Изх. № ЕВ-54-30-6990
Дата: 25. 09. 2025 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 (1);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 (3), буква "а";
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - чл. 16;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(2);
ДОПК, чл. 10, ал 4;
ДОПК, чл. 14;
ДОПК, чл. 82, ал. 1-4;
ДОПК, чл. 84, ал. 3.
Във Ваше писмено запитване с вх. №....... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, установено в България, възнамерява да наеме служител - гражданин на Румъния, в която държава лицето живее и работи по трудово правоотношение и където се намира центърът на жизнените му интереси. Трудовата дейност в полза на българското дружество лицето ще полага на територията на Румъния. В запитването е посочено, че дейността за българското дружество ще се извършва въз основа на трудово или без трудово правоотношение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси, касаещи прилагането на осигурителното законодателство:
- Задължено ли е българското дружество да удържа и внася задължителни осигурителни вноски за румънския служител в България, при положение че трудът ще се извършва на територията на Румъния?
- Необходима ли е регистрация в НАП и издаване на служебен номер на румънския гражданин?
- Задължено ли е българското дружество да удържа и внася задължителни осигурителни вноски за лицето според законодателството на Румъния при сключването на който и да е от двата вида договори?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Общността, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Румъния).
С оглед на това наетото от българския работодател лице попада в приложното поле на координационните регламенти и за него следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При условие че лицето полага труд единствено на територията на Румъния за дружество със седалище в България, то попада в хипотезата на чл. 11, параграф 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труд в качеството на заето или самостоятелно заето лице на територията на Румъния, са дължими по румънското осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наето лице в Румъния съгласно нейното законодателство, същото следва да се информира относно задълженията си в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота на лицето (Румъния).
Този документ ще удостовери, че лицето е подчинено на румънското осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
В отговор на поставеното от Вас запитване дали е необходима регистрация и издаване на служебен номер от НАП на чуждестранното физическо лице следва да имате предвид, че задължени лица по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са физическите и юридическите лица, които: са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски и тези, които отговарят за посочените задължения на лицата.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК НАП създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Вписването в регистъра е регламентирано в разпоредбите на чл. 82, ал. 1-4 от ДОПК. Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер, посредством който се идентифицира за целите на данъчно-осигурителното законодателство (основание чл. 84, ал. 3 от ДОПК).
В конкретната хипотеза, в случай че лицето - гражданин на Румъния, попадне в кръга на задължените лица по чл. 14 от ДОПК и не разполага с единен граждански номер или личен номер на чужденец, следва да получи служебен номер от НАП, с който да се идентифицира за целите на данъчно-осигурителното законодателство. Относно обстоятелството, че лицето не пребивава на територията на България следва да имате предвид, че съгласно чл. 10, ал 4 от ДОПК в участията си в административното производство лицата (освен лично) могат да бъдат представлявани от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
В допълнение моля да имате предвид, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Дружество, установено в България, възнамерява да наеме служител - гражданин на Румъния, който живее и работи по трудово правоотношение в Румъния и там се намира центърът на жизнените му интереси. Трудовата дейност в полза на българското дружество ще се полага на територията на Румъния. Посочено е, че дейността за българското дружество ще се извършва въз основа на трудово или без трудово правоотношение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Задължено ли е българското дружество да удържа и внася задължителни осигурителни вноски за румънския служител в България, при положение че трудът ще се извършва на територията на Румъния?
Въпрос 2: Необходима ли е регистрация в НАП и издаване на служебен номер на румънския гражданин?
Въпрос 3: Задължено ли е българското дружество да удържа и внася задължителни осигурителни вноски за лицето според законодателството на Румъния при сключването на който и да е от двата вида договори?
По отношение на лицата - граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Общността, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Определянето на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с тези координационни регламенти, като резултатът е определяне на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 от Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004, при наличие на трансгранична ситуация, т.е. пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, тъй като дружеството е установено в една държава членка (България), а трудът ще се полага в друга държава членка (Румъния). Поради това наетото от българския работодател лице попада в приложното поле на координационните регламенти и за него следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При условие че лицето полага труд единствено на територията на Румъния за дружество със седалище в България, то попада в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, според която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. Следователно задължителните осигурителни вноски за периода, през който се полага труд в качеството на заето или самостоятелно заето лице на територията на Румъния, са дължими по румънското осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения в зависимост от спецификата на това законодателство. Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наето лице в Румъния съгласно нейното законодателство, българското дружество следва да се информира относно задълженията си в този конкретен случай.
На основание чл. 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП чрез представяне на удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държавата по месторабота на лицето (Румъния). Удостоверението А1 доказва, че лицето е подчинено на румънското осигурително законодателство за посочения в него период и че за този период не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
Извод: В разглежданата хипотеза, при полагане на труд единствено на територията на Румъния за българско дружество, приложимо е румънското осигурително законодателство и задължителни осигурителни вноски в България не се дължат за периода, за който е удостоверено, че лицето е подчинено на румънското законодателство.
Относно въпроса за регистрацията и издаването на служебен номер от НАП на чуждестранното физическо лице следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
- са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
- отговарят за посочените задължения на лицата.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК НАП създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Вписването в регистъра е регламентирано в чл. 82, ал. 1-4 от ДОПК. Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите.
В този случай, при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец, лицето получава служебен номер, посредством който се идентифицира за целите на данъчно-осигурителното законодателство, на основание чл. 84, ал. 3 от ДОПК.
В конкретната хипотеза, ако лицето - гражданин на Румъния, попадне в кръга на задължените лица по чл. 14 от ДОПК и не разполага с единен граждански номер или личен номер на чужденец, следва да получи служебен номер от НАП, с който да се идентифицира за целите на данъчно-осигурителното законодателство.
Извод: Регистрация в НАП и издаване на служебен номер на румънския гражданин са необходими, ако той е задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК и няма единен граждански номер или личен номер на чужденец.
Относно обстоятелството, че лицето не пребивава на територията на България, следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК в участията си в административното производство лицата, освен лично, могат да бъдат представлявани от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
Извод: Непребиваването на лицето в България не препятства участието му в административни производства пред НАП, тъй като то може да бъде представлявано от пълномощник с писмено пълномощно.
В допълнение е посочено, че изразеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми и е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват становище, различно от изложеното.
Извод: Становището е принципно и може да се промени при наличие на допълнителни, неописани в запитването факти и обстоятелства.
