НАП: Данъчно и осигурително третиране при поемане по наследство на предприятие на починал едноличен търговец

ОТНОСНО: Данъчно третиране на дейността на предприятието на починал ЕТ;

Съгласно изложеното в запитването сте наследник на физическо лице, собственик на Едноличен търговец, което е починало на 16 август 2015 година. До тази дата от и на негово име са издавани фактури. Вие в качеството си на наследник сте регистрирали фирма "Д.Г." ЕООД с БУЛСТАТ ......., която ще е правоприемник на активите и пасивите на предприятието на починалия Едноличен търговец. Към настоящия момент тече процедура по чл.77 от ДОПК.

Във връзка с изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:

1. Какъв е редът за подаване на Справка - декларация по ЗДДС за

периода от 01.08.2015 г. до 16.08.2015 г.?

1. Как да бъде подадена Декларация Обр. 1 и Обр.6 за същия период?
2. Относно активите и стоково - материалните ценности какъв е редът за

прехвърляне чрез издаване на фактура или чрез дарение от наследниците в новата

фирма?

По ЗДДС

По силата на чл.86, ал.1, т.1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс при смърт на физическо лице се прекратява общата регистрация на задълженото лице. Също така, според нормата на чл.107, т.2 във връзка с чл.110, ал.2, изречение първо от Закона за данък върху добавената стойност, възниква основание за задължителна дерегистрация по същия на починалото лице - едноличен търговец. Посочените разпоредби кореспондират и с нормата на чл.60а, т.2 от Търговския закон, съгласно която вписването на едноличния търговец в търговския регистър се заличава със смъртта му.

С оглед на изложеното в запитването, считаме, че дата на дерегистрация по материалния закон на едноличния търговец е датата на смъртта на физическото лице. Поради което, след тази дата не е налице законово основание за издаване на данъчни документи и начисляване на данък, тъй като това е задължение само и единствено на регистрирани за целите на Закона лица.

Създаденото по време на независимата икономическа дейност на едноличния търговец предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице, и след неговата смърт се наследява по общите правила на закона за наследството. Нормата на чл.60, ал.2 от Търговския закон дава възможност за продължаване на дейността на починалия търговец от неговите наследници, с или без запазване на фирмата, с която е бил регистриран в Търговския регистър.

В Закона за данък върху добавената стойност не е регламентирано задължение на наследниците, поели предприятието на починало лице да подават справка - декларация по чл.125, ал.1 и отчетни регистри по чл.124, ал.1 от свое име или от името на наследодателя, за осъществените от него доставки до датата на дерегистрацията му по чл.107, т.2 от същия закон.

Обръщаме внимание, че по силата на чл.132 от Закона, наследникът, който поеме предприятието на регистрирано по същия закон лице подлежи на задължителна регистрация, като за дата на регистрацията му по специалния данъчен закон се приема датата на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър.

За получените по наследство стоки и/или услуги е приложима разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗДДС, съгласно която наследникът е правоприемник и на всички права и задължения по този закон и във връзка с тях, включително и на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

Следва, също така, да имате предвид, че при поемане по наследство на предприятието на регистриран по материалния закон едноличен търговец от регистрирано по с.з лице или от лице, което се регистрира в срок шест месеца от датата на смъртта, на основание чл.111, ал.2, т.2 от Закона, няма да подлежат на облагане с данък върху добавената стойност по повод на дерегистрацията на едноличния търговец само наличните към датата на регистрация на наследника стоки и/или услуги.

По КСО

При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, включващо както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятие на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лице - наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на Закона за наследството (ЗН).

Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Според чл. 48 от закона, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл. 49, ал. 1 от ЗН е регламентирано, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Но приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята на наследниците да приемат наследството (чл. 49, ал. 2 от ЗН).

До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им (чл. 58 от ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е създадена възможност за наследниците, които поемат предприятието на ЕТ, да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя си като добавят към фирмата името на новия собственик.

Съгласно чл. 123, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който желае да продължи търговската дейност на наследодателя и е извършил недвусмислени действия в тази насока. В този случай работодател на заварените работници и служители се явява новият собственик - наследникът, който поема предприятието. На основание чл. 123, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с наетите лица се запазва.

Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения с работниците и служителите към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател (чл. 123, ал. 2 от КТ), но едва след вписване на обстоятелството по прехвърляне на предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ в Търговския регистър този факт има действие по отношение на трети лица (аргумент от чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър). Следователно, макар за този междинен период наследникът, поел предприятието на починалия търговец, да се счита за работодател спрямо заварените работници, той може да удостовери това си качество пред администрацията на НАП именно с издаденото му от Агенцията по вписванията удостоверение за вписването в Търговския регистър на извършеното прехвърляне.

Със смъртта на едноличния търговец поради универсалното правоприемство, задълженията на наследодателя като осигурител спрямо наетите лица преминават

към наследника, приел предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ЕТ. Това означава, че всички задължения на праводателя като осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО за работниците и служителите и за други лица, които е бил задължен да осигурява, се прехвърлят на наследника, поел предприятието на едноличния търговец. Изключение правят неговите лични осигурителни вноски като самоосигуряващото се лице, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците. В този смисъл е налице еднаква и непротиворечива практика на ВАС, І отд. (решение № 6741/02.07.2003 г.; решение № 1444/19.02.2004 г.; решение № 10097/03.12.2004 г.).

Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците и служителите във фирмата на правоприемника се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок:

1. десет дни след вписването в търговския регистър или обнародването в "Държавен вестник" в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 КТ;

2. десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;

3. десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2.

Уведомление съгласно приложение № 5 не се изпраща от приемащия работодател, когато при направената промяна съответният идентификатор - ЕИК от Регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца или служебен номер, издаден от НАП, се запазва.

На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход и стаж и други персонални данни за всяко лице, подлежащо на осигуряване и за дължимите от осигурителя задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е указано, че в декларация образец № 1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП за осигурители, самоосигуряващи се лица, клонове и поделения. Според чл. 2, ал. 2, т. 1 от същата наредба, в декларация образец № 6 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващи се лица.

От фактите и обстоятелствата, изложени в запитването, не става напълно ясно дали новорегистрираното дружество ще продължи дейността на починалия търговец, запазвайки трудовите правоотношения със заварените работници, или със смъртта на работодателя - физическо лице те ще се счетат за прекратени (арг. на чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ). Доколкото е заявено намерение от наследник за поемане на активите и пасивите на ЕТ чрез учредяване на дружество за тази цел, задълженията за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на декларации по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за заварените лица ще се прехвърлят върху правоприемника. Поради това, след вписване в търговския регистър на обстоятелството по прехвърляне и поемане на търговското предприятие на наследодателя, декларациите образец № 1 и 6 за наетия персонал във фирмата за периода от 01.08.2015 г. до 16.08.2015 г. следва да се подадат от дружеството - правоприемник по неговия ЕИК, тъй като приемайки предприятието на наследодателя, то ще приеме и задълженията му като осигурител. За да не се получават несъответствия между постъпилите суми и декларираните задължения за осигурителни вноски по съответния ЕИК на търговеца, е необходимо идентификаторът на осигурителя, вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.