НАП: Деклариране по чл. 50 от ЗДДФЛ на инвестиции в ETF и P2P платформи от местно физическо лице

Запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно изложеното в запитването до месец октомври 2020 г. Вие сте служител в МВР, след което сте сключил 5-годишен договор с европейската агенция за гранична и брегова охрана . Пояснявате, че централата на агенцията се намира във Варшава, но поради естеството на работата сте командирован в различни европейски държави както членки на Европейски съюз (ЕС), така и трети държави. От една година сте командирован в Румъния. От месец август 2024 г. инвестирате през различни брокери на фондовата борса в ETF, както и в р2р платформа. Посочвате, че за 2024 г. не сте реализирал печалба.

Във връзка с изложеното отправяте следния въпрос:

Подлежат ли на деклариране в годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) описаните по-горе инвестиции (въпреки че не пребивавате постоянно в България, а само семейството Ви е тук и при полжение, че не работите в страната, нямате доходи и не дължите данъци)?

С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното становище:

При определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на страната, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им - юридическо или физическо лице се квалифицира като "местно" или "чуждестранно лице" за целите на облагането.

Критериите, по които дадено физическо лице се квалифицира като "местно" по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от същия закон. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.

При оценката за данъчния статут на дадено физическо лице е препоръчително критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ да се изследват и анализират последователно, така както са изброени от законодателя.

Преценка относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се даде след комплексна оценка на тези обстоятелства.

Необходимо е да се извърши практическа преценка за влиянието на отделните обстоятелства, посочени за целта в чл. 4 от ЗДДФЛ:

1. Постоянен адрес в България

По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството си, е лице което има постоянен адрес в България. Законът не дава специална дефиниция на понятието "постоянен адрес". За целта чрез т. 2 на § 1 от своите ДР той препраща към неговото определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). На това основание и за целите на ЗДДФЛ постоянен адрес е адресът в населено място на територията на България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Данните за постоянния адрес на физическото лице се вписват във всеки документ за самоличност, който се издава на българските граждани по реда на ЗБЛД (лична карта, паспорт или свидетелство за управление на МПС).

2. Пребиваване на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 -месечен период.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. В тези случаи лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни.

Доколкото не са поставени специални, законови изисквания за наличие на конкретни документи, чрез които се удостоверяват периодите на пребиваване в страната, за целите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ могат да се ползват: декларация от данъчно задълженото лице, както и всякакви документи, върху които има отбелязвания от страна на компетентни органи на датите на излизане и влизане в страната. Такива документи могат да бъдат например: копие от паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност, както и удостоверение от съответната районна дирекция на МВР (за българските граждани);

3. Център на жизнени интереси

Този критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице,без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Следователно на основание чл. 4, ал. 4 от закона, центърът на жизнените интереси на дадено лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане, когато интересите му са тясно свързани със страната.

В тази връзка трябва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. За целта обект на изследване саместонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес, мястото, от което управлява своето имущество и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.

Следва да имате предвид, че когато дадено лице има постоянен адрес в България, за да се определи дали същото е местно лице за целите на ЗДДФЛ най- съществено е да се установи дали центърът на жизнените му интереси е в България.

Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като "чуждестранно" се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като "местни" на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).

Следва да имате предвид, че срокът на пребиваване извън страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство.

От изложената в запитването фактическа обстановка може да се направи извод, че Вие сте местно лице за България - имате постоянен адрес и център на жизнени интереси в България. Като аргумент в полза на това твърдение е обстоятелството, че семейството Ви е пребивавало в България през периода, през който сте полагали труд в чужбина, т.е. престоят Ви в чужбина не е свързан с трайно установяване там.

По отношение на това трябва ли описаните в запитването инвестиции да бъдат декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ Ви информирам следното:

Задълженията на физическите лица, отнасящи се до подаването на ГДДса обхванати изчерпателно в разпоредбите на чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лицаса задължени да декларират притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Видно е, че в цитираната разпоредба са посочени конкретни финансови активи, а именно акции в дружества в чужбина и дялови участия в дружества в чужбина. Притежаваните от физически лица финансови активи, които не попадат в обхвата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не подлежат на деклариране в ГДД.

Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година акции в дружества в чужбина се посочва в част І "Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година акции и дялови участия в дружества в чужбина" на приложение №8 (образец 2081) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като в колона 2 се посочва държавата, в която е регистрирано съответното дружество, а в колона 3 - броят на акциите и дяловете. В колона 4 се вписва датата на придобиване на съответните акции, а в колони 5 и 6 - общата цена на придобиването им в съответната валута и в български лева. Информацията се посочва за притежавани към 31 декември на данъчната година акции и дялове в дружества в чужбина, включително когато са придобити през същата година. При условие че са закупени акции или дялове в един и същи ден, от една и съща компания и с еднаква цена на придобиване, то на ред 4 от част І на приложение №8 може да се посочи общият брой на акциите или дяловете и съответната цена на придобоване.

По отношение на посочването на притежаваните акции и дялове в търговски дружества, се има предвид прякото притежаване на такива финансови инструменти и дружества в чужбина.

Обръщам внимане, че приложение №8 към ГДД задължително се попълва, ако лицето попада в някоя от изброените по-горе хипотези, дори и да няма задължение за подаване на ГДД на друго основание.

За да се отговори на въпроса обаче дали ЕТF (борсово търгуваните фондове) трябва да се посочат в приложение №8, при условие, че се декларират само акции и дялови участия в дружества в чужбина, следва да се анализира естеството на този вид инвестиционен продукт, който анализ и определяне излиза извън компетентността на НАП.

Борсово търгуваните фондове могат да съдържат много видове инвестиции, включително акции, стоки, облигации или комбинация от видове инвестиции. Тези ETF фондове могат да проследяват представянето на различни класове активи.

Ето защо трябва да имате предвид, следните законови разпоредби:

Съгласно §1, ал. 11, т. 80 от Закона за пазарите на финансови инструменти(ЗПФИ), "Борсово търгуван фонд" е борсово търгуван фонд по смисъла на §1, т. 25 от ДР на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. (ЗДКИСДПКИ).

Съгласно дефиницията на т. 25 от §1 "борсово търгуван фонд" е колективна инвестиционна схема, която има най-малко един клас дялове или акции, приети за търговия и търгувани на регулиран пазар по чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ или на многостранна система за търговия по §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗПФИ през цялата търговска сесия на съответния пазар и за които е сключен договор с поне един маркет-мейкър за акциите или дяловете, който осигурява поддържане на борсова цена на акциите или дяловете, която не се различава значително от нетната стойност на активите, съответно от индикативната нетна стойност на активите.

Следва да се има предвид, че по смисъла на §1, т. 4 и т. 10 от ДР на ЗДКИСДПКИ:

- "дяловете на колективни инвестиционни схеми" са финансови инструменти, издадени от колективна инвестиционна схема, които изразяват правата на техните притежатели върху нейните активи". Дялове на колективни инвестиционни схеми означава и акции на колективни инвестиционни схеми;

- "колективна инвестиционна схема" е предприятие, организирано като инвестиционно дружество, договорен фонд или дялов тръст, получило разрешение за извършване на дейност съгласно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа(Директива 2009/65/ЕО).

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 т. 4 от ЗДДФЛ се прилага, т.е. на деклариране в приложение №8 на ГДД подлежат акции и дялове в чуждестранни дружества (предимно търговски дружества). Когато чуждестранната колективна инвестиционна схема е организирана като договорен фонд (обособено имущество), а не като инвестиционно дружество (акционерно дружество), разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не следва да се прилага, т.е. акциите и дяловете не подлежат на деклариране.