Изх. № 04-19-25
Дата: 07.02.2018 год.
ЗЗО, чл. 5;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6.
ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице - пенсионер
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) са постъпили Ваши писма с вх. №04-19-25/11.01.2018 г. и вх. №03-00-3/11.01.2018 г., препратени по компетентност от Министерство на финансите и Администрацията на Министерски съвет, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми - ЕТ и ЕООД.
Въпросът, който се поставя в писмото, е защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, в рамките на компетенциите на НАП изразявам следното становище:
Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.
Правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията и е част от системата на общественото осигуряване в Република България. То се състои в правото на лицата да бъдат включени в създадена от държавата осигурителна система, а именно това е системата на здравното осигуряване. Тя гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на паричните средства - осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ. Средствата от здравни вноски участват във формирането на общия ресурс на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се финансират всички плащания на НЗОК.
Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване.
Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване, са изброени в чл. 5 от ЗЗО. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл. 33 от закона. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване на основание:
- чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за държавното обществено осигуряване, като на основание чл. 4, ал. 6 от същия кодекс лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание; и
- чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - за здравно осигуряване, при условие, че са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК, съгласно чл. 33 от същия закон.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Осигуряват се върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и годишно върху доходите от дейността и доходи без трудови правоотношения, съгласно справката по данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Видно е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е обща и по този ред внасят задължителни здравноосигурителни вноски всички лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, включително и пенсионерите (независимо от вида на получаваната от тях пенсия - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствена пенсия и др.), които упражняват такава дейност.
Следва да се има предвид, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена. В случая става дума за приложение на нормите на здравното осигуряване, уредени в специален нормативен акт - ЗЗО.
Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО законодателят е определил, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО е вменено изричното задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Сборът от пенсията/пенсиите, без добавките към тях, и осигурителния доход от дейността като самоосигуряващо се лице не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г. (обн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.)във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
зам. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: лице, което е пенсионер от държавното обществено осигуряване, е собственик на фирми - едноличен търговец (ЕТ) и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД).
Въпрос: защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от държавното обществено осигуряване?
Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България, която установява право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.
Правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията и е част от системата на общественото осигуряване в Република България. То представлява правото на лицата да бъдат включени в създадена от държавата осигурителна система - системата на здравното осигуряване, която гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на парични средства. Осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при настъпване на осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ. Средствата от здравни вноски формират общия ресурс на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се финансират всички плащания на НЗОК.
Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване. Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване, са изброени в чл. 5 от ЗЗО. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължителното участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон и чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са:
- всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
- българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Доходите, сроковете и начинът за внасяне на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване на следните основания:
- по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за държавното обществено осигуряване, като съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание;
- по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - за здравно осигуряване, при условие че са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК съгласно чл. 33 от ЗЗО.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Те се осигуряват:
- върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО);
- годишно - върху доходите от дейността и доходите без трудови правоотношения, съгласно справката по данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е обща и по този ред внасят задължителни здравноосигурителни вноски всички лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, включително и пенсионерите, независимо от вида на получаваната от тях пенсия (за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствена пенсия и др.), когато упражняват такава дейност.
Отбелязва се, че доколкото в КСО е предвидена правна възможност по чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и на които е отпусната пенсия, да се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО не е предвидена. В случая се прилагат нормите на здравното осигуряване, уредени в специалния нормативен акт - ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО е вменено изрично задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Сборът от пенсията или пенсиите, без добавките към тях, и осигурителния доход от дейността като самоосигуряващо се лице не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
Посочва се, че в този смисъл е и Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г. (обн. ДВ, бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Извод: Пенсионер, който е самоосигуряващо се лице (вкл. като ЕТ, собственик или съдружник в търговско дружество), подлежи на задължително здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и дължи здравноосигурителни вноски върху съответния осигурителен доход, независимо че получава пенсия, като сборът от пенсията (без добавките) и осигурителния доход не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход.
