ОТНОСНО:Прилагане на чл. 209 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило запитване с вх. № 96-00-115/10.05.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството ще предоставя на работниците си социална придобивка в натура - ваучери за храна. Във фирмата има назначени работници и служители на непълен работен ден.
Поставен е следният въпрос:
Ако фирмата реши да предостави социалната придобивка на стойност, пропорционална на отработеното време на работниците и служителите, ще са спазени ли изискванията на чл. 209 от ЗКПО?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО).
Според разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателя да предоставя ваучери за храна.
Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според текста на дефиницията "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да може да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.
В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх.№ 24-34-90/29.09.2014 г. и изх.№ 26-Ш-10/10.01.2020 г., които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Работодателят взема решение ваучерите за храна да се предоставят като еднаква сума за отработен ден на еднаква база - реално отработени дни през месеца, и това е показател за общодостъпност на социалната придобивка.
В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т.е. разходите за ваучери за храна могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството ще предоставя на работниците си социална придобивка в натура - ваучери за храна. Във фирмата има назначени работници и служители на непълен работен ден.
Въпрос: Ако фирмата реши да предостави социалната придобивка на стойност, пропорционална на отработеното време на работниците и служителите, ще са спазени ли изискванията на чл. 209 от ЗКПО?
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО.
Съгласно чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна. Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за "социални разходи, предоставени в натура". В нея са посочени критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Според тази дефиниция "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да могат да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване. В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл е и становището, изразено в писма с изх. № 24-34-90/29.09.2014 г. и изх. № 26-Ш-10/10.01.2020 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Когато работодателят вземе решение ваучерите за храна да се предоставят като еднаква сума за отработен ден на еднаква база - реално отработени дни през месеца, това е показател за общодостъпност на социалната придобивка.
В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т.е. разходите за ваучери за храна могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Извод: Ако ваучерите за храна се предоставят на всички наети лица по ясен критерий - еднаква сума за отработен ден на база реално отработени дни, изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е изпълнено и разходите могат да се третират като социални разходи, облагаеми по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, при спазване и на останалите законови условия.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при производство по ДОПК; при различие не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
