Изх. №54-30-2503
28.03.2025 г.
чл. 25, ал. 8 от ЗДДС;
чл. 113, ал. 4 от ЗДДС;
чл. 113, ал. 9 от ЗДДС;
чл. 116, ал. 1 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Две физически лица са сключили през 2022 г. договор за построяване на сграда, вследствие на което са издали две фактури за аванс, всяка на стойност 80 ......,00 лв. без ДДС. На база на издадените фактури, лицата са се регистрирали за целите на ЗДДС. Фактурите са издадени на 12.10.2022 г., а регистрацията по ЗДДС е на 26.10.2022 г.
Посочено е че стойностите на двете фактури са сгрешени от предишни счетоводители, поради което следва да бъдат анулирани и да се издадат нови.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. След като лицата вече са регистрирани по ЗДДС, когато бъдат издадени новите фактури с текуща дата, следва ли да са с начислен ДДС, като се има предвид, че авансовите фактури са без начислен ДДС на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС?
2. Ако следва да бъдат с начислен ДДС може ли да се използва специалния режим за касова отчетност, регламентиран в Глава седемнадесета "а" от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от с.з. По отношение на получени авансови плащания от нерегистрирани по ЗДДС лица приложение намира разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от закона, съгласно която, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Това означава, че в случаите при които доставката е фактическа извършена след датата на регистрацията по ЗДДС за лицето възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и за полученото преди регистрацията авансово плащане, но на един по-късен етап.
От друга страна коригиране на фактури и известия се извършва по реда на чл. 116 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Ако издадените авансови фактури, преди датата на регистрация на лицата по ЗДДС са издадени коректно, но със сгрешени стойности, същите следва да бъдат анулирани и да се издадат нови. Тъй като първоначално фактурите са издадени без начислен ДДС, предвид обстоятелството, че лицата не са били регистрирани по ЗДДС във връзка с чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, новите фактури следва да бъдат издадени, като се приложи данъчния режим към момента на първоначално издадените авансови фактури, т.е. без начислен ДДС. Още повече разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, като специална относно начисляването на ДДС във връзка с получени авансови плащания по облагаема доставка от нерегистрирани лица, указва кога става изискуем данъкът. В тази връзка и разпоредбите на чл. 113, ал. 10 от ЗДДС и чл. 79, ал. 9 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) указват, че когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
По втори въпрос:
Предвид отговора на първи въпрос считам, че не е необходимо да се изразява становище по поставения въпрос.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: две физически лица са сключили през 2022 г. договор за построяване на сграда. Във връзка с договора са издадени две фактури за авансово плащане, всяка на стойност 80 ......,00 лв. без ДДС. На основание издадените фактури лицата са се регистрирали по ЗДДС. Фактурите са издадени на 12.10.2022 г., а регистрацията по ЗДДС е извършена на 26.10.2022 г. Посочено е, че стойностите на двете фактури са сгрешени от предишни счетоводители, поради което следва да бъдат анулирани и да се издадат нови фактури.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: След като лицата вече са регистрирани по ЗДДС, когато бъдат издадени новите фактури с текуща дата, следва ли да са с начислен ДДС, като се има предвид, че авансовите фактури са без начислен ДДС на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС?
Въпрос 2: Ако следва да бъдат с начислен ДДС, може ли да се използва специалният режим за касова отчетност, регламентиран в глава седемнадесета "а" от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
По отношение на получени авансови плащания от нерегистрирани по ЗДДС лица приложение намира разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, съгласно която, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
От това следва, че в случаите, при които доставката е фактически извършена след датата на регистрацията по ЗДДС, за лицето възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и за полученото преди регистрацията авансово плащане, но на по-късен етап - на датата, на която данъкът по доставката става изискуем.
Коригирането на фактури и известия се извършва по реда на чл. 116 от ЗДДС. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
Ако издадените авансови фактури преди датата на регистрация на лицата по ЗДДС са издадени коректно, но със сгрешени стойности, те следва да бъдат анулирани и да се издадат нови фактури.
Тъй като първоначално фактурите са издадени без начислен ДДС, предвид обстоятелството, че лицата не са били регистрирани по ЗДДС и във връзка с чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, новите фактури следва да бъдат издадени при прилагане на данъчния режим към момента на първоначално издадените авансови фактури, тоест без начислен ДДС.
Допълнително се посочва, че разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, като специална относно начисляването на ДДС във връзка с получени авансови плащания по облагаема доставка от нерегистрирани лица, указва кога става изискуем данъкът.
В тази връзка разпоредбите на чл. 113, ал. 10 от ЗДДС и чл. 79, ал. 9 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) указват, че когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
Извод: Новите фактури, издадени вместо анулираните авансови фактури, следва да бъдат издадени без начислен ДДС, като се приложи данъчният режим към момента на първоначално издадените авансови фактури.
По втори въпрос
Предвид отговора на първи въпрос се приема, че не е необходимо да се изразява становище по поставения втори въпрос относно прилагането на специалния режим за касова отчетност по глава седемнадесета "а" от ЗДДС.
Извод: Не се изразява становище по втори въпрос, тъй като това е обусловено от отговора по първи въпрос.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
