ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпиха Ваши запитвания с вх. № 55-21-774/13.05.2025 г. и 55-21-774#1/28.05.2025 г. относно прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е наемател по договор с Община ...... на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ........ по КККР на с. ......, община ......, област ......, с адрес: с. ......., местност ......., площ - 22555 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя. В същия имот има водни обекти - естествени езера, в които дружеството възнамерява да развъжда риба и да извършва продажби на риба чрез осигуряване възможност за извършване на риболов от туристи и рибари - любители. Недвижимият имот се намира извън населено място и е разположен във високопланинско и труднодостъпно място, което не е курортно, с труднопроходима пътна връзка, без регулярен транспорт и с липса на постоянна интернет връзка.
Поставени са следните въпроси:
1. Продажбите на риба от посочения обект попадат ли в изключението на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г.?
2. По какъв начин следва да се отчитат продажбите на риба?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.
"Търговски обект" по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби в/от търговски обект, намиращ се в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположено във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията "високопланински" и "труднодостъпни" населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. са дефинирани в § 1, т. З и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
- "високопланински населени места" са населени места над 1 000 метра надморска височина;
- "труднодостъпни населени места" са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби в/от търговски обект, разположен над 1 000 метра надморска височина;
2. търговския обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
3. търговския обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4. търговския обект не се намира на територията на курорт.
Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
В сочената от Вас хипотеза търговският обект не се намира в населено място, поради което не попадате в приложното поле на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г.
Уточнено е в запитването, че липсва постоянна интернет връзка на посочения поземлен имот. В случая следва да имате предвид разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която не е задължено регистрирането на извършваните продажби чрез ФУ/ИАСУТД във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.
Във всеки конкретен случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие следва да се докаже с писма от всички мобилни оператори, че в района на обектите няма покритие.
Разпоредбата на §59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие.
По втори въпрос:
Търговските дружества по смисъла на Търговския закон са предприятия и са длъжни да водят счетоводство съгласно Закона за счетоводството. В чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е въведен принципът за документална обоснованост - счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.), отразяващ вярно стопанската операция.
При заплащане от клиентите следва да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл. 4, ал. 3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др. подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция на основание чл. 6 ал. 3 от ЗСч, първичния документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е наемател по договор с Община ...... на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ........ по КККР на с. ......, община ......, област ......, с адрес: с. ......., местност ......., площ - 22555 кв.м., с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "друг вид земеделска земя". В същия имот има водни обекти - естествени езера, в които дружеството възнамерява да развъжда риба и да извършва продажби на риба чрез осигуряване възможност за извършване на риболов от туристи и рибари - любители.
Недвижимият имот се намира извън населено място и е разположен във високопланинско и труднодостъпно място, което не е курортно, с труднопроходима пътна връзка, без регулярен транспорт и с липса на постоянна интернет връзка.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Продажбите на риба от посочения обект попадат ли в изключението на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г.?
Въпрос 2: По какъв начин следва да се отчитат продажбите на риба?
По първи въпрос
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.
"Търговски обект" по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби в/от търговски обект, намиращ се в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположено във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията "високопланински" и "труднодостъпни" населени места по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на наредбата, както следва:
- "високопланински населени места" са населени места над 1 000 метра надморска височина;
- "труднодостъпни населени места" са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., от задължението за регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е освободено лице, което едновременно отговаря на следните условия:
- извършва продажби в/от търговски обект, разположен над 1 000 метра надморска височина;
- търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
- търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
- търговският обект не се намира на територията на курорт.
Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
В разглежданата хипотеза търговският обект не се намира в населено място, поради което не се попада в приложното поле на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г.
В запитването е уточнено, че липсва постоянна интернет връзка на посочения поземлен имот. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която не е задължено регистрирането на извършваните продажби чрез ФУ/ИАСУТД във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.
Във всеки конкретен случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие следва да се докаже с писма от всички мобилни оператори, че в района на обектите няма покритие.
Разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие.
Извод: Продажбите на риба от посочения обект не попадат в изключението на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., тъй като обектът не се намира в населено място. Възможно е при наличие на доказана постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от всички мобилни оператори да се приложи чл. 4, т. 11 и § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г.
По втори въпрос
Търговските дружества по смисъла на Търговския закон са предприятия и са длъжни да водят счетоводство съгласно Закона за счетоводството.
В чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е въведен принципът за документална обоснованост - счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.), отразяващ вярно стопанската операция.
При заплащане от клиентите следва да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др. подобни.
За да е налице документална обоснованост на стопанската операция, на основание чл. 6, ал. 3 от ЗСч, първичният документ следва да съдържа най-малко следната информация:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование на предприятието;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
- име и подпис на съставителя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
Извод: Продажбите на риба следва да се документират с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч, като наименованието на документа (фактура, протокол, разписка, сметка и др.) не е нормативно ограничено.
