НАП: Задължително здравно осигуряване в НЗОК на членове на семейство на гражданин на ЕС – граждани на трета държава

Изложена е следната фактическа обстановка: От 2023 г. гражданин на държава членка на Европейския съюз (Гърция) упражнява трудова дейност в България и се осигурява съгласно българското законодателство. От същата година лицето пребивава на територията на България заедно със своята съпруга и дете, които са граждани на трета страна. Съпругата и детето притежават разрешение за продължително пребиваване в качеството си на членове на семейството на гражданин на Съюза по смисъла на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Преди да се установи в България, гражданинът на Съюза е бил обхванат от системата на социална сигурност на Гърция за периода 2014 г. - 2015 г. Допълнително е изяснено, че съпругата не е пребивавала и не е била обхваната от системите за социална сигурност на друга държава членка преди да се установи в България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос: При какви условия могат да се осигуряват здравно в България съпругата и детето - граждани на трета държава, които притежават разрешение за продължително пребиваване като членове на семейството на гражданин на ЕС?

Въпрос: Ако попадат в кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица, може ли да се заплатят здравноосигурителни вноски със задна дата, за да имат здравноосигурителни права в най-скоро време?

Въпрос: Ако не попадат в кръга на задължителното здравно осигуряване, какви алтернативи има?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, в рамките на компетентността на НАП се изразява следното становище.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка становището се отнася до въпросите, които са от компетентността на НАП.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.

В конкретния случай лицата, за които е поставено запитването, са членове на семейството на гражданин на Гърция, която е държава членка на Европейския съюз. На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

След присъединяването си към ЕС България прилага правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, регламентът се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

В тази връзка се посочва, че към членовете на семейството на лице, попадащо в приложното поле на координационните регламенти и които го придружават или се присъединяват към него, се прилага законодателството, определено като приложимо спрямо това лице, при условие че те притежават качеството "член на семейството" по смисъла на чл. 1, буква "и" от Регламент (ЕО) №883/2004.

В конкретния случай, от допълнително представената информация е видно, че съпругът - гражданин на ЕС, попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като се намира в ситуация с трансграничен елемент (пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат регламента - Гърция и България), както и поради обстоятелството, че е бил обхванат от системите за социална сигурност на Гърция преди да се установи в България със своето семейство.

Предвид гореизложеното, доколкото лицето - гражданин на Гърция, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) №883/2004 и доколкото неговите съпруга и дете са членове на семейството по смисъла на чл. 1, буква "и" от Регламент (ЕО) №883/2004, те подлежат на задължително здравно осигуряване по законодателството на държавата, което се прилага спрямо него.

При това положение, ако в съответствие с правилата на координационните регламенти спрямо гръцкия гражданин се прилага българското осигурително законодателство, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО неговите съпруга и дете, които го придружават или се присъединяват към него, попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях се дължат здравноосигурителни вноски по реда на същия закон.

Извод: При прилагане на българското осигурително законодателство спрямо гръцкия гражданин, неговата съпруга и дете - граждани на трета държава и членове на семейството по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004, са задължително осигурени в НЗОК по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и за тях се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.

Съгласно чл. 39, ал. 7 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.

В тази връзка, с цел изясняване или коригиране на здравноосигурителния статус на членовете на семейството на гръцкия гражданин, е необходимо да се представят документи, удостоверяващи посочените в становището обстоятелства, в обслужващ офис на НАП.

Извод: Здравноосигурителният статус на съпругата и детето се определя въз основа на подадени заявления и декларации, официални регистри, писмени доказателства и внесени или дължими вноски по чл. 39, ал. 7 от ЗЗО, като за изясняване/коригиране на статуса следва да се представят съответните документи в офис на НАП.

Допълнително се посочва, че становището представлява принципно тълкуване на относимите правни норми и е възможно факти и обстоятелства, които не са посочени в запитването, да обосноват различно становище от изложеното.

Извод: Изложеното становище е принципно и може да бъде различно при наличие на допълнителни или непосочени факти и обстоятелства.