Изх. № М-24-28-1968
Дата: 07. 02. 2022 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12, ал. 1;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 19, т. 2;
ДОПК, чл. 6, ал. 3;
ДОПК, чл. 10, ал. 4;
ДОПК, чл. 72, ал. 1, т. 4;
ДОПК, чл. 74, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 3 от ДОПК;
ДОПК, чл. 87, ал. 7;
ДОПК, чл. 88 и следващи от ДОПК;
ДОПК, чл. 90, ал. 1;
ДОПК, чл. 92;
ДОПК, чл. 155, ал. 7;
АПК, чл. 59, ал. 1;
АПК, чл. 61 АПК.
ОТНОСНО:Глава девета "Данъчна и осигурителна информация" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и правилното издаване и връчване на постановени решения за отказ за издаване на удостоверения А1 относно приложимото осигурително законодателство
Във връзка с Ваше писмо, получено в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), дирекция "Данъчно-осигурителна методология" (ДОМ) на ............. с рег. №.................., изразявам следното принципно становище по отправените от Вас въпроси:
1. В хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(по-долу Регламент (ЕО) № 883/2004) се извършва проверка на командироващото предприятие, като при наличие на основание за издаване на мотивирано решение за отказ, в същото се съдържа информация, която попада в обхвата на чл. 72 от ДОПК по отношение на предприятието. В тази връзка - какъв следва да е редът за връчване на издадено решение за отказ за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице, тогава когато е постъпило искане за предоставяне на копие от решение за отказ от командированото заето лице?
При преценка на относимата нормативна уредба по случая следва да се има предвид, че както в Регламент (ЕО) № 883/2004, така и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (по-долу Регламент (ЕО) № 987/2009) липсва процедура относно това при какви условия се връчва решение за отказ за издаване на удостоверение А1, когато в него се съдържа защитена от националното законодателство информация, предвид което следва да се прилага именно това законодателство. В чл. 88 и следващи от ДОПК се урежда издаването, отказът да се издаде, оттеглянето и обжалването по административен и съдебен ред на удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, отново без да се засяга темата за съдържанието на документа и възможността същият да се предостави в цялост на лицето и неговия работодател.
След преглед на издадени решения за откази за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице се установи, че в мотивната им част се съдържа информация за обороти и др. на предприятието-работодател, която би могла да представлява данъчна и осигурителна информация за лицето по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Според посочената разпоредба данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.
Независимо от наличието на данъчна и осигурителна информация в посочените документи считам, че предвид изискването на чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за мотивиране на отказите за издаване на индивидуалните административни актове, какъвто акт представлява и решението за отказ за издаване на удостоверение А1 не е възможно данните, посочени в мотивната им част, да не бъдат отразени подробно и във вида, в който са събрани в съответното производство, доколкото обратното би довело до незаконосъобразност на акта и нарушаване на принципа на чл. 6, ал. 3 от ДОПК. Следователно неминуемо се стига до необходимост от разкриване на данъчна и осигурителна информация. Що се отнася до възможностите за законосъобразност при разкриването й считам, че приложение би могла да намери разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 3 от ДОПК и правомощията на органите по приходите, като мотивите за това са именно особеностите на производството по издаване на решение за отказ за издаване на удостоверение А1 и необходимостта от обосноваване на констатациите на органите по приходите в него, както и принципите, прогласени в ДОПК, относно дейността на органите по приходите, т.е. в случая би могло да се аргументира приоритет на нормата на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ДОПК като специална такава.
2. При постъпило искане за издаване на удостоверения А1 за командировани заети лица /ОКд236/ и искането е подадено от командироващото предприятие за две или повече лица, следва ли от страна на органа по приходите да се постановяват индивидуални решения за отказ до всяко едно от лицата или индивидуалните откази следва да са адресирани до командироващото предприятие?
Предвид спецификите за издаване на решенията за отказ за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице и възможността всяко заинтересовано лице самостоятелно да има възможност да обжалва постановения отказ, считам че следва да се постановяват отделни решения за отказ за издаване на удостоверение А1 за всяко едно лице.
3. В хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при наличие на основание за издаване на мотивираното решение за отказ в същия се съдържа информация, която попада в обхвата на чл. 72 от ДОПК по отношение на командироващото предприятие. В тази връзка следва ли да се изисква нотариално заверено пълномощно, съобразно чл. 72 - чл. 74 от ДОПК, при връчване на решението?
