НАП: Прекратяване на данъчното облагане на превозни средства по ЗМДТ при дерегистрация по реда на ЗДвП

3_624/27.05.2024 г.

ЗМДТ, чл. 52, т. 1;

ЗМДТ, чл. 54, ал. 4, т. 1

ОТНОСНО: прилагане разпоредбата на чл. 52, т.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Според изложеното в запитването гражданин на Федерална република Германия, с ЛНЧ, притежаващ разрешение за временно пребиваване на територията на Р България, на 08.02.2016 г. е подал в Община данъчна декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, с която е деклариран придобит от него лек автомобил. Към данъчната декларация е приложено Свидетелство за регистрация, от което се установява, че унифицирания код (Н), отразяващ срока на валидност, е с посочена датата - 08.01.2017 г.

На 03.04.2024 г. от сектор "Пътна полиция" при компетентната ОД на МВР е изискана справка за собствеността на превозното средство (бивша и настояща), както и вида на регистрацията му. На 19.04.2024 г. е постъпил отговор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, в който е посочено, че от приложените към него 2 броя справки, се установявало, че собственик на лекия автомобил до настоящия момент е въпросния германски гражданин. В писменият отговор изрично е посочено още, че "автомобилът е с постоянна регистрация с настоящ статут на свидетелство за регистрация на МПС - валиден". В запитването е посочено, че в отговора от сектор "Пътна полиция" при компетентната ОД на МВР не се посочва да е издавано друго свидетелство за регистрация, различно от приложеното към данъчната декларацията, в което да е отразен различен срок на валидност.

Във връзка с горното поставя следния въпрос:

В кой момент следва да бъде прекратено данъчното облагане на лек автомобил с временна регистрация - при изтичане на срока на временната му регистрация или при фактическото му дерегистриране в автоматизираната информационна система на КАТ?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117/10.12.1997 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.106/22.12.2023 г.), е изразено следното становище:

По силата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 и чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ субект на облагане са собствениците на превозните средства, като размерът на данъка се определя от служител на Общинската администрация, след което се съобщава на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ данъчното задължение за превозните средства, регистрирани за движение по пътищата, се определя въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.

Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ изпълнителният директор на НАП издава методически указания по прилагането на този закон. В този смисъл е важно да бъде отбелязано, че изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, в това число и тяхната регистрация, са регламентирани в друг закон - Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и приетите наредби, въз основа на разпоредби от този закон. В тази връзка следва да се има предвид, че в компетентността на НАП е да дава указания за единното прилагане само на данъчното и осигурителното законодателство. Извън това, при внимателен прочит на посочените актове, се установява следното:

Съгласно чл. 140, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Наредбата, която урежда редът на регистрация и дерегистрация на превозните средства е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни ПС (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.). Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗДвП, редът за регистриране и отчет на превозните средства, когато са собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи. Тъй като в конкретния случай, собственикът на превозното средство е чуждестранно лице, приложение намира приетата Наредба № I-181/03.12.2002 г. за регистрация и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица (обн. ДВ, бр.116/2002 г.).

Съгласно чл. 2, чл. 3, ал. 1 и чл. 7, изр. 1 от Наредба № I-181/2002 г. моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически или юридически лица, се регистрират в определени от Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) структурни звена "Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи в срок до един месец от издаването на митническия документ за внос или от придобиване собствеността в страната. Моторните превозни средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), тип, марка, модел и други данни, посочени в удостоверението за съответствие (за одобряване на типа) или от производителя след извършване на преглед за техническата им изправност, ако отговарят на изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Българския държавен стандарт. Документите, които съдържат данни за регистрация, промени в регистрацията, снемане от отчет и други за МПС, се съхраняват подредени по регистрационни номера в архива на съответното структурно звено "Пътна полиция" до финансова ревизия, но не по-малко от 10 години от извършване на съответната регистрация или промяна на регистрацията.

По силата на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-181/2002 г. моторните превозни средства, собственост на чуждестранните физически или юридически лица, се регистрират за по-късия срок, определен в писмото за регистрация от Министерството на външните работи, в съответния документ за пребиваване в Република България или в разрешението за временен внос на МПС. В тази връзка в конкретния случай очевидно от значение се явява статута на чуждестранното физическо лице и срока на разрешителното му за пребиваване в Р България.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 - ал. 4 от Наредба № I-181/2002 г. гласи, че промяна в регистрацията се извършва при промяна в данните на МПС или собственика, както и при изтичане валидността на регистрационните табели, в срокове и по ред, разписани в Наредбата.

От съществено значение в случая обаче са разпоредбите на чл. 143, ал. 6 и ал. 9 от ЗДвП, съгласно които прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.

Цитираните разпоредби на ЗДвП са доразвити в нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-181/2002 г., където е регламентирано, че регистрацията на моторно превозно средство се прекратява от службата, извършила регистрацията, като при прекратяване на регистрацията се представя писмено заявление и документ, с който се удостоверява основателността на искането. При прекратяване регистрацията на МПС, регистрирано по реда на тази наредба, се изземват табелите с регистрационен номер. Документът за регистрация се връща на собственика след поставяне на отметка, че е невалиден. Основанията за дерегистрация са:

1. окончателно напускане на страната;

2. отнемане в полза на държавата;

3. унищожаване в резултат на пътнотранспортно произшествие, стихийно или природно бедствие;

4. безвъзмездно предоставяне на държавата;

5. решение на съдебните и митническите органи.

От изложената дотук нормативна уредба се установява, че не е предвидена хипотеза, при която регистрацията на едно МПС се прекратява, поради изтичане времето на нейната валидност, посочено в свидетелството за регистрация. С оглед на това, се налага извода, че от съществено значение за определяне на данъчните задължения на лекия автомобил, посочен в запитването, е да бъде установено по безспорен начин, дали същото е с валидна регистрация по реда на ЗДвП и Наредба № I-181/2002 г. или същата е прекратена по надлежния ред и ако това е така, коя е датата на прекратяване на регистрацията на въпросното пътно превозно средство. В конкретния случай, в приложения писмен отговор на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР ....... от 19.04.2024 г. е посочено, че въпросният лек автомобил е с постоянна регистрация и тя е все още валидна (а не прекратена). В подкрепа на това е приложена справка от автоматичната информационна система на КАТ, от която е видно, че не е извършвано прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, нито промяна в собствеността на същия. Следователно предвид изложената нормативна уредба, след като въпросното МПС е регистрирано за движение по пътната мрежа в Р България и регистрацията му не е прекратена, МПС се облага с данък върху превозните средства.

В заключение следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В хода на производствата по ДОПК същите имат правомощията на органите по приходите. Те действат самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона и с оглед събраните доказателства.

В случай, че възникват някакви съмнения относно тълкуването и прилагането на разпоредби от ЗДвП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, цитирани по-горе, то следва да се отправят въпросите си към компетентните структури на МВР.