Изх. № 94-С-1271
Дата: 23. 11. 2022 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЧРБ, чл. 23.
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Закона за здравното осигуряванепо отношение на гражданин на трета държава (държава извън Европейския съюз)
Във Ваше писмо с вх. №........... от 03.11.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) във връзка с възникнал казус е изложена следната фактическа обстановка:
Съпругата Ви е чужденка, гражданка на Руската федерация. Титуляр е на разрешително за пребиваване издадено от служба "Миграция" на МВР. Вие полагате труд по трудово правоотношение в България. Съпругата Ви не работи за момента.
Поставяте следния въпрос:
Как може да бъде присъединена към системата за здравно осигуряване на Република България?
Предвид така изложената непълна и неясна фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба в сферата на здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Настоящото становище обхваща хипотезата, при която за лицето не е приложим Регламент (ЕС) №1231/2010наЕвропейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
От друга страна чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка следва да се има предвид, че Република България е страна по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност,(в сила от 20 март 2010 г., изменен от 20.06.2020 г.), но в материалният обхват в член 2 на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, и по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
От изложеното до тук е видно, че по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски за съпругата Ви в България, определящ е вида на пребиваването ѝ в страната. От фактическата обстановка в запитването не става ясно какъв е вида на пребиваването в страната.
В случай, че тя е с краткосрочно или продължително пребиваване в страната по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, тя не попада в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на същия закон.
При положение че притежава дългосрочно или постоянно пребиваване в страната по смисъла на ЗЧРБ, тя подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК на съответното основание по чл. 40 от ЗЗО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е посочено, че съпругата Ви е чужденка, гражданка на Руската федерация, титуляр на разрешително за пребиваване, издадено от служба "Миграция" на МВР. Вие работите по трудово правоотношение в България, а съпругата Ви към момента не работи.
Въпрос: Как може да бъде присъединена към системата за здравно осигуряване на Република България?
Становището разглежда хипотезата, при която за лицето не е приложим Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
От друга страна, чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка се посочва, че Република България е страна по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност (в сила от 20 март 2010 г., изменен от 20.06.2020 г.), но в материалния обхват по чл. 2 на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване. Поради това по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
От изложеното се прави извод, че за дължимостта на здравноосигурителни вноски за съпругата Ви в България определящ е видът на пребиваването ѝ в страната. От фактическата обстановка в запитването не става ясно какъв е този вид пребиваване.
В случай че тя е с краткосрочно или продължително пребиваване в страната по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, тя не попада в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на този закон.
При положение че притежава дългосрочно или постоянно пребиваване в страната по смисъла на ЗЧРБ, тя подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК на съответното основание по чл. 40 от ЗЗО.
Извод: Съпругата Ви подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и може да бъде включена в системата на задължителното здравно осигуряване в Република България само ако има разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване по смисъла на ЗЧРБ; при краткосрочно или продължително пребиваване тя не е задължително осигурено лице по ЗЗО и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски по този закон.
