Изх. № 23-22-1012
31.07.2024г.
ЗДДС - чл. 107, т. 4
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ХХХХ е обявено в несъстоятелност с решение на ............ съд №........ г.
На ........ г. синдикът на дружеството е подал до ТД на НАП ..... декларация, с която на основание чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС е изразил желание дружеството да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел(ТРРЮЛНЦ).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли правно основание дружеството да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от ТРРЮЛНЦ?
При така изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Видно от разпоредбите на чл. 107, т. 4 от ЗДДС прекратяването на юридическо лице е основание за задължителната му дерегистрация по реда на ЗДДС. Чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС регламентира изключение от това правило, предоставяйки възможност на дружеството да остане регистрирано до неговото заличаване от ТРРЮЛНЦ в случаите, в които прекратяването е последвано от ликвидация.
Във връзка с горното следва да бъдат накратко изяснени понятията прекратяване, ликвидация и търговска несъстоятелност.
По смисъла на Търговския закон(ТЗ) прекратяването не означава заличаване на търговското дружество от правния мир, каквото действие има вписването на неговото заличаване в ТРРЮЛНЦ. Това е така, тъй като след прекратяването си до заличаването дружеството продължава да има имуществени права и задължения, органи на управление и представителство, членствените правоотношения в него продължават да съществуват и др. По естеството си прекратяването на търговско дружество съставлява единствено прекратяване на неговата търговска дейност, т.е. след вписване на прекратяването то не може да поема нови права и задължения, присъщи на търговец по смисъла на ТЗ.
Ликвидацията е регламентирана в Глава седемнадесета от ТЗ. По естеството си тя е извънсъдебнапроцедура по събиране на вземания, изпълнение на задължения и осребряване на имущество, която се провежда в интерес на акционерите/съдружниците в търговското дружество, при наличие на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите, и в която процедура съдът се намесва по изключение. За разлика от нея, търговската несъстоятелност е уредена в Глава тридесет и осма и следващите от ТЗ и съставлява съдебна процедура, провеждаща се в интерес предимно на кредиторите на търговеца, при наличие на имущество, което е недостатъчно да погаси задълженията му към кредиторите. За разлика от ликвидацията, която няма принудителен характер, търговската несъстоятелност се определя като универсално принудително изпълнение на задълженията на дружеството. Не на последно място по значение са основанията за иницииране на всяко от производствата. При несъстоятелността такива са състоянията на неплатежоспособност или свръхзадълженост по смисъла на чл. 607а от ТЗ, докато основанията за прекратяване с ликвидация са изтичането на срока, предвиден в дружествения договор, решение на мнозинството от съдружниците и други. Видно от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ, при обявяване в несъстоятелност не се провежда ликвидация, т.е. двете процедури са несъвместими.
Изложеното води до извода, че макар и да е налице определено сходство в тези производства, доколкото и в двете се събират вземания, погасяват задължения и осребрява имущество, разликите между тях са толкова съществени, че за целите на ЗДДС те не следва да бъдат третирани като сходни юридически факти, еднакви по своите правни последици. Това следва от разпоредбата на чл. 107, т. 4 от ЗДДС, която предоставя възможността за избор на лицето само при наличие на предстоящо производство по ликвидация, и не предоставя такава възможност за всички останали случаи, в това число при образувано производство по търговска несъстоятелност. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е предвидената в чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС солидарна отговорност само на ликвидатора, но не и на синдика, което би било абсурдно, при положение че волята на законодателя беше разпоредбата да обхваща и случаите на обявяване в несъстоятелност.
Предвид изложеното в конкретния случай липсва правно основание дружеството да остане регистрирано по реда на ЗДДС. Дерегистрацията следва да бъде извършена на основание чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС.
В запитването е посочено, че дружество "ХХХХ" е обявено в несъстоятелност с решение на съд № ... от ... г. На ... г. синдикът на дружеството е подал до ТД на НАП ... декларация, с която, на основание чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС, е изразил желание дружеството да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
Въпрос: Има ли правно основание дружеството да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от ТРРЮЛНЦ?
Съгласно чл. 107, т. 4 от ЗДДС прекратяването на юридическо лице е основание за задължителната му дерегистрация по реда на ЗДДС. Разпоредбата на чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС предвижда изключение от това правило, като дава възможност дружеството да остане регистрирано до неговото заличаване от ТРРЮЛНЦ в случаите, когато прекратяването е последвано от ликвидация.
За целите на тълкуването се изясняват понятията "прекратяване", "ликвидация" и "търговска несъстоятелност". По смисъла на Търговския закон (ТЗ) прекратяването не означава заличаване на търговското дружество от правния мир, каквото действие има вписването на неговото заличаване в ТРРЮЛНЦ. След прекратяването до заличаването дружеството продължава да има имуществени права и задължения, органи на управление и представителство, членствените правоотношения продължават да съществуват и др. По своето естество прекратяването представлява прекратяване на търговската дейност на дружеството, т.е. след вписване на прекратяването то не може да поема нови права и задължения, присъщи на търговец по смисъла на ТЗ.
Ликвидацията е уредена в глава седемнадесета от ТЗ. По своя характер тя е извънсъдебна процедура по събиране на вземания, изпълнение на задължения и осребряване на имущество, която се провежда в интерес на акционерите/съдружниците в търговското дружество, при наличие на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите, като съдът се намесва по изключение.
Търговската несъстоятелност е уредена в глава тридесет и осма и следващите от ТЗ и представлява съдебна процедура, провеждана предимно в интерес на кредиторите на търговеца, при наличие на имущество, което е недостатъчно да погаси задълженията му към кредиторите. За разлика от ликвидацията, която няма принудителен характер, търговската несъстоятелност се определя като универсално принудително изпълнение на задълженията на дружеството.
От значение са и основанията за иницииране на всяко от производствата. При несъстоятелността основания са състоянията на неплатежоспособност или свръхзадълженост по смисъла на чл. 607а от ТЗ, докато основанията за прекратяване с ликвидация са изтичане на срока, предвиден в дружествения договор, решение на мнозинството от съдружниците и други.
Съгласно чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ, при обявяване в несъстоятелност не се провежда ликвидация, т.е. двете процедури са несъвместими.
От изложеното се прави извод, че макар да има определено сходство между ликвидацията и несъстоятелността, доколкото и в двете производства се събират вземания, погасяват се задължения и се осребрява имущество, разликите между тях са толкова съществени, че за целите на ЗДДС те не следва да се третират като сходни юридически факти с еднакви правни последици.
Това следва от разпоредбата на чл. 107, т. 4 от ЗДДС, която предоставя възможност за избор на лицето само при наличие на предстоящо производство по ликвидация и не предвижда такава възможност за останалите случаи, включително при образувано производство по търговска несъстоятелност.
Допълнителен аргумент е предвидената в чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС солидарна отговорност само на ликвидатора, но не и на синдика. Това би било нелогично, ако волята на законодателя беше разпоредбата да обхваща и случаите на обявяване в несъстоятелност.
Извод: В конкретния случай липсва правно основание дружеството да остане регистрирано по реда на ЗДДС до заличаването му от ТРРЮЛНЦ. Дерегистрацията следва да бъде извършена на основание чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС.
