Изх.№ М-26-Е-1026
Дата: 17.02.2020 г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 16;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3;
ДР на Наредба №Н-18/2006 г., § 1, т. 19.
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше запитване, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх. №М-26-Е-1026/30.12.2019 г. В запитването е посочено, че дружество издава фактури за комисионна веднъж месечно от софтуер, по които получава плащане чрез наличен паричен превод по .................... В тази връзка е поставен следният въпрос:
Задължено ли е дружеството да издава касов бон според новите изисквания на Наредба № Н-18 и трябва ли софтуерът за фактуриране да е СУПТО?
Предвид липсата на фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения въпрос изразявам следното принципно становище:
Общото правило, заложено в нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, задължава всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18/2006 г.
На основание чл. 3, ал. 1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид това, ако лице приема плащанията от страна на клиентите, които не попадат сред освободените по наредбата начини, същото е лице, задължено по чл. 3 и следва да регистрира и отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка.
Ако лице по чл. 3 използва софтуер, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, която задължава всяко лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 118, ал.16 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.52з, ал.3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в приложение № 29 изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект.
На основание § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС "Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Определение на понятието "управление на продажбите" е дадено в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно: управление на продажбите чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните ресурси.
Ето защо, ако използваният от лице по чл. 3 софтуер обработва и съхранява в база данни информацията от издаваните фактури за продаваните на клиентите стоки или услуги (вид, количество и продажна цена) и отразява тяхното предоставяне/заплащане, то същият представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба №Н-18/2006 г. и трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 29 към чл. 52а от наредбата. В този случай софтуерът/софтуерите задължително управлява/т всички фискални устройства в обекта.
В случай че всички плащания към лице се извършват чрез наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или по начин, който не изисква издаването на фискален бон, т.е. не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, то не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица и няма да е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка, съответно използваният софтуер не е необходимо да отговаря на изискванията, посочени в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е посочено, че дружество издава фактури за комисионна веднъж месечно чрез софтуер, като плащанията по тези фактури се получават чрез наличен паричен превод по .................
Въпрос: Задължено ли е дружеството да издава касов бон според новите изисквания на Наредба № Н-18 и трябва ли софтуерът за фактуриране да е СУПТО?
Предвид липсата на допълнителна фактическа обстановка и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, е изложено принципно становище.
Общото правило по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко лице, независимо дали е регистрирано по ЗДДС, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Фискалният и системният бон са хартиени документи, които регистрират продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Те се издават от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени в Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид това, когато лице приема плащания от клиенти, които не попадат сред изброените в наредбата освободени начини на плащане, то е лице, задължено по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., и следва да регистрира и отчита тези плащания чрез издаване на фискална касова бележка.
Извод: Когато плащанията не се извършват по някой от изрично освободените начини, лицето е задължено да издава фискален бон по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Ако лице по чл. 3 използва софтуер, следва да се има предвид чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, според който всяко лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Съгласно чл. 52з, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които има задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, който/които отговаря/т на изискванията в приложение № 29 към наредбата. Този софтуер задължително управлява всички фискални устройства в обекта.
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от използваните технологии, който се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определението за "управление на продажбите" е дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г.: управление на продажбите чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване в това определение е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въведена информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дават възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните ресурси.
Ето защо, ако използваният от лице по чл. 3 софтуер обработва и съхранява в база данни информацията от издаваните фактури за продаваните на клиентите стоки или услуги (вид, количество и продажна цена) и отразява тяхното предоставяне/заплащане, този софтуер представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба № Н-18/2006 г. и трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29 към чл. 52а от наредбата. В този случай софтуерът/софтуерите задължително управлява/т всички фискални устройства в обекта.
Извод: Когато софтуерът автоматизирано обработва и съхранява данни за вид, количество и цена на стоки/услуги и отразява предоставянето/заплащането им, той е СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29 и да управлява всички фискални устройства в обекта.
В случай че всички плащания към дадено лице се извършват чрез наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин, който не изисква издаване на фискален бон, т.е. лицето не приема плащания, за които има задължение за издаване на фискален бон, то не попада в обхвата на задължените лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. В такъв случай няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка и съответно използваният софтуер не е необходимо да отговаря на изискванията на приложение № 29 към Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Когато всички плащания се извършват чрез наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга или по друг начин, за който не се изисква фискален бон, лицето не е задължено да издава фискални касови бележки и софтуерът, с който се издават фактурите, не е необходимо да бъде СУПТО и да отговаря на изискванията на приложение № 29 към Наредба № Н-18/2006 г.
