НАП: Данъчно и осигурително третиране на разходи за социални придобивки в натура за персонала

2_1065/12.10.2015г.

ЗКПО - чл.26, т.1 и 2;

чл.204, т.2;

чл.205;

чл.206, ал.1;

§1, т.34 от ДР;

КСО - чл.6, ал.2 и 3;

чл.6, ал.11;

чл.10, ал.1;

ЗЗО - чл.40, ал.1, т.1;

НЕВДПОВ - чл.2, ал.1, 2, 3 и 4;

Излагате следната фактическа обстановка: Дружеството Ви стопанисва саll център, от който се извършва приемане на обаждания и услуги по обработка на данни, свързани с обажданията. Дружеството извършва и друга дейност - изготвяне, поддръжка, оптимизация на интернет сайтове, софтуер и други информационни услуги. Имате назначен персонал около 80 човека. За тях по решение на ръководството предвиждате да се организират мероприятия, свързани с консумация в ресторанти, колективни посещения на спа процедури, козметични услуги, фитнес, спортни мероприятия и различни забавления.

Поставяте въпрос относно това какво е данъчното третиране на тези разходи и дължат ли се върху тях социални осигуровки.

С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

Мероприятията, които предвиждате да се организират са предназначени за работници и служители и имат развлекателен характер, а не са свързани с дейността, която извършвате.

Общият ред за данъчно третиране на счетоводни разходи, несвързани с дейността е уреден в чл.26, т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Този вид разходи не се признават за данъчни цели и с тях се преобразува еднократно счетоводния финансов резултат в посока на увеличение в годината, в която те са осчетоводени.

Закона за корпоративното подоходно облагане предоставя още една възможност за данъчно третиране на разходи, извършени в полза на персонала, когато те му се предоставят в натура. Тази хипотеза е уредена в чл.204, т.2 от ЗКПО - социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.

За да бъдат третирани за данъчни цели като социални разходи, предоставени в натура, разходите трябва да отговарят на легалната дефиниция, дадена в §1, т.34 от ДР на закона: отчетени счетоводни разходи, които имат характера на социални придобивки по см. на чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и които се предоставят по реда и начина, определени в чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тези разходи са достъпни за всички работници и служители, вкл. и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Социалните разходи, предоставени в натура подлежат на облагане с данък върху разходите, който е окончателен данък, съгласно чл.204 от ЗКПО. Разходите и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на тяхното осчетоводяване - чл.206, ал.1 от закона.

Видно от дефиницията в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, разходи, предоставени в натура на персонала, ще бъдат третирани като социални разходи за данъчни цели, когато притежават следните характеристики:

• предоставят се с решение на управителя на дружеството или по реда, определен в чл.293 от КТ и са социални придобивки по см. на чл.294 от същия кодекс;
• достъпни са за всички членове на персонала;
• предоставят се за сметка на социалните разходи, които предприятието заделя за тези цели.

От изложеното в запитването не става ясно, дали коментираните разходи, притежават всички цитирани признаци за да бъдат определени като социални разходи.

Независимо от това следва имате предвид, че ако тези разходи попадат в обхвата на чл.204, т.2 от ЗКПО, и са обложени с окончателен данък в предприятието по реда на чл.207, ал.2 от закона, съгласно чл.16, ал.2 от ЗДДФЛ те не следва да се включват в облагаемия доход на физическите лица.

Съгласно §1, т.34 от ДР на ЗКПО, не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Съгласно чл.205 от ЗКПО, при наличие на горната хипотеза, предоставените социални придобивки ще представляват доход за физическите лица и следва да бъдат обложени по реда и при условията на ЗДДФЛ.

Счетоводни разходи, които имат характера на социални разходи по смисъла на чл.204, т.2 от ЗКПО следва да бъдат документално обосновани, съгласно действащото законодателство.

Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

Предвид разпоредбите на осигурителното законодателство следва да имате предвид следното:

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Съгласно чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО).

Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, уредено в чл.292 - чл.300 от КТ, се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл.293, ал.1 от КТ). Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (чл.293, ал.2). Средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл.294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за СБКО следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл.6, ал.11 от КСО. Според тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определен по реда на ал.3 и ал.5 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 6, ал.11 във връзка с чл.157, ал.6 от КСО). Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ).

На основание чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата но чл.4, ал.1 и 2 от КСО.

Съгласно чл.2, ал.2 от НЕВДОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (чл.2, ал.3 от НЕВДОВ).

Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (чл.2, ал.4 от НЕВДОВ).

Следва да имате предвид, че изпълнението на коментираните условия по реда на ЗКПО и осигурителното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.