ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0001-150#2/07.07.2025 г., препратено по компетентност от Д ОДОП ......., относно прилагането на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството предстои да стартира бизнес с преместваеми къщи на колела, които са втора употреба и са внесени от Великобритания.
Доставчикът на стоките е дружество от Великобритания, регистрирано по ДДС. Вносът ще се осъществява в Нидерландия, където ще се внасят мито и ДДС, след което стоката ще пристига в България.
Поставени са следните въпроси:
1. Може ли стоките, предмет на вноса в Нидерландия, да се продават по маржа в България или трябва да се приложи общият ред на облагане по ЗДДС?
2. Ако стоките се внасят от Великобритания, но се закупуват от холандско дружество, регистрирано по ДДС, може ли същото да ги продаде на българското дружество като дилър и при последващата им продажба на територията на страната да се приложи реда на облагане на маржа на цената?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Доколкото от запитването Ви не става ясно от чие име или за чия сметка ще се извърши вносът на стоките на територията на Нидерланзия, изразеното по-долу становище е относимо в случай, че вносът на стоките на територията на тази държава членка се осъществява от името или за сметка на българското дружество
По смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Цитираната разпоредба се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето (чл. 13, ал. 6 от ЗДДС).
Въз основа на гореизложеното, в случай че осъщественият внос на стоките на територията на друга държава членка (Нидерландия) е от името или за сметка на българското дружество, за същото ще е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС. В тази връзка обръщам внимание, че доколкото българското дружество не е регистрирано по ЗДДС лице към момента на осъществяване на съответното вътреобщностно придобиване за същото ще възникне задължение за регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, когато общата стойност на придобитите по този начин стоки през текущата календарна година сумарно надхвърли прага от 20 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС специалният ред на облагане на маржа на цената се прилага за доставките, извършени от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- данъчно незадължено лице;
- друго данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство ;
- друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Видно от гореизложеното, доколкото българското дружество извършва вътреобщностно придобиване на стоките втора употреба (чл. 13, ал. 6 от ЗДДС), за него няма да са налице условията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на маржа при последващата реализация на стоките на територията на страната. Приложим е общият ред на облагане по ЗДДС при доставката на стоките и данъчната й основа ще се формира по реда на чл. 26 от ЗДДС с приложима ставка на данъка от 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Както бе посочено по-горе, прилагането на специалния ред на облагане на маржа на цената от данъчно задължено лице е поставено в зависимост от изпълнението на условията, регламентирани в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.
Доколкото поставеният въпрос касае друг данъчен субект (данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в Холандия), и осъществявана доставка от лице, което прилага чуждо законодателство, не може да се изрази становище.
Изразеното становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството предстои да започне бизнес с преместваеми къщи на колела, които са втора употреба и са внесени от Великобритания. Доставчикът на стоките е дружество от Великобритания, регистрирано по ДДС. Вносът ще се осъществява в Нидерландия, където ще се заплащат мито и ДДС, след което стоката ще пристига в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли стоките, предмет на вноса в Нидерландия, да се продават по маржа в България или трябва да се приложи общият ред на облагане по ЗДДС?
Въпрос 2: Ако стоките се внасят от Великобритания, но се закупуват от холандско дружество, регистрирано по ДДС, може ли същото да ги продаде на българското дружество като дилър и при последващата им продажба на територията на страната да се приложи реда на облагане на маржа на цената?
По първи въпрос
Тъй като от запитването не е ясно от чие име или за чия сметка ще се извърши вносът на стоките на територията на Нидерландия, становището по-долу се отнася за хипотезата, при която вносът в тази държава членка се осъществява от името или за сметка на българското дружество.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, тази разпоредба се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Въз основа на това, ако вносът на стоките на територията на друга държава членка (Нидерландия) е осъществен от името или за сметка на българското дружество, за него ще е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС.
В тази връзка се посочва, че ако българското дружество не е регистрирано по ЗДДС към момента на осъществяване на съответното вътреобщностно придобиване, за него възниква задължение за регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, когато общата стойност на придобитите по този начин стоки през текущата календарна година сумарно надхвърли прага от 20 000 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, специалният ред на облагане на маржа на цената се прилага за доставките, извършени от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- данъчно незадължено лице;
- друго данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
- друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Тъй като в разглежданата хипотеза българското дружество извършва вътреобщностно придобиване на стоките втора употреба по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, за него не са налице условията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на маржа при последващата реализация на стоките на територията на страната.
Приложим е общият ред на облагане по ЗДДС при доставката на стоките, като данъчната основа се формира по реда на чл. 26 от ЗДДС, с приложима ставка на данъка 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: В разглежданата хипотеза стоките, внесени в Нидерландия от името или за сметка на българското дружество и придобити като вътреобщностно придобиване, не могат да се продават по реда на маржа в България; прилага се общият ред на облагане по ЗДДС с данъчна основа по чл. 26 и ставка 20% по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Както е посочено по-горе, прилагането на специалния ред на облагане на маржа на цената от данъчно задължено лице зависи от изпълнението на условията, регламентирани в чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.
Тъй като поставеният въпрос касае друг данъчен субект - данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в Холандия, и доставка, осъществявана от лице, което прилага чуждо законодателство, не може да се изрази становище.
Извод: Не се изразява становище относно възможността холандското дружество да приложи реда на облагане на маржа на цената, тъй като това засяга друг данъчен субект, прилагащ чуждо законодателство.
Заключителни бележки
Становището е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентична с описаната фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
