ОТНОСНО: Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпиха Ваши запитвания с вх. № 37-0002-7/11.09.2025 г. и вх. № 37-0002-7#1/11.09.2025 г. относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка и са поставени следните въпроси:
Община П предоставя административни и технически услуги срещу заплащане на основание Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на граждани и фирми, на които не се начислява ДДС на основание чл. 3 ал. 5 от ЗДДС.
- Задължена ли е Община П за административните и технически услуги да издава касова бележка от касов апарат при плащане в брой или приходът може да се документира с квитанция от приходен касов ордер?
Община П налага глоби с фиш на физически и юридически лица за нарушение на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на Община П и по други наредби.
- Как следва да документира плащане в брой на фиш с касова бележка от касов апарат или с квитанция към приходен касов ордер?
Община П предоставя и други услуги срещу заплащане на основание ЗМДТ на граждани, на които се начислява ДДС. За тези услуги Община П издава касова бележка при плащане в брой.
- Задължително ли е да бъде издадена фактура на физическите лица?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез касови бележки от фискално устройство, са изчерпателно изброени в чл. 4 и чл. 5 от посочения подзаконов нормативен акт.
Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не са задължени да издават фискални касови бележки държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС.
По смисъла на ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Същевременно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че органите на местна власт не са данъчно задължени лица за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на такъв орган, включително в случаите, когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности. За целите на облагането с данък върху добавената стойност "дейности или доставки, извършвани от местните органи в качеството им на орган на местната власт", съгласно § 1, т .7 от ДР на закона са тези, извършени от лице, създадено със закон, когато:
- се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
- е установена такса с нормативен акт.
Независимо от това, органите на местна власт са данъчно задължени лица за извършваните от тях доставки, които попадат в кръга на изброените дейности в чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС.
За дейностите или доставките, извършени от органите на местна власт, които попадат в хипотезата на чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е налице задължение за издаване на фискален бон.
В тези случаи следва да се издаде първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на Закона за счетоводството (ЗСч), а именно принципа за документалната обоснованост съгласно чл. 4, ал. 2 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция, първичният документ следва да съдържа информацията, посочена в чл. 6 от ЗСч.
Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч, при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.
По трети въпрос:
Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 и ал. 6 от ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Община П предоставя административни и технически услуги срещу заплащане на основание Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на граждани и фирми, за които не се начислява ДДС на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС.
Въпрос: Задължена ли е Община П за административните и технически услуги да издава касова бележка от касов апарат при плащане в брой или приходът може да се документира с квитанция от приходен касов ордер?
Община П налага глоби с фиш на физически и юридически лица за нарушение на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на Община П и по други наредби.
Въпрос: Как следва да документира плащане в брой на фиш - с касова бележка от касов апарат или с квитанция към приходен касов ордер?
Община П предоставя и други услуги срещу заплащане на основание ЗМДТ на граждани, на които се начислява ДДС. За тези услуги Община П издава касова бележка при плащане в брой.
Въпрос: Задължително ли е да бъде издадена фактура на физическите лица?
По първи и втори въпрос
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва:
- по банков път, или
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Дейностите, съответно лицата, освободени от задължението да документират продажбите си чрез касови бележки от фискално устройство, са изчерпателно изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не са задължени да издават фискални касови бележки държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС.
По смисъла на ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС органите на местна власт не са данъчно задължени лица за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на такъв орган, включително в случаите, когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност, съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "дейности или доставки, извършвани от местните органи в качеството им на орган на местната власт" са тези, извършени от лице, създадено със закон, когато:
- се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; и
- е установена такса с нормативен акт.
Независимо от това, органите на местна власт са данъчно задължени лица за извършваните от тях доставки, които попадат в кръга на изброените дейности в чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС.
За дейностите или доставките, извършени от органите на местна власт, които попадат в хипотезата на чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не е налице задължение за издаване на фискален бон.
В тези случаи следва да се издаде първичен документ в изпълнение на принципа за документална обоснованост по чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. За да е налице документална обоснованост, първичният документ следва да съдържа информацията, посочена в чл. 6 от ЗСч.
Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч, при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.
Извод: За дейностите и доставките на Община П, извършвани в качеството й на орган на местна власт, за които тя не е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и които попадат в хипотезата на чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (включително административните и техническите услуги без ДДС и глобите с фиш), не е налице задължение за издаване на фискална касова бележка; плащанията следва да се документират с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 6 от ЗСч, като при плащане на публични и частни общински задължения документалната обоснованост се осигурява чрез съответния платежен документ.
По трети въпрос
Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 и ал. 6 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тези случаи фактура се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Извод: За услугите, по които Община П начислява ДДС и получател е данъчно незадължено физическо лице, не е задължително издаването на фактура; такава се издава само по желание на доставчика или на получателя при взаимно съдействие.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
