НАП: Осигурителни вноски и осигурителен стаж при незаконно уволнение по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО

КСО - чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 5;

ЗЗО - чл. 40, ал. 5, т. 1;

НЕВДПОВ - чл. 1а и чл. 4а;

ДОПК - чл. 72, ал. , чл. 74, ал. 2, т. 1, чл. 75 и чл. 128

ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи

Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........./30.01.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

От изложеното в писмото Ви и приложените към него копия на документи, става ясно, че лицето С.С.В., ЕГН ........, е била освободена от работа поради съкращаване в щата и придобиване право на пенсия, считано от 02.02.2013 г. С решение № 4466 от 20.11.2013 г. на Районен съд гр. .... уволнението й е признато за незаконно и тя е възстановена на предишната работа, като работодателят Технически университет - ......, филиал .... е осъден да й изплати сумата от 5678,70 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 02.02.2013 г. до 02.08.2013 г. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение № 588/26.03.2014 г. на Окръжен съд гр. ...... Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който присъденото обезщетение е изплатено на лицето, внесени са дължимите осигурителни вноски за периода, за който се отнася обезщетението, и е подадена декларация образец № 1 с код за вид осигурен 18 за този период. Решението на Окръжен съд гр. ...... е обжалвано пред Върховния касационен съд, който видно от Определение № 12 от 05.01.2015 г. не е допуснал касационната жалба. Техническият университет е сключил допълнително споразумение с лицето и от 13.01.2015 г. то е възстановено на работа. Същото отказва да декларира писмено пред работодателя дали е било осигурявано през периода на незаконното уволнение, а е заявило само, че не се е възползвало от правото си на пенсия.

Поставяте следните въпроси:

1. Предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, кое от трите съдебни решения трябва да се вземе предвид, за да се определи периодът на незаконното уволнение, за който се дължат осигурителни вноски от осигурителя?
2. Как трябва да постъпите в случая, за да спазите сроковете за внасяне на осигурителните вноски и за подаване на декларация образец № 1?

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 99 от 2009 г., в сила 01.01.2010 г.; доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО)  за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размера за фонд "Пенсии" в зависимост от категорията труд, за допълнително задължително пенсионно осигуряване - в професионален и в универсален пенсионен фонд и Учителския пенсионен фонд. (чл. 9, ал. 5 от КСО, доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).

За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка - върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).

Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.  Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, посл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.).

На основание чл. 4а от НЕВДПОВ (Нов - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) За периодите почл. 9, ал. 3, т. 1 и 2от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.

С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентите органи, от 01.01.2012 г. лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Без наличието на такава информация осигурителят не би могъл да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице.

От разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО следва, че за времето на оставане без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, в случаите когато лицето не е било осигурявано или е осигурявано върху доход, който е в по-малък размер от последното брутно възнаграждение, осигурителят е задължен да внесе полагащите се осигурителни вноски за това лице. По силата на цитираната разпоредба осигурителните вноски са дължими, без оглед на това, дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ. Ето защо, осигурителят е длъжен да внесе осигурителни вноски за времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, дори и в случаите, когато то не е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ. Ако впоследствие бъде установено, че за периода на незаконното уволнение лицето е било осигурявано на друго основание, надвнесените осигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.

По отношение възможността ТД на НАП да предостави данни за осигуряването на лицето през периода на незаконното уволнение, следва да се има предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация е определен в чл. 72, ал. 1 от ДОПК, а основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбите на чл. 74 и 75 от ДОПК. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред, на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорността за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.

В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят дължи осигурителни вноски за целия период, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход, като периодът, за който се дължат вноските е от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.

Съгласно чл. 296 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в сила влизат съдебните решения:

1. които не подлежат на обжалване;
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България (чл. 297 от ГПК).

Предвид определените в чл. 3 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) функции и правомощия на Националната агенция за приходите (НАП), въпросът: кога влиза в сила актът, с който уволнението на лицето е признато за незаконно, е извън компетентността на НАП. Следователно, за да определите периода, за който се дължат осигурителни вноски от осигурителя на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, е необходимо да поискате от съда да удостовери датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно и лицето е възстановено на работа.