Общият принцип залегнал в ДОПК е, че лицата се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК). Изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно при разкриване на данъчна и осигурителна информация се съдържа единствено в чл. 87, ал. 7 от ДОПК, а именно освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 (информация от данъчно-осигурителната сметка на лицето) или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
Предвид изложеното, считам, че за предоставяне на решението за отказ на упълномощено лице е достатъчно представянето на обикновено писмено пълномощно.
4. В случай че командироващото предприятие и заетото лице, независими едно от друго, обжалват постановения административен акт, как следва да се приложи чл. 92 от ДОПК?
Считам, че по аналогия от чл. 155, ал. 7 от ДОПК решаващият орган следва да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
5. При постъпило искане за издаване на удостоверения А1 за командировани заети лица /ОКд236/ и искането е подадено от командироващото предприятие-работодател, следва ли за резултата - удостоверение А1 или мотивиран отказ, да се предприемат действия за уведомяване и на заетите лица?
Съгласно чл. 19, т. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на Дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
Издаденото удостоверение А1 или решението за отказ да се издаде такова, като представляващи индивидуални административни актове по смисъла на АПК, издадени в ползва на лицето в изпълнение на чл. 61 от същия нормативен акт, следва задължително да му се съобщят (връчат), като бъде уведомено командироващото предприятие в случаите, в които същото е поискало издаването им по своя инициатива и без да е упълномощено от лицето да ги получава.
В случаите, в които искането е подадено от командироващото предприятие, като същото е упълномощено от лицето да получи издаденото удостоверение А1 или мотивирания отказ и предвид волята на упълномощителя, издаденият акт се връчва на предприятието без да е необходимо да се уведомява лицето.
В допълнение обръщам внимание, че съгласно чл. 90, ал. 1, изр. трето от ДОПК екземпляр от документа се изпраща на работодателя, ако искането за издаването му е направено от наето от него лице, както и на заинтересованите институции на другите държави членки.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Настоящото становище разглежда въпроси, свързани с глава девета "Данъчна и осигурителна информация" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и правилното издаване и връчване на решения за отказ за издаване на удостоверения А1 относно приложимото осигурително законодателство.
1. Ред за връчване на решение за отказ за издаване на удостоверение А1 при искане за копие от командированото лице
Въпрос: В хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се извършва проверка на командироващото предприятие, като при наличие на основание за издаване на мотивирано решение за отказ, в същото се съдържа информация, която попада в обхвата на чл. 72 от ДОПК по отношение на предприятието. В тази връзка - какъв следва да е редът за връчване на издадено решение за отказ за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице, тогава когато е постъпило искане за предоставяне на копие от решение за отказ от командированото заето лице?
Посочва се, че в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в Регламент (ЕО) № 987/2009 липсва уредба относно условията за връчване на решение за отказ за издаване на удостоверение А1, когато в него се съдържа информация, защитена от националното законодателство. Поради това следва да се прилага националното законодателство.
Съгласно чл. 88 и следващите от ДОПК се уреждат издаването, отказът да се издаде, оттеглянето и обжалването по административен и съдебен ред на удостоверения, издавани по правилата за координация на системите за социална сигурност, без да се засяга въпросът за съдържанието на документа и възможността той да се предоставя в цялост на лицето и неговия работодател.
След преглед на издадени решения за отказ за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице е установено, че в мотивната им част се съдържа информация за обороти и други данни на предприятието-работодател, която може да представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.
Независимо от наличието на данъчна и осигурителна информация в тези документи, с оглед изискването на чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за мотивиране на отказите за издаване на индивидуални административни актове, какъвто е и отказът за издаване на удостоверение А1, не е възможно данните в мотивната част да не бъдат отразени подробно и във вида, в който са събрани в съответното производство. Обратното би довело до незаконосъобразност на акта и до нарушаване на принципа по чл. 6, ал. 3 от ДОПК.
От това следва, че неминуемо се стига до необходимост от разкриване на данъчна и осигурителна информация. По отношение на законосъобразното разкриване на тази информация се приема, че приложение може да намери чл. 74, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 3 от ДОПК и правомощията на органите по приходите. Мотивите за това са особеностите на производството по издаване на решение за отказ за издаване на удостоверение А1, необходимостта от обосноваване на констатациите на органите по приходите в него, както и принципите в ДОПК относно дейността на органите по приходите. В този смисъл може да се аргументира приоритет на нормата на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ДОПК като специална.
