1_ИТ-00-73#1/02.10.2018 г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 2
ЗЗО, чл. 40а, ал.1
Във връзка с питане постъпило по електронен път в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" с вх. №/2018 г. е поставен въпрос откъде може да се получи декларация за освобождаване от здравноосигуретелни вноски.
С оглед на така зададения въпрос и непълната фактическа обстановка предвид относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното принципно становище:
В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Правилата са въведени с Регламент (ЕО) №1804 и Регламент (ЕО) № 574 в сила от 01.01.2007г. , а от 01.01.2010г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. По силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
"Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария.
За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава - членка.
В случай че спрямо лице се прилага законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК. За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
В хипотезата на работа в държави извън ЕС след 2007г. следва да имате предвид разпоредбата на чл.40а от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина (страна извън ЕС), е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват при условията на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Документите, които се представят за изясняване здравноосигурителния статус в този случай са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни).
Съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗЗО, всички необходими документи могат да се подават към НАП лично или чрез упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор, или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя. Същите се подават в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес, където след проверка от длъжностно лице, се извършва преценка за промяна на здравноосигурителния статус на лицето.
Бихме искали да Ви уверим, че НАП полага изключителни усилия за навременното и изчерпателно информиране на заинтересованите лица, особено когато става въпрос за новости в законодателството. Една значима част от усилията на публичните комуникации на агенцията са насочени именно към разясняването на правата и задълженията по повод здравното осигуряване на българските граждани в чужбина и с възможностите им за освобождаване от задължения за плащане на здравноосигурителни вноски. На интернет страницата на агенцията www.nap.bgредовно се публикува актуална информация за изискванията и необходимите документи, свързани със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина.
Въпрос: откъде може да се получи декларация за освобождаване от здравноосигурителни вноски.
В Европейския съюз действат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Те са въведени с Регламент (ЕО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 574/72, в сила от 01.01.2007 г., а от 01.01.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет пред противоречащи им национални разпоредби.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са:
- всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
- българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
По силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Под "правила за координация на системите за социална сигурност" се разбират правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, както и всички регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави членки на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария.
За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски в България, първо трябва да се определи законодателството на коя държава членка е приложимо спрямо него. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които по правилата за координация подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Ако спрямо лице се прилага законодателството на друга държава членка по тези правила, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК.
За да удостовери, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогични документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на съответната държава членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава.
Извод: Лице, за което по правилата за координация е приложимо законодателството на друга държава членка и което може да удостовери това с формуляр или удостоверение от компетентна институция на тази държава, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
Освобождаване при пребиваване в държави извън ЕС
В хипотезата на работа или пребиваване в държави извън ЕС след 2007 г. следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО. Съгласно чл. 40а на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина (страна извън ЕС), е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до НАП.
Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват при условията на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Документите, които се представят за изясняване на здравноосигурителния статус в този случай, са международен паспорт или документ, издаден от МВР, за периодите на пребиваване в чужбина. Вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни.
Извод: Български граждани, които сами осигуряват себе си и пребивават извън ЕС повече от 183 дни в календарна година, могат след подаване на заявление до НАП и представяне на документи за пребиваването да бъдат освободени от внасяне на здравноосигурителни вноски по чл. 40а от ЗЗО, като правата им се възстановяват при условията на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Подаване на документи и компетентност
Съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗЗО всички необходими документи могат да се подават в НАП:
- лично или чрез упълномощено лице;
- чрез лицензиран пощенски оператор;
- по електронен път чрез универсален електронен подпис на подателя.
Документите се подават в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес на лицето. След проверка от длъжностно лице се извършва преценка за промяна на здравноосигурителния статус.
Извод: Документите за освобождаване/промяна на здравноосигурителния статус се подават в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес, по един от предвидените в ДОПК и ЗЗО начини, като след проверка се взема решение за промяна на статуса.
Информационно обслужване от НАП
НАП посочва, че полага изключителни усилия за навременно и изчерпателно информиране на заинтересованите лица, включително относно новости в законодателството. Значителна част от публичните комуникации на агенцията е насочена към разясняване на правата и задълженията, свързани със здравното осигуряване на българските граждани в чужбина и възможностите им за освобождаване от задължения за плащане на здравноосигурителни вноски.
На интернет страницата на агенцията www.nap.bg редовно се публикува актуална информация за изискванията и необходимите документи, свързани със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина.
Извод: Актуална информация за изискванията и необходимите документи, включително относно освобождаване от здравноосигурителни вноски, се предоставя от НАП и е достъпна на интернет страницата www.nap.bg.
