НАП: Данъчно третиране на ваучери за храна като социални разходи по ЗКПО при трудови договори по чл. 114 КТ

Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството има намерение да наеме работник на основание чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) за работа през определени дни от месеца. Дружеството предоставя на всички работници ваучери за храна в пълен размер - 200 лв. месечно като социална придобивка по чл. 294 от КТ.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Как трябва да се съобрази размера на ваучерите за храна, които дружеството желае да предостави на работник, назначен по чл. 114 от КТ - в пълен размер или пропорционално, изчислен спрямо отработените дни от месеца?

Въпрос: Ако ваучерите се предоставят в пълен размер - 200 лв. може ли да се счита, че те ще са необлагаеми за целите на ЗКПО?

Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Независимо от основанието, на което е сключен трудовият договор, той поражда трудово правоотношение между дружеството и съответния работник.

В чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е посочено, че ваучерите за храна се включват в категорията социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол.

За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадено определение за "социални разходи, предоставени в натура", в което са посочени критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Според това определение "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да могат да се ползват по право от всички тях.

При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е необходимо да се анализира дали социалната придобивка попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване, като от особено значение е дали е изпълнено изискването за общодостъпност.

Изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще е налице, в случай че на всички наети лица - работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол, включително и на лицата, които трайно отсъстват от работа във връзка с временна неработоспособност и майчинство, се предоставят ваучери за храна при равни условия - или в пълен размер, или съобразно отработените дни в месеца.

Когато се възприеме подход за предоставяне на ваучери за храна, при който предоставянето на придобивката е в различен размер за различните категории работници - тези, които са на пълен работен месец, и тези, които ще работят само определени дни в месеца, това ще представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО. Това неизпълнение ще изключи извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.

В случай на приемане на решение за предоставяне на ваучери в зависимост от отработените дни през месеца следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).

Когато предоставянето на ваучерите за храна се базира на ясен критерий - реално отработени дни през месеца, то в този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.

Ако се вземе решение на всички работници да се предоставят ваучери в размер 200 лв. месечно, разходите за ваучери за храна ще отговарят на изискването за общодостъпност и ще са необлагаеми при спазване и на другите условия, предвидени в ЗКПО.

Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данък върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец, по аргумент на чл. 214, ал. 3 от ЗКПО.

Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация от Министерство на финансите е издадено Указание № 1/10.05.2022 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на Министерство на финансите на адрес www.minfin.bg.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Ваучерите за храна могат да се предоставят или в пълен размер (200 лв. месечно) на всички наети лица, или пропорционално на реално отработените дни при еднакъв критерий за всички; и в двата случая, при спазване на изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и останалите условия на ЗКПО, разходите се третират като социални разходи и могат да бъдат необлагаеми по чл. 209 от ЗКПО, а при неизпълнение на тези условия данъчната основа по чл. 214, ал. 3 от ЗКПО е целият размер на начислените разходи за ваучери за храна за съответния месец.