НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на сума, изплатена на наследници на съдружник в събирателно дружество

Изх. № М-20-40-65

Дата: 23. 12. 2024 год.

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 28, ал. 1, т. 2;

ЗДДФЛ, чл. 65.

ОТНОСНО:прилагането на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с изплащане на ликвидационен дял на съдружник на неговите наследници.

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №...., е изложена следната фактическа обстановка:

Събирателно дружество "..." (с предишно наименование "...") се е състояло от двама съдружници с равно участие в имуществото на дружеството. Впоследствие съдружниците, чрез тристранно споразумение от 28.10.2023 г., приемат нов съдружник в дружеството при следното участие:

1. ... получава 48% дялово участие;
2. ... получава 50% дялово участие;
3. Новоприет съдружник .... получава 2% дялово участие.

Уточнили сте, че в това тристранно споразумение е изразено намерение на съдружника (...) да напусне дружеството срещу получаване на определена парична сума. Договорено е също, че той ще депозира предизвестие за напускане в 5-дневен срок, след като бъде уведомен, че е налична договорената парична сума. Междувременно г-н ...е починал на 17.12.2023 г., без да е подал писмена молба за напускане.

В запитването Ви е посочено, че на 05.02.2024 г. законните наследници на починалия съдружник са подали молба - декларация, с която са изразили волята си относно това, че не желаят да встъпват като съдружници в дружеството и че паричната сума, уговорена между наследодателя им и другите двама съдружника в тристранното споразумение, е получена от тях и ги удовлетворява, с което нямат други претенции към дружеството.

Във връзка с горното от името на дружеството .... е изплатил уговорената сума в полза на наследниците на починалия съдружник, след което участието му в дружеството е прекратено.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се третира сумата, изплатена на наследниците на починалия съдружник в събирателното дружество - като ликвидационен дял или като наследство? Отговорът на въпроса касае разликата в данъчното третиране при двете отделни хипотези, доколкото полученото по наследство не следва да се счита за облагаем доход.

2. Какви данъци се дължат върху изплатената към наследниците сума, съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ?

3. Следва ли от сумата да се удържи и съответно внесе от събирателното дружество 5% данък върху ликвидационен дял?

4. Какъв вид справки и декларации следва да се подадат от събирателното дружество, от една страна и от наследниците от друга страна?

Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица (чл. 2 от ЗДДФЛ). На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи отдивиденти и ликвидационни дяловев полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България. Ставката на окончателния данък за доходите от ликвидационни дялове е 5 на сто, като същият се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията (чл. 38, ал. 4 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ така определеният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял. Във връзка с прилагането на цитираните разпоредби понятието "ликвидационен дял" е дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ и това е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ).

От друга страна, видно от цитираната по-горе норма на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, облагането с окончателен данък е обвързано с квалифицирането на съответното плащане като облагаем доход. Според общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобитиот данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

- плащането - при плащане в брой;

- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

- получаването на престацията - за непаричен доход.

Цитираната разпоредба следва да се прилага и за доходите от ликвидационни дялове, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на ЗДДФЛ относно определянето на датата на придобиването им.

В конкретния случай става въпрос за изплащане стойността на дела от имуществото на събирателното дружество на починал съдружник в полза на неговите наследници. В запитването Ви не е посочено изрично, но може да се предполага, че дружеството не е прекратено, което е допустимо в съответствие с разпоредбата на чл. 93, т. 4 на Търговския закон (ТЗ). Според нея, ако не е уговорено друго, събирателното дружество се прекратява при смъртта на съдружник. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ТЗ с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок от 3 месеца от откриване на наследството. Ако наследниците не желаят да станат съдружници, както и при прекратяване членството на съдружник, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяването на членството (чл. 97, ал. 2 от ТЗ). Вземането за стойността на дела е парично и възниква в момента на осъществяване на фактическия състав на съответното прекратително основание (в случая - смъртта на съдружника).

В запитването Ви изрично е уточнено, че наследниците на починалия съдружник чрез молба-декларация са заявили волята си относно това, че не желаят да встъпват като съдружници в дружеството и нямат други претенции към дружеството освен да получат паричната сума, която предварително е била уговорена между наследодателя и другите съдружници в посоченото от Вас тристранно споразумение. На база изложеното в запитването не може да се прецени дали тази сума съответства на предвиденото в чл. 97, ал. 2 от ТЗ, но ако това е така, то тя има характеристиките на "ликвидационен дял" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ.

При всички случаи, на база изложеното в запитването Ви, може да се каже, че не починалото лице, а неговите наследници са получили съответното плащане. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ изрично е регламентирано, че имуществото, получено по наследство, не се смята за доход и съответно не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Следователно за дружеството - платец на сумата, получена по наследство от съответните физически лица, не възниква задължение да начислява и удържа данък по реда на ЗДДФЛ.

Уведомявам Ви, че изразеното по-горе становище е принципно, като е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/