Извод: При връчване на мотивирано решение за отказ за издаване на удостоверение А1, съдържащо данъчна и осигурителна информация за работодателя, се прилага националното законодателство, като разкриването на тази информация се обосновава с чл. 74, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 3 от ДОПК и изискването за мотивиране по чл. 59, ал. 1 от АПК.
2. Адресат и брой на решенията за отказ при искане за няколко лица
Въпрос: При постъпило искане за издаване на удостоверения А1 за командировани заети лица (ОКд 236) и искането е подадено от командироващото предприятие за две или повече лица, следва ли органът по приходите да постановява индивидуални решения за отказ до всяко едно от лицата или индивидуалните откази следва да са адресирани до командироващото предприятие?
С оглед спецификите при издаване на решенията за отказ за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице и възможността всяко заинтересовано лице самостоятелно да обжалва постановения отказ, се приема, че следва да се постановяват отделни решения за отказ за издаване на удостоверение А1 за всяко едно лице.
Извод: При искане за няколко командировани лица се издават отделни решения за отказ за издаване на удостоверение А1 за всяко лице, за да се гарантира възможността за самостоятелно обжалване.
3. Необходимост от нотариално заверено пълномощно при връчване на решението
Въпрос: В хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при наличие на основание за издаване на мотивирано решение за отказ, в същото се съдържа информация, която попада в обхвата на чл. 72 от ДОПК по отношение на командироващото предприятие. В тази връзка следва ли да се изисква нотариално заверено пълномощно, съобразно чл. 72 - чл. 74 от ДОПК, при връчване на решението?
Общият принцип в ДОПК е, че лицата се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК). Изискване за нотариално заверено пълномощно при разкриване на данъчна и осигурителна информация се съдържа единствено в чл. 87, ал. 7 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, освен в случаите, когато информацията се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 (информация от данъчно-осигурителната сметка на лицето) или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
С оглед на това се приема, че за предоставяне на решението за отказ на упълномощено лице е достатъчно представянето на обикновено писмено пълномощно.
Извод: При връчване на решение за отказ за издаване на удостоверение А1 на пълномощник не се изисква нотариално заверено пълномощно; достатъчно е обикновено писмено пълномощно.
4. Приложение на чл. 92 от ДОПК при самостоятелни жалби на предприятието и на заетото лице
Въпрос: В случай че командироващото предприятие и заетото лице, независими едно от друго, обжалват постановения административен акт, как следва да се приложи чл. 92 от ДОПК?
Приема се, че по аналогия от чл. 155, ал. 7 от ДОПК решаващият орган следва да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
Извод: Когато командироващото предприятие и заетото лице независимо едно от друго обжалват един и същ акт, преписките следва да се обединят за общо разглеждане и решаване по аналогия с чл. 155, ал. 7 от ДОПК.
5. Уведомяване на заетите лица за резултата (удостоверение А1 или отказ)
Въпрос: При постъпило искане за издаване на удостоверения А1 за командировани заети лица (ОКд 236) и искането е подадено от командироващото предприятие-работодател, следва ли за резултата - удостоверение А1 или мотивиран отказ, да се предприемат действия за уведомяване и на заетите лица?
Съгласно чл. 19, т. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
Издаденото удостоверение А1 или решението за отказ да се издаде такова, като индивидуални административни актове по смисъла на АПК, издадени в полза на лицето, в изпълнение на чл. 61 от АПК, следва задължително да бъдат съобщени (връчени) на лицето. Командироващото предприятие следва да бъде уведомено в случаите, в които то е поискало издаването им по своя инициатива и без да е упълномощено от лицето да ги получава.
В случаите, в които искането е подадено от командироващото предприятие и същото е упълномощено от лицето да получи съответното удостоверение А1 или решението за отказ, връчването може да се извърши на това предприятие като пълномощник на лицето, съобразно общите правила за представителство и връчване по ДОПК и АПК.
Извод: Удостоверението А1 или решението за отказ задължително се съобщават на заетото лице като адресат на индивидуалния административен акт; командироващото предприятие се уведомява, когато е инициатор на искането без пълномощие, а когато е надлежно упълномощено, може да получи акта от името на лицето.
