Изх. № М-24-36-55
Дата: 02. 10. 2023 год.
ЗДДС, чл. 123, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ТЗ, чл. 2, т. 1.
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № М-24-36-55/ 21.08.2023 г. е заведено Ваше писмено запитване като физическо лице - земеделски стопанин, в което излагате следната фактическа обстановка:
Упражнявате дейност като земеделски стопанин, регистриран сте по ЗДДС и се облагате по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Посочили сте, че сте запознат с писмо № 94-00-94/02.06.2010 г. на дирекция ОДОП ......., от което, според Вас, е видно, че не сте задължен да водите счетоводство. Твърдите, че при извършена проверка от органи на НАП по прихващане и възстановяване на ДДС, проверяващите органи не са споделили същото виждане и са поискали да представите оборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които е трябвало да представите.
В тази връзка поставяте въпроса дали при последващи проверки от страна на НАП сте задължен да представятеоборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които за да представите, е необходимо да водите двустранно счетоводство, и ако сте задължен, какво е законовото основание за това.
С оглед изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по-специално приложимите законови разпоредби на ЗДДС и Закона за счетоводството (ЗСч), на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на ЗСч. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗСч този закон урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията (счетоводствата). Видно от чл. 3, ал. 1 от ЗСч, текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. В чл. 2 от ЗСч е регламентирано кои са предприятията за целите на този закон, като сред тях не са посочени физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ). Съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци.
Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не сарегистрирани като търговци по Търговския закон, не са определени като предприятия по смисъла на ЗСч и съответно нямат задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане, уредени с този закон.
С разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС е законово регламентирано задължението на всяко регистрирано лице да води подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. От обхвата на регистрираните лица, задължени да водят подробна счетоводна отчетност, достатъчна за установяване на задълженията им от органите по приходите за целите на ЗДДС, не са изключени регистрираните по закона физически лица, произвеждащи земеделска продукция.
Независимо от липсата на изрична дефиниция на понятието "подробна счетоводна отчетност", визирано чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, е безспорно, че на всяко регистрирано по този закон лице се вменява задължение да води счетоводна отчетност, независимо че не попада сред посочените в чл. 2 от ЗСч лица. Следва да се отбележи, че издаването на фактури само по себе си не представлява водене на счетоводство, а документиране на извършените доставки съгласно императивни нормативни разпоредби на ЗДДС.
Това налага извода, че макар за регистрираните по ЗДДС лица, които не попадат в обхвата на задължените да прилагат ЗСч лица, да е вменено задължение за водене на счетоводна отчетност, не е налице задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане по способа на двустранното счетоводно записване.
Предвид горното, регистрираните по ЗДДС лица, които не попадат в обхвата задължените да прилагат ЗСч лица, могат да избират каква счетоводна отчетност да водят, но тя трябва да е достатъчно подробна, за да може да се установят задълженията им по ЗДДС от органа по приходите, като например: да са проследими моментът на получаването на стоките и услугите, наличностите и последващото им потребление за извършване на освободени или облагаеми доставки, или за цели, различни от икономическата дейност на лицата. В случая фактът, че се облагате по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, е без значение, тъй като разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС е специална норма, въвеждаща задължение за водене на счетоводна отчетност единствено по отношение на регистрираните по ЗДДС лица.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: упражнявате дейност като земеделски стопанин, регистриран сте по ЗДДС и се облагате по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Посочвате, че сте запознат с писмо № 94-00-94/02.06.2010 г. на дирекция ОДОП ......., от което според Вас следва, че не сте задължен да водите счетоводство. Твърдите, че при извършена проверка от органи на НАП по прихващане и възстановяване на ДДС проверяващите органи не са споделили това виждане и са поискали да представите оборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които е трябвало да представите.
Въпрос: дали при последващи проверки от страна на НАП сте задължен да представяте оборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които за да представите, е необходимо да водите двустранно счетоводство, и ако сте задължен, какво е законовото основание за това.
Задължението за водене на счетоводство, както и изискванията и принципите за неговото осъществяване, са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч. ). Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗСч този закон урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията (счетоводствата). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСч текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
В чл. 2 от ЗСч е определено кои лица се считат за предприятия за целите на този закон. Сред тях не са посочени физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци. Оттук следва, че физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по ТЗ, не са определени като предприятия по смисъла на ЗСч и нямат задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане, уредени в този закон.
Извод: физическите лица - земеделски стопани, които не са регистрирани като търговци по ТЗ, не са предприятия по смисъла на ЗСч и нямат задължение да водят текущо счетоводно отчитане по реда и по способа на двустранното счетоводно записване, предвидени в ЗСч.
Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано по този закон лице е задължено да води подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС от органите по приходите. От обхвата на регистрираните лица, задължени да водят такава подробна счетоводна отчетност, не са изключени регистрираните по ЗДДС физически лица, произвеждащи земеделска продукция.
Независимо че в закона липсва изрична дефиниция на понятието "подробна счетоводна отчетност" по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, безспорно е, че на всяко регистрирано по ЗДДС лице е вменено задължение да води счетоводна отчетност, дори когато не попада сред лицата по чл. 2 от ЗСч. Издаването на фактури само по себе си не представлява водене на счетоводство, а е документиране на извършените доставки съгласно императивните разпоредби на ЗДДС.
От това следва, че макар за регистрираните по ЗДДС лица, които не са задължени да прилагат ЗСч, да е налице задължение за водене на счетоводна отчетност, за тях не възниква задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане по способа на двустранното счетоводно записване.
Предвид горното, регистрираните по ЗДДС лица, които не попадат в обхвата на задължените да прилагат ЗСч лица, могат да избират каква счетоводна отчетност да водят, при условие че тя е достатъчно подробна, за да позволи на органите по приходите да установят задълженията им по ЗДДС. Такава отчетност следва да осигурява проследимост на момента на получаване на стоките и услугите, на наличностите и на последващото им потребление за извършване на освободени или облагаеми доставки или за цели, различни от икономическата дейност на лицата.
В конкретния случай обстоятелството, че се облагате по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, е без значение, тъй като разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС е специална норма, която въвежда задължение за водене на счетоводна отчетност единствено по отношение на регистрираните по ЗДДС лица.
Извод: като регистрирано по ЗДДС физическо лице - земеделски стопанин, макар да не сте предприятие по смисъла на ЗСч и да нямате задължение за двустранно счетоводно записване, сте задължен по чл. 123, ал. 1 от ЗДДС да водите такава подробна счетоводна отчетност, която да позволява на органите по приходите да установят задълженията Ви по ЗДДС, поради което при проверки НАП може да изисква съответните счетоводни регистри и справки, произтичащи от избраната от Вас форма на отчетност.
