане или възстановяване по описания по-горе ред на чл. 128-129 от ДОПК.
В запитването е посочено, че лице с прекъснати здравноосигурителни права преди 28.12.2015 г. е подало декларация образец № 7 в ТД на НАП и е заплатило формираните по данъчно-осигурителната му сметка задължения за здравно осигуряване за последните 36 месеца, включително начислените лихви за просрочие. За този период лицето не е упражнявало трудова дейност на територията на България и не е установено друго основание за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО.
През 2016 г. лицето е представило формуляр Е 104, съгласно който за периоди от 06.2010 г. до 06.2016 г. е било осигурявано по схема за социална сигурност на друга държава-членка. Лицето претендира за възстановяване на недължимо платените вноски за здравно осигуряване и на платените лихви за същите периоди.
Въпрос: Подлежат ли на възстановяване доброволно платените лихви върху просрочени вноски, които впоследствие се оказват недължимо внесени?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното здравно осигуряване се излага следното становище.
Задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания, които се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и чл. 163, ал. 1 от ДОПК. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
В чл. 107 от Закона за здравното осигуряване е предвидено, че налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода.
На основание чл. 33, ал. 2 (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Ако спрямо български гражданин за времето от 01.01.2007 г. до настоящия момент е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка съгласно правилата на координационните регламенти в сферата на социалната сигурност, той може да удостовери този факт пред НАП, като представи документ, удостоверяващ приложимото спрямо него законодателство (Е101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др.) и други.
В конкретния случай лицето е представило формуляр Е 104, удостоверяващ, че за определени периоди от 06.2010 г. до 06.2016 г. е било осигурявано по схема за социална сигурност на друга държава-членка. За същите периоди е установено, че то не е упражнявало трудова дейност на територията на България и не е подлежало на задължително здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Безспорно е, че заплатените здравноосигурителни вноски за периодите от 06.2010 г. до 06.2016 г. не се дължат от лицето, след като за това време, съгласно координационните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004, то е било субект на осигурителното законодателство на друга държава-членка на ЕС. Преведените за тези периоди здравноосигурителни вноски се явяват неоснователно внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 - 129 от ДОПК.
По отношение на задължението за лихви се отбелязва, че то предполага наличието на друго главно задължение, т.е. лихвата не може да възникне без главницата. В този смисъл с отпадането на задължението за здравноосигурителни вноски за упоменатите периоди ще отпадне и задължението за лихви върху тези вноски.
Извод: Доброволно заплатената сума за начислени лихви върху недължими здравноосигурителни вноски също подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 - 129 от ДОПК.
