НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство при дейност в две или повече държави членки на ЕС от гражданин на трета държава

Изх. № М-20-36-1

Дата: 18. 11. 2024 год.

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - 16;

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 13(2);

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14 - 21;

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 16;

Регламент (ЕС) №1231/2010;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;

КСО, чл. 6, ал. 4.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП ......, заведено с вх. №................ г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Представляваното от Вас дружество посредничи на чуждестранен производител за сключване на сделки в различни държави - членки от Европейския съюз (ЕС). За нуждите на извършваната дейност възнамерявате да наемете чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, с разрешен статут на пребиваване на територията на държава - членка от ЕС (Кипър). Пояснявате, че лицето живее в Кипър и не пребивава на територията на България. Отношенията между дружеството и лицето ще бъдат уредени с граждански договор. В изпълнение на служебните си задължения в полза на Вашето дружеството, лицето ще пътува и работи на територията на различни държави членки.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси, касаещи осигурителното законодателство:

1. Кое ще е приложимото осигурително законодателство за това лице и ще подлежи ли на задължително социално и здравно осигуряване в България?
2. Как се определя размерът на осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при изплащане на възнаграждение за положен труд без трудово правоотношение?

Предвид така изложената фактическа обстановка, в която е обективирано намерение, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам само принципно становище по въпросите, свързани с осигурителното законодателство:

Спрямо лицата, граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

От 01.01.2011 г. с влизане в сила на Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави,които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010) е разширен персоналният обхват на координационните регламенти, като считано от същата дата, те вече се прилагат и за гражданите на трети държави, за които са изпълнени едновременно следните изисквания:

- да пребивават законно и да са обхванати от системата за социална сигурност в дадена държава членка;

- наличие на трансгранична ситуация между държави - членки на ЕС.

Необходимо да е имате предвид, че определени държави не са обвързани и не прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010. Това са Дания, Конфедерация Швейцария, Обединеното кралство и държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство: Норвегия, Лихтенщайн, Исландия.

От изложената фактическа обстановка е видно, че лицето, което възнамерявате да наемете, в качеството си на гражданин на трета държава (Руската федерация), е с предоставено разрешение за пребиваване на територията на държава членка (Кипър) и ще упражнява трудова дейност на територията на различни държави - членки от ЕС.

Следователно, ако в конкретния случай за лицето са изпълнени задължителните условия да пребивава законно и да е било обхванато от осигурителната система на държава членка (Кипър) и е налице трансгранична ситуация на същото към друга държава членка (България), то това лице попада в обхвата на Регламент (ЕС) №1231/2010 и за него са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.

Един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е определяне на приложимото законодателство. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. Правилата за определяне на приложимото законодателство за социална сигурност са разписани в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), а съответните разпоредби за прилагане се съдържат в членове 14 - 21 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Основно правило при определяне на приложимото право е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

С цел улеснение свободното движение на трудово активните лица в Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени изключенияот основното правило, обхващащи различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.

Правилата за определяне на приложимото право в ситуации на обичайно упражняване на трудова дейност като заето или самостоятелно заето лице в две или повече държави членки се съдържат в разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.

Важно е да имате предвид, че във всички случаи,когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009). От своя страна тази институция има задължението незабавно да определи приложимото спрямо него осигурително законодателство и да информира за това определените институции на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност. "Пребиваване" по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е мястото, където лицето обичайно пребивава и се определя въз основа на центъра на интересите на лицето.

За целите на определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети лица за труда, полаган на територията на съответните държави. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство надържавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

Самоосигуряващите се лица и лицата,работещи без трудови правоотношения в България са самостоятелно заети лица за целите на определяне на приложимото законодателство съгласно координационните регламенти.

Що касае самостоятелно заетите лица, които обичайно осъществяват своята дейност в две или повече държави членки, правилата за определяне на приложимото законодателство са разписани в чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004.

В конкретната ситуация, при условие че лицето, което възнамерявате да наемете, осъществява трудова дейност на територията на две или повече държави членки и пребивава в Кипър по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004, то е длъжно да уведоми компетентната институция за социална сигурност на Кипър за обстоятелството, че извършва дейност в две или повече държави членки.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които извършва трудова дейност.

По отношение на реда, по който се определя размерът на осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО при изплащане на възнаграждение за положен труд без трудово правоотношение, следва да имате предвид, че той ще се прилага само при условие че за лицето е определено като приложимо българското осигурително законодателство от кипърската компетентна институция. В тази ситуация приложение следва да намери разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО, според която възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 (лицата, които полагат труд без трудово правоотношение), върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица.

В